Тренираме винг чун и в него виждаме музика!
С годините се научих да връщам уловената риба, споделя китаристът Митко Кърнев
D2 обявиха старта на поредното издание на "Голямото междучасие" - нещо, което в музикалните тв риалитита няма да видим. Здрав рок, изпълняван от деца, на живо, с авторска музика, много хъс, със заслужена награда - преди запис на песен, а сега нещо полезно - оборудване. За Роби Уилямс да пее на плаж по тукашните географски ширини беше първо предизвикателство, но за рок висшистите това е лятно всекидневние и купон без усилие и от душа. За новите страсти и какво място е светът тук и сега, разказват китаристът Митко Кърнев и фронтменът Дидо.
- Разкажете за вашето синьо лято - съдейки по снимките ви из Фейсбук, е било купон.
Митко: Осъществихме голяма наша мечта. Няколко години планувахме да направим лятно турне. Имахме и съответната песен, която искахме да представим на хората. И го организирахме. Пет прекрасни уикенда по най-хубавите ни плажове "В ритъма на лятото" - какво повече от това! И с много любезни домакини.
Дидо: Някои прекалено любезни!
-Защо?
Дидо: Просто купонът така продължаваше, че си лягахме в 5, но това е в реда на нещата за морски приключения. На първа линия на плажовете свирихме - в Приморско, къмпинг "Градина", "Арапя", Варна.
- Роби Уилямс не спря да тръби, че у нас за първи път пее на плаж! А вие сте пионери!
Митко: Всъщност първият плажен концерт на D2 беше през 2005 г. в Приморско, на северния плаж. Още не бяхме обявили официално, че Дидко е новият ни вокал. Принципно технически и логистично
шоу в пясъка е трудна работа
но ние нямаме проблем - имаме опит.
- Дидо, ти какво помниш оттогава?
- Голям купон. Спах в преддверието на палатка. През деня играехме плажен волейбол, бях в еуфория - току-що излязъл от риалити и хоп: в най-яката банда!
- Лятното ви парче "Заедно", в което участват Бобо и Лора Караджова, е попадение. Как решихте Кърнев да влезе в образа на ретро чичка?
Митко: "Заедно" е идея, която имаме от 7-8 години. Това е основният риф. Тази пролет дойде времето да го превърнем в песен. Когато поканихме Бобо да направи текста, той го изпя много готино и решихме, че ще е чудесно и да се включи. Извикахме и Лора. Дидо участва в тази песен. А чичката е образ, за който си говорим от известно време. Не сме го напъвали. Настъпи и неговият момент да го покажем.
Дидо: Ние сме такава банда - обичаме да иронизираме.
Митко: Когато записвахме "Феникс" в Кюстендил, се бях подстригал по този начин. Така си ходех.
Дидо: Харесваме и самоиронията. Просто Митко реши да си пусне мустак и да махне косата отгоре.
- Сам ли го направи?
Митко: Да, влече ме да изглеждам по този начин. Което е доста изтрещяло.
Дидо: Може би е подготовка! За след 20 години.
А когато го видяхме вече гримиран и издокаран за клипа, всички стояхме безмълвни с минути. Бяхме леко така: "Извинявай, ще ти пречи ли да те погледам още малко?".
Митко: Все едно се появява човек от друго време.
- Почувства ли се кинозвезда?
- Влизам в образ абсолютно без проблеми.
- Пробвал ли си се за актьор?
- Не мисля, че мога да изиграя много неща, но този образ е част от мен.
- Твоят Дейвид също участва в клипа.
- Той е най-възпитаното куче по тези географски ширини. А и пуделът е порода, която по соцвремената беше модерна. Сега са на мода питбулите и други подобни.
- Защо избрахте да е на ретро вълна парчето? Носталгия?
Митко: Не само. По-скоро артистични ни бяха подбудите. 80-те години в музикално и изобщо в културно отношение, са много важни. Както и другите, разбира се, но аз съм израснал тогава и ги усещам по-специално. 90-те може би за Дидо са по-важни - грънджа и т.н. "Заедно" има малко от "Полис",
има от духа на онези години
- Колко време снимахте?
Митко: 4-5 дни. Докато ние работехме на земята, течаха снимки и от дрон - от небето. Валери Милев е режисьор. Всичко мина гладко. Хем е спокойно, хем те е грижа.
- Наскоро се заговори, че морето е мръсно - плажът на Лозенец беше затворен. Вие как го видяхте?
Митко: Не ходим в Лозенец. Харесвах го преди 20 години. Сега почиваме на "Корал". Много як плаж. На Албена също е чисто, за разлика от Златни пясъци, където пречиствателната станция прелива цяло лято. Горе, при пристанището и цапа всичко. Малко места останаха по Черноморието, които са хубави, но ги има.
- Дидо, ти какво помниш от морето като си бил малък?
- С нашите ходехме на Дуранкулак. Скачахме, плувахме, играехме. Вечерите всички се събираха в единствената стая с телевизор, възрастните обръщаха карти, ние се катерехме по бунгала и покриви. Навикваха ни. Беше жестоко. Обичам северната част. Но откакто пораснах, с приятели почиваме на юг, на Синеморец. Не говоря за Бутамята, а на юг между Бутамята и Силистар. Моля ви не ходете там! Напиши го с главни букви. Има места, където няма жива душичка и това е разкош.
- Поредното издание на ученическия конкурс "Голямото междучасие" вече е на ход. Ако трябва да направите ретроспекция, какво се случи през годините, как децата се променят?
Митко: Различно и необичайно е датата, когато стартира - 12 август, това е денят на младежта. Подкрепиха ни от министерството на младежта и спорта. Крайният срок за качване на песни е 30 август. В началото на септември ще има концерти в няколко града. Много бих искал да чуя хубави песни. Давам си сметка, че това е най-трудното.
Най-добрият ще спечели, както винаги
Всяка година е различна. И учениците се променят. Както целият живот. На първото издание, което правихме през 2008 г., ми направи впечатление, че изобщо има училищни групи - не го знаехме. Учехме се в движение, направихме 10 много хубави концерта из цяла България. Благодарение на развитието на технологиите, децата вече могат сами на компютъра да си записват песните. И затова тази година променихме наградния фонд - няма да е запис на песен, защото си дадох сметка, че това не представлява интерес. Ще бъде музикално оборудване, на сериозна стойност, по избор на победителя - спрямо конкретните им нужди. Гледаме да ги поощряваме. Финалът е на 12 септември пред паметника на Съветската армия. Новото е, че ще имаме и международно участие тогава - ще ни гостува сръбска група. Сърбите, хърватите държат по-високо ниво по отношение на рок музиката и е добре учениците да видят това. Да се опънат малко. Да си сверят часовниците.
Дидо: Най-любими са ми по-творчески агресивните. Имахме едни сладури "Айрън шаркс", те са на 10-11 години, но свирят с невероятно желание. "Савидж равидж" също ми харесаха.
Митко: Те са софийска банда, много красиви и диви момчета. Деца с бъдеще, интелигентни младежи.
- Хубаво ли е да има толкова много млади банди?
Дидо: Перфектно е. Нека има конкуренция.
Митко: Да разделим нещата. От сто деца от училищни групи музиканти ще станат не повече от 2-3. Така е било и преди, и сега. Да участваш в банда, докато си ученик - няма по-хубаво от това! Както и да пиеш бира и да риташ.
Колкото за по-готино и модерно минава това в училище - да свириш в група, толкова по-качествени деца има. Когато лидерите в класовете се занимават, всички ще ги копират и ще се развиват в положителна посока.
- Митко, на теб ти предстои турне с Легендите -т.нар. супергрупа от Константин Марков и Стенли от "Тангра", Константин Цеков от ФСБ, Йордан Караджов от "Сигнал", Любо Киров.
- Тръгваме по морски дестинации, за да изпратим лятото. Ще свирим в летните театри на Варна и Бургас. В момента репетираме и се сближаваме се по някакъв начин.
- Кой е идейният вдъхновител на проекта?
- Хубавите песни! Това са класики. Вчера ги подредихме по начин, по който водим нишката. Концертът започва с "Богатство", позната като "Каничката с кафе" на "Тангра" 1 и завършва с "Да те жадувам" на "Сигнал".
- Данчо Караджов ще я пее ли?
- Имаме интересни размени в това кой какво изпълнява.
Любо ще свири и на барабани
Много от парчетата ще бъдат изпълнени от няколко човека.
- Имате обща страст - винг чун, как ви се случи?
Дидо: Инструкторът ни е китарист и заедно джемехме на някакви парчета на репетиция. Знаех, че преподава винг чун. И му казах: "Искам да тренирам при теб". Той отвърна: "Ела утре еди-къде си". И аз бях там - миналия октомври.
Това бойно изкуство за разлика от каратето не е насечено, а е все едно се движиш във вода. Измислено е преди 250 години в Китай от монахиня, на която й се налагало да се бие с мъже. Затова и ударите са по-категорични и право в целта. Този спорт е много практичен за напечена ситуация в живота. Не говоря за това да се заяждаш с някой в бар, а да защитиш жена си, ако някой иска да й вземе чантата на улицата. Това те прави подготвен за такива случаи, което е ценно.
Митко: От известно време успявам да не бързам в живота. Знаех, още когато Дидо тръгна, че ще се включа и аз, но чаках точния момент. Сега по време на лятното ни турне школата на нашия учител се изнесе на кемп на морето и аз се започнах. Очарован съм от това изкуство.
- От кое по-точно?
Митко: От музиката в него!
Дидо: Има, да!
Митко: Всички от випуска ги ступвах и се пробвах и с по-големите.
От дете се биех
Помня, че като съм ял бой, съм падал - няма кръв, няма зъби - ставам и продължавах.
- Верно ли и двамата сте вегетарианци?
Митко: Той - да. Аз намалих много месото, но видя ли прясна мръвка, си хапвам. Наблягам на рибата повече.
Дидо: От няколко години ям предимно морски храни. Иначе карам на зеленчуци, нахут, елда. Нашият басист е вегетарианец от 15 години, а от 8 не яде и риба.
- Защо реши да живееш така?
Дидо: Ядях месо по 4-5 пъти на ден. Бях като Конан Варварина. Тренирах много здраво. В един момент се чувствах тежък, тромав. Беше ми по-важно да съм по-бърз и по-пластичен и да мога да си карам колелото. Да се катеря по планините. Пък и на сцената повече ми харесва да се чувствам лек. Отначало не знаех дали ще успея, но след половин година усетих благоприятния ефект.
- Митко, разкажи за твоето рибарство, остана ли ти време това лято да ловиш?
- Меко казано. Това ми беше основно занимание. От риболов ми остана време да свиря и на концерти. Влизах с лодката доста често. Практикувам и морски, и сладководен риболов. Но вече често пускам рибата обратно. Заделям си колкото да хапна. Нещо взе да ми дожалява за рибата. Не знам защо се случи така.
- Кой те запали?
- То това се предава от баща на син. Връзката с природата е нещо, без което не мога. Обичам да ловя дребна риба, от брега.
Дидо: Аз се сещам за най-вкусната риба, която Митко е хващал. Има няколко такива случая. Единият беше на Широка поляна, хвана балкански пъстърви и си ги направихме на жарава. Имаше голям огън, пет-шест въдици беше разпънал и току ходеше да измъква още една и още една. Това беше точно на моя рожден ден - 12 октомври. Дойдоха и едни местни хора, които ни дадоха ламарина да си варим чай. После донесоха вино и стана много приятен купон. Другият път беше в Кюстендил, когато донесе черна мряна. Беше уникално вкусна.
Митко: Намалявам умишлено улова като количество, но преживяването е по-специално. Някой път не хващам нищо, но пак ми е готино. Просто съм бил на въздух.
- Дидо, ти обичаш планините, палатките - как се увлече?
- Както и при Митко - нашите ме научиха. Помня как качихме връх Вихрен, през Кончето - хората, които ходят по планини, знаят за какво става дума. Той е като хребет, седловина, широк около метър. И почти отвесен. Бяхме с въженце вързани всички, ходехме бавно и беше пълно с еделвайси отвсякъде. Преди 5-6 години започнах отново сериозно да ходя по планините, с брата на нашия басист, с палатки, чували. Там се презареждам. Връщам се рестартирал. Веднъж се позагубихме в Рила, бяхме пет човека, минахме през централен резерват. Нощувахме в гората. Сънувах земетресение и на сутринта ги питах другите дали са го усетили, а те викат: "Това беше стадо диви прасета, което профуча покрай палатката".
Митко: Ние се бяхме притеснили къде са, щяхме да ги търсим.
- Подгрявахте три от най-яките банди, гостували у нас - "Бон Джови", "Аеросмит", "Гънс енд розусис": имате ли се за най-добрата рок банда?
Митко: Да.
Дидо: Ние гледаме да се развиваме и това е било нещо като бонус.
- Научихте ли нещо?
Митко: Да, но надали е интересно на публиката. Например под сцената на Бон Джоуви буквално имаше мини кварталче, със стаички с техници на всеки музикнат. Имаше много китари, оборудване, което не се вижда. Сцената беше разделена на кутийки отдолу. И ние имаме екип, но светове ни делят от тях.
Дидо: Стив Тайлър преди концерта беше наденал боксови ръкавици колкото главата му и млатеше по лапа с треньор. Беше велико да видиш човек на 60, който е прекарал почти целия си живот в пиене и друсане, да стои гол до кръста, жилка отвсякъде, мята се, заляга.
- Хубаво място за живеене ли е светът?
Митко: Идват тревожни времена. От кризата през 2008-а се отключиха негативни неща, светът беше тръгнал към някакъв растеж. Балоните се пукат.
Дидо: За мен светът е комбинация от много хубави и много лоши неща. Тоест хубавото е станало много хубаво и лошото е станало много лошо. Хората са отворени, имат цялата информация. Има много напредничави личности и такива, които ги е грижа за природата. Но има и
консуматори, които се изхождат върху всичко
Грабят, унищожават, не им пука какво оставят след себе си.
- Какво е щастието?
Дидо: Баланс: от всичко по много!
Митко: Да живея така, че да не преча на никого. Осъзнах, че не бива да живея за утре и вдругиден, а за днес.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
