* Божи гроб разделя живота на две - преди и след това
* В Йерусалим чудесата са на всяка крачка
Йерусалим е от онези градове, в които мечтаеш да се върнеш цял живот. Красотата и историите му са безкрайни, страстите, които се разгръщат там от хилядолетия и до ден днешен, не оставят никого равнодушен. Чудесата са на всяка крачка, а местните добре знаят как да печелят от екзалтираните поклонници, готови на всяка цена да отнесат у дома поне малко късче от Свещения град.
Влизаме в Йерусалим по широката магистрала от Тел Авив. Покрай пътя са грижливо поддържаните тераси с лозя и маслини, доказващи, че пустинята може да се превърне в райски кът. Встрани от шосето се виждат останки от стари бойни машини, превърнати в паметници, за да напомнят, че този път може да е арена на жестоки сражения.
Първото впечатление от Йерусалим е, че сградите в целия град са облицовани с един и същи камък. Прочутият ерусалимски камък. Строен в продължение на хилядолетия, сриван до основи от земетресения, разрушаван от нашественици, но изграждан отново, без обликът му да се променя драстично. Сякаш един и същи архитект е дирижирал строителството в продължение на хилядолетия. И стремежът е бил да се продължи традицията, а не да разруши създаденото от предшественика.
Старият град е опасан от масивни стени, по които новото време е оставило белезите от снаряди. Йерусалим е свещен град за юдеи, християни и мюсюлмани. Тук е Стената на плача, остатък от някогашния Втори храм, почитана от всички евреи. Само една улица я дели от Гроба на Спасителя на всички християни. И между тях е третата по важност джамия за исляма след Мека и Медина - "Ал Акса".
В Стария град може да се влезе през 7 врати. Англичаните, които поели управлението на града след разпадането на турската империя в началото на ХХ век решили, че най-лесно ще се справят с гражданите му на принципа "Разделяй и владей". Оттогава са се обособили четирите основни квартала - мюсюлмански, еврейски, християнски и арменски.
Тръгваме през арабската част. Търговците са превзели всеки метър. Продава се всичко, което може да пожелае туристът. Вдясно - фланелка с портрет на Че Гевара и надпис "Свободна Палестина". Вляво - Путин и Берлускони с арабски шамии. Малко по-нататък - менори свещник и кипи-шапчици редом с Разпятието, дълги мюсюлмански роби и наргилета.
По-нататък е царството на месарите. На ченгели висят овнешки плешки, зловещо се усмихват овчи глави. Висят току-що уловени змиорки и двуметрови акули. Ако се измориш, сядаш да изпиеш чаша арабско кафе с кардамон – сладко и изключително ароматно. Или да се подкрепиш с черен чай, гарниран със свежи листенца мента. Гладен няма да останеш. Из уличките деца разнасят на главите си тави с прясно изпечен симид, в малките ресторантчета предлагат пилета, печени на жар, безквасни арабски питки и невероятно вкусни сосове. За десерт непременно трябва да се опита кюнефе – сладкиш със сирене и шафран. За да го пробваш обаче трябва да чакаш на опашка сладкарят да извади тавата от фурната, защото порциите свършват веднага.
Всеки квадратен сантиметър на тези тесни каменисти улички е безценен. Никой не знае колко струва, защото никой не продава. "Дадоха ми празен чек и ми предложиха сам да напиша цената. Казах, че няма цена", споделя собственик на магазинче, което не надвишава 20 квадрата. Извън стените на Стария град, но съвсем близо до него, апартамент от 70 квадрата струва над милион долара. И купувачи не липсват. Почти няма арабин, който да продаде ерусалимска земя на евреи. Не защото сделките не биха били успешни – напротив, собственикът става милионер. Но само за ден. Защото на следващия обикновено е мъртъв. Събратята му не прощават предателството.
Пътят на болката
На Разпети петък тясната улица, постлана с излъскани от стъпки неравни камъни, е най-пренаселеното място в света. Хора от близки и далечни страни, говорещи на различни езици, черни, бели и жълти, бедни и богати, жени, мъже и деца, странници и свещеници вървят по един път и в един ритъм. На лицата им е изписано само едно - болка.
Огромен дървен кръст, понесен от десетки рамене, води тълпата.Така препълнена с народ е била малката ерусалимска уличка на този ден и преди повече от 2000 години. Тогава обаче кръстът е носен само от един - Иисус, който трябва да изпълни волята на Господ и дълга си към човечеството.
През ХIII век доминиканският мисионер Риколдо де Монтерече дава името на улицата - "Via dolorоsa". Пътят на болката.
В навечерието на Великден, когато хотелите в Ерусалим се пръскат по шевовете, магазинчетата от двете страни на "Via dolorоsa" се радват на своята жътва. Всеки от търговците твърди, че точно пред неговия магазин Спасителят е оставил някакъв знак. Според летописците, спирките по "Пътя на болката" са 14. Но ако повярвате на продавачите, броят им ще скочи няколко пъти.
Пътят към Голгота - така наричат страдалческото пътуване на Исус. Голгота е хълмът над Ерусалим. Наричали го така, защото височината много приличала на човешко чело."Via dolorоsa" започва от мястото, където някога се е издигала крепостта Антония. Днес, за да поемат по стъпките на Спасителя, туристите трябва да влязат през Лъвската порта и да поспрат. Точно там някога е било Пилатовото съдилище.
Туристически гидове и пет църкви владеят Светото място
Многоезична тълпа изпълва до краен предел малкото площадче пред Храма на гроба Господен. Портите водят към най-голямата християнска светиня - Божи гроб. В нишата, изсечена в скалата, е положено тялото на Спасителя, след като е свалено от кръста. Три дни по-късно на същото място сяда ангел, изпратен от Господ да съобщи на стражите, че Иисус е възкръснал.
На Божи гроб всеки е дошъл да лекува болките си. Повечето се молят за здраве, късмет или някакво чудо. По едно обаче си приличат - стават хаджии. От този момент почетната титла ще краси биографията на мирянина докато е жив. Ще я наследят синове и внуци. Ще влезе в името на поколения. Но за да е законно всичко, най-добре е да се вземе съответният сертификат.
Вече сме под високите сводове на храма, който е построен през 335 г. Много смелчаци са загубили живота си в битките за него. Разрушаван, опожаряван, отново възстановяван - всеки път по-голям и красив.
Зад дебелите стени цари тайнствен полумрак. Светлината от свещи и кандила прескача върху разкошните фрески, разпятия, иконостаси. Много майстори зографи са оставили таланта и душата си тук.
В храма "Възкресение Господне" свои представителства имат пет християнски църкви - католическа, източно-православна, арменска, сирийска, етиопска. Всяка от тях изпълнява своите ритуали, има своето време за молитви. Както се случва през последните 2000 години в християнския свят, и тук светите отци постоянно воюват помежду си. В църковните анали са описани не само лютите им кавги, а дори и шамарите, които понякога си разменят.
Източното православие е представено от гръцката църква. Някога е имало и български параклис. Но това е било много отдавна.
Пищно украсеният олтар на гръцката църква е мястото, където са се издигали разпятията на Христос и двамата разбойници. Сега тук е пълно с мощи на светци, на които се кланят вярващи от цял свят.
Но и от божите служители има по-големи началници в църквата - екскурзоводите. Те предвождат групите си като истински пълководци. И са готови на всичко, за да прекарат по-бързо своите си богомолци под сводовете на параклиса, където е погребан Спасителят.
Необичайна за святото място шумотевица се носи из храма. Чуват се викове на различни езици. Блъсканица, размяна на ругатни, цялата опашка взема страна по спора. В същото време орган озвучава ритуалния марш на католическите свещеници с токатите на Бах. Виртуозът зад органа не издържа и също извисява глас: "Млъкнете, вие обиждате църквата!"
Цялата суета на света обаче остава някъде далече, далече в онази минута, когато останеш насаме със Спасителя в гробницата. Тогава времето ти се разделя на две - преди Божи гроб и след това. И само от теб зависи дали ще възкръснеш за нов живот или ще останеш при дребните дразнещи неща от битието.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
