Све­та Ко­ро­на пази от смър­то­нос­ния ви­рус

• Мъ­че­ни­ца Сте­фа­ни­да се по­чи­та и от ка­то­ли­ци, и от пра­вос­лав­ни
• Пра­вят го­ля­ма мо­лит­ва в па­рак­ли­са й до Ар­гет за из­бав­ле­ние от чу­ма­та на Х­ХI век

В кра­си­ва го­рис­та мес­тност в нем­ска­та про­вин­ция За­у­ер­лах, бли­зо до Ар­гет  се на­ми­ра ма­лък ста­ри­нен па­рак­лис. Пос­тро­ен е в чест на све­ти­ца с име­то Ко­ро­на. Да, има та­ка­ва све­ти­ца. И та­ка по име­то й пра­вос­лав­ни ре­ши­ли да се по­мо­лят пред нея за зас­тъп­ни­чес­тво­то й пред Гос­под с на­деж­да Бог да по­мог­не на чо­ве­ци­те в отър­ва­ва­не­то от зло­ве­щия ко­ро­на­ви­рус, плъз­нал ка­то прок­ля­тие над це­лия свят.

Па­рак­ли­сът е пос­тро­ен на то­ва мяс­то през 1672 г. Мес­тни­те по­чи­та­ли св. Ко­ро­на ка­то пок­ро­ви­тел­ка на па­ри­те, пе­чал­би­те от ха­зар­тни иг­ри, има­ня­ри­те и от­кри­ва­не­то на сък­ро­ви­ща, на ме­са­ри­те. Спо­ред ед­но от жи­ти­я­та на све­ти­ца­та тя пок­ро­ви­тел­ства­ла и сре­щу епи­де­мии. За­то­ва пан­де­ми­я­та от ко­ро­на­ви­рус на­ка­ра­ла те­зи дни све­ще­ни­ци­те на гръц­ка­та цър­ков­на об­щи­на в Мюн­хен про­то­и­е­рей Апос­то­лос Ма­ла­му­сис и про­то­и­е­рей Ге­ор­гий Вле­тис да от­пра­вят към све­ти­ца­та про­си­тел­на мо­лит­ва за из­ба­вя­не от епи­де­ми­я­та. Пред  "Зюд­дой­че цай­тунг". о. Ма­ла­му­сис каз­ва, че на 14 май, ко­га­то св. Ко­ро­на се по­чи­та от За­пад­на­та цър­ква, той, ако е въз­мож­но, ще от­пра­ви за­ед­но с мес­тния ри­мо­ка­то­ли­чес­ки све­ще­ник съв­мес­тна мо­лит­ва към све­ти­ца­та.

По­ръ­ча­на е ико­на на све­ти­ца­та

ко­я­то ще бъ­де да­ре­на на па­рак­ли­са в Ар­гет.

Ин­те­рес­на е ис­то­ри­я­та за пос­тро­я­ва­не­то на то­зи па­рак­лис.  Спо­ред пре­да­ни­е­то през 1599 г. ед­на де­вой­ка нез­най­но от­къ­де и как от­кри­ла в го­ра­та дър­ве­на ико­на на св. Ко­ро­на и я взе­ла със се­бе си у до­ма. Но по чу­до ико­на­та се вър­на­ла на мяс­то­то, къ­де­то би­ла на­ме­ре­на. По оно­ва вре­ме то­ва би­ло знак за хо­ра­та да пос­тро­ят па­рак­лис на то­ва мяс­то. Три пъ­ти го­диш­но там се пра­ве­ли праз­нич­ни бо­гос­лу­же­ния в чест на све­ти­ца­та.  По­чит­та към нея пос­те­пен­но сил­но на­рас­на­ла. Съ­би­ра­ли се мно­го хо­ра Мо­же би за то­ва един от све­ще­ни­ци­те в ми­на­ло­то ос­та­вил па­мет­на бе­леж­ка: "Мом­че­та­та пи­ят, тан­цу­ват и ска­чат, бо­рят се и се би­ят".

През 1807 г. па­рак­ли­сът е съ­бо­рен. Каз­ват, че сто­па­нин от Ар­гет с ка­мъ­ни­те си пос­тро­ил сви­нар­ник, но то­ва не му до­нес­ло спо­лу­ка и през 1820 г. вър­нал ка­мъ­ни­те об­рат­но за об­но­вя­ва­не на па­рак­ли­са. За пос­лед­но па­рак­ли­сът е из­ця­ло ре­но­ви­ран през 1986 г.  Се­га там се слу­жат спе­ци­ал­ни бо­гос­лу­же­ния през май, тъй ка­то све­та Ко­ро­на се по­чи­та на 14 май от ка­то­ли­ци­те, но и на 11 но­ем­ври от пра­вос­лав­ни­те.  Спо­ред бъл­гар­ска­та тра­ди­ция на 11 но­ем­ври  за­ед­но с па­мет­та на  св. мъ­че­ни­ци Ми­на и Ви­кен­тий и преп. Те­о­дор Сту­дит Из­по­вед­ник се чес­тва и па­мет­та на све­ти­те мъ­че­ни­ци Вик­тор и Сте­фа­ни­да. В пре­вод от ста­рог­ръц­ки име­то на св. Сте­фа­ни­да оз­на­ча­ва ве­нец, ди­а­де­ма и в то­зи сми­съл - Ко­ро­на.  В жи­ти­я­та на свет­ци­те тя е

опи­са­на за­ед­но със св. Вик­тор

Той бил вой­ник по вре­ме­то на им­пе­ра­тор Ан­то­нин, ко­га­то има­ло го­не­ния спря­мо хрис­ти­я­ни­те. По си­ла­та на им­пе­ра­тор­ска­та за­по­вед Вик­тор бил на­ка­ран да при­не­се жер­тва на бо­го­ве­те, но той от­ка­зал. За­то­ва бил под­ло­жен на страш­ни мъ­че­ния. Пре­ми­нал през тях нев­ре­дим и нак­рая със си­ла­та на сво­я­та мо­лит­ва­та по­бе­дил въл­шеб­ник, кой­то след ка­то  на два пъ­ти не ус­пял да го от­ро­ви, се от­ка­зал от вра­чу­ва­не­то си, из­го­рил кни­ги­те и та­къ­ми­те си и ста­нал хрис­ти­я­нин.

До­ка­то Вик­тор бил из­мъч­ван край не­го би­ла мла­да­та хрис­ти­ян­ка Сте­фа­ни­да. Ко­га­то мъ­чи­те­лят пра­тил при Вик­тор вой­ни­ци да го оде­рат жив Сте­фа­ни­да ви­дя­ла от не­бе­то да сли­зат два ве­не­ца - за не­го и за нея. То­га­ва за­поч­на­ла да сла­ви под­ви­га на мъ­че­ни­ка и ту­так­си би­ла хва­на­та от во­е­во­да­та. Пред не­го раз­кри­ла име­то си и че е на 15 го­ди­ни и осем ме­се­ца, а от го­ди­на и че­ти­ри ме­се­ца е омъ­же­на. Всич­ки опи­ти да я на­ка­рат да се от­ка­же от Хрис­та ос­та­на­ли нап­раз­ни и два­ма­та с вой­ни­ка Вик­тор за­ед­но се удос­то­и­ли с мъ­че­ни­чес­ка смърт.  В ня­кои из­точ­ни­ци се каз­ва, че два­ма­та би­ли мъж и же­на, а в дру­ги, че тя би­ла съп­ру­га на дру­гар на Вик­тор от войс­ка­та.

Св. Вик­тор бил умър­твен ка­то му от­сек­ли гла­ва­та с меч, а спо­ред ед­но от пре­да­ни­я­та св. Сте­фа­ни­да би­ла

при­вър­за­на към две пал­мо­ви дър­ве­та

чи­и­то кло­ни би­ли све­де­ни до зе­мя­та и ко­га­то ги пус­на­ли, те се из­ви­ли към не­бе­то и раз­къ­са­ли на две тя­ло­то на  сме­ла­та де­вой­ка.

Спо­ред жи­ти­е­то им то­ва ста­на­ло на 11 но­ем­ври, но го­ди­на­та и мяс­то­то са спор­ни.

Се­ри­о­зен опит да из­яс­ни те­зи въп­ро­си  е нап­ра­вил  ар­хи­ман­дрит Вик­тор (Му­та­фов), бивш про­то­син­гел на Ру­сен­ска епар­хия, а от 2015 г. офи­ци­а­лен  пред­ста­ви­тел на Бъл­гар­ска­та пра­вос­лав­на цър­ква в Бу­ку­рещ. От ос­къд­ни­те све­де­ния за св. Вик­тор и св. Сте­фа­ни­да в ла­тин­ски, гръц­ки и пер­сийс­ко-коп­тски из­во­ри  той е опи­тал да сис­те­ма­ти­зи­ра всич­ко из­вес­тно в на­ши дни за чес­тва­не­то на па­мет­та на два­ма­та мъ­че­ни­ци, за кул­та към тях и за пре­на­ся­ни­я­та на тех­ни­те све­ти мо­щи. Из­след­ва­не­то му е пуб­ли­ку­ва­но в сай­та "Пра­вос­лав­на мла­деж". От­там на­у­ча­ва­ме, че в рим­ски из­точ­ни­ци има от­бе­ля­за­ни  два­ма­та свет­ци с ед­нак­во име: Вик­тор и Сте­фа­ни­да,  уби­ти в Еги­пет на 1 ап­рил и Вик­тор и Ко­ро­на,  умър­тве­ни в Да­маск, Си­рия на 14 май. "Труд­но е да се оп­ре­де­ли да­ли ста­ва въп­рос за един мъ­че­ник с име­то Вик­тор, как­то и не се знае със си­гур­ност кои дру­ги мъ­че­ни­ци са умър­тве­ни с не­го.", пи­ше ар­хи­ман­дрит Вик­тор. Той до­пус­ка, че ве­ро­ят­но ста­ва ду­ма за два­ма ано­ним­ни свет­ци, чи­и­то име­на (лат. Victor - по­бе­ди­тел и  гр. Stephanos - ко­ро­на) са пос­та­ве­ни ус­лов­но от вяр­ва­щи­те в па­мет на тях­на­та слав­на смърт.

Счи­та се, че два­ма­та свет­ци са ка­но­ни­зи­ра­ни от св. Со­тир (Со­те­ро) па­па Рим­ски (168-177) мал­ко пре­ди да при­е­ме мъ­че­ни­чес­ка смърт. След ка­то би­ли умър­тве­ни, два­ма­та мъ­че­ни­ци би­ли  пог­ре­ба­ни за­ед­но. По-къс­но

мо­щи­те им би­ли пре­на­ся­ни мно­гок­рат­но

Се­га са в цър­ква­та на ма­нас­ти­ра "Св. Ко­ро­на и св. Вик­тор" край град Фел­тре, Ита­лия. За­ра­ди пре­тен­ции на же­на, че  съх­ра­ня­ва тех­ни­те мо­щи  на 19 май 1943 г.  е от­во­рен  сар­ко­фа­га  в хра­ма и в не­го е от­кри­та олов­на плоч­ка с над­пис на ла­тин­ски език, чи­е­то съ­дър­жа­ние е след­но­то: "През 205 от Рож­дес­тво Хрис­то­во по вре­ме на Це­зар Ан­то­нин те­ла­та на св. мъ­че­ни­ци Вик­тор и Ко­ро­на бя­ха пре­не­се­ни през мо­ре­то от мъ­че­ник Те­о­дор и от мен не­дос­той­ния Со­ли­но епис­коп на град Ке­ро­ния на 18 сеп­тем­ври, в име­то на Ии­сус Хрис­тос". От то­ва ста­ва яс­но, че те­ла­та на мъ­че­ни­ци­те  са пре­не­се­ни от Алек­сан­дрия до Си­рия (от Алек­сан­дрия, Еги­пет до Ки­ли­кия), на ос­трав Ки­пър от мъ­че­ник Те­о­дор, по-къс­но епис­коп на Ке­ро­ния (Ки­пър) и при­ел мъ­че­ни­чес­ка смърт през 205 го­ди­на и след  око­ло че­ти­ри ве­ка епис­ко­път на Ке­ро­ния Со­ли­но на 18 сеп­тем­ври е пре­не­съл мо­щи­те, пос­та­ве­ни в олов­на ур­на на дру­го мяс­то, ве­ро­ят­но в пе­ще­ра. През 802 го­ди­на, ко­га­то ос­тров Ки­пър е ата­ку­ван от ара­би­те, те са пре­не­се­ни в Си­ци­лия, къ­де­то ос­та­ват две го­ди­ни. От там са пре­не­се­ни във Ве­не­ция.

През 1096 г. кти­то­рът ка­shy;пи­тан Джо­ва­ни да Ви­дор (вре­ме­то на Пър­вия кръс­то­но­сен по­ход) из­ди­га вър­ху хъл­ма Ми­ес­на, на три ки­ло­мет­ра от Фел­тре цър­ква с три ко­ра­ба в ро­ман­ски стил.  Хра­мът,  пос­тро­ен на свя­то­то мяс­то, е за­вър­шен за пет го­ди­ни и е ос­ве­тен на 13 май 1101 г. от епис­ко­па на град Фел­тре Ар­пон (син на Джо­ва­ни да Ви­дор). Цър­ква­та е част от ма­нас­тир­ски ком­плекс. Мо­щи­те на мъ­че­ни­ци­те се съх­ра­ня­ват в ол­та­ра на хра­ма в олов­на ур­на пос­та­ве­на в ка­ме­нен сар­ко­фаг до ол­тар­на­та аб­си­да, из­диг­нат през 1440 го­ди­на вър­ху че­ти­ри не ви­со­ки ко­ло­ни. По то­зи на­чин вяр­ва­щи­те имат въз­мож­ност да ко­ле­ни­чат и да се по­мо­лят на све­ти­те мъ­че­ни­ци. Хра­мът е пок­рит със сте­но­пи­си на майс­то­ри от шко­ли­те на Джо­то, То­ма­со от Мо­де­на и Ви­та­лий от Бо­ло­ня. В пос­лед­ни­те го­ди­ни в ма­нас­ти­ра се из­вър­шват рес­тав­ра­ци­он­ни и кон­сер­ва­ци­он­ни ра­бо­ти, осъв­ре­ме­ня­ват се мо­на­шес­ки­те ки­лии и тра­пе­за­ри­я­та, пос­та­ве­ни са но­ви елек­три­чес­ка и про­ти­во­по­жар­на ин­ста­ла­ции, за да про­дъл­жи и в бъ­де­ще то­ва свя­то мяс­то да прив­ли­ча вяр­ва­щи­те.

Дру­го све­де­ние со­чи, че кръс­то­нос­ци­те са пре­нес­ли св. мо­щи в град Фел­тре от Си­рия. През 1354 Карл IV от Бо­хе­мия на път за Рим,  за да бъ­де ко­ро­но­ван за им­пе­ра­тор на Све­ще­на­та Рим­ска им­пе­рия (5 ап­рил 1355), ми­нал през град Фел­тре. Мес­тни­те жи­те­ли в знак на ува­же­ние,

да­ри­ли на бъ­де­щия им­пе­ра­тор

част от мо­щи­те на мъ­че­ни­ци­те - гла­ва­та на св. Вик­тор и ра­мен­на кост на св. Сте­фа­ни­да. Карл IV при­ел с бла­го­дар­ност скъ­пия дар и про­дъл­жил за Рим. Но­ви­ят им­пе­ра­тор пре­не­съл да­ре­ни­те св. мо­щи в Пра­га. Има све­де­ния, че  тя­ло­то св. мъч. Вик­тор е на­ме­ре­но на 3 ап­рил 1697 г. в ба­зи­ли­ка­та на ма­нас­ти­ра "Св. Пан­кра­тий" в Рим, след то­ва е пре­мес­те­но в ма­нас­ти­ра "Св. Лу­ка" на ули­ца "Бо­те­ге ос­ку­ре". След­ва пре­мес­тва­не на мо­щи­те в цър­ква­та "Св. св. Мар­че­ли­но и Пи­ет­ро" и през 1906 го­ди­на от Рим са пре­не­се­ни в град Фа­но, об­ласт Мар­ке, Ита­лия.

Има све­де­ния, че час­ти­ци от мо­щи­те на два­ма­та мъ­че­ни­ци се на­ми­рат и в цър­кви­те на дру­ги гра­до­ве в Ита­лия и Ев­ро­па.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com