Семействата у нас се женят, след като се сдобият с наследник. Такава тенденция отчете Националният статистически институт. От там съобщиха също, че всяко пето семейство не може да си позволи кола. В собствено жилище живеят 89,5% от домакинствата, а под наем са само 3,8% от домакинствата.
1100 майки с близнаци, пет - с тризнаци, повече жени над 40 с бебета
Повече българи решават да чуят Менделсон и да минат под венчилото. През миналата година сватбите са били 3 пъти повече от разводите. Модата с празниците на младоженците започна да се връща през 2013 г. Оттогава броят на казалите си "да" двойки расте. През 2015 г. регистрираните бракове са били 27 720. Те са с 3124 повече спрямо предходната година, стана ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Повечето сватби се вдигат в градовете, а в селата веселбите покрай венчавките са били едва 6925.
Продължава тенденцията българите да отлагат във времето заветното "да". През 2015 г. средната възраст на младоженците е била 30,9 г. Булките до тях пък били на 27,8 г. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с по 0,3 години и при двата пола, отчетоха от статистиката. Оттам допълниха, че най-много сватби се вдигат в Добрич и Кърджали, а най-рядко под венчилото минават врачани.
От статистиката отчетоха още, че дамите предпочитат да родят и едва след това да сложат халката. Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 26,7 години през 2014 г. на 26,9 години през 2015 г. Вдига се и средната възраст на жените при сключване на първи брак - от 27,5 през 2014 г. на 27,8 години през 2015 г.
През 2015 г. в страната са проплакали 66 370 бебета, като от тях 65 950 са живородени. Повечето от появилите се на бял свят хлапета са момчета. Продължава тенденцията Сливен да е с най-високата раждаемост заради множеството роми, на второ и трето място са София и Бургас.
Близо 90% от ражданията през 2015 г. са били от жените на възраст от 15 до 34 години. По-малко момичета под 18 г. стават майки. Запазва се тенденцията да се увеличава броят на децата, родени от жени над 40 години - 1687 през 2015 година. 1104 майки са се сдобили с близнаци, а 5 - с тризнаци.
Средната продължителност на брака е 15,3 г., сочат данните за миналата година. Малко над 10 000 двойки са се развели, като 82 на сто от разтрогнатите връзки са в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по "взаимно съгласие" (64.1%), следват причините "несходство в характерите" (27.3%) и "фактическа раздяла" (6.3%), отчитат от НСИ. Оттам допълват, че българските мъже живеят 71,1 г., а жените - 78 лета.
30 000 избраха чужбина за година
Близо 30 000 българи са стегнали куфарите си и са избрали да се преместят да живеят в чужбина само през 2015 г. Точната цифра на нашенците, решили да променят настоящия си адрес в такъв в друга държава, е 29 470. Повечето от тях са млади хора, става ясно от данните на националната статистика. Емигрантите на възраст 20-39 години са 43,6% от всички, преселили се в други държави. На второ място от поелите по широкия свят българи се нареждат тези между 40 и 59 години - 25,3%. Най-младите емигранти на под 20 г. са 17,5%. Сред решилите да сменят родината има и не малко хора на 60 и повече лета - (13,5%). Повечето от 30 000-те хиляди български преселници са мъже - 52,1%.
Българите търсят работа и по-уреден живот предимно в европейски държави. Най-предпочитани от емигрантите ни дестинации са Германия (23%), Обединеното кралство (14,3%) и Испания (11,5%).
Има и обратна тенденция - част от гурбетчиите ни да се завръщат в родината. През 2015 г. 25 223 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, показват данните на НСИ. Сред тях са както завърнали се от странство българи, така и чужденци, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. Повечето от всички тях са мъже - 53,5%, а жените са 45,5%. Над 1/3 от тях са на възраст 20 - 39 години, а 29,9% са на между 40 - 59 г. Най-младите имигранти под 20 години са 17,2%, а най-възрастните на 60 и повече години - 17,5%. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (24,3%), Сирия (15,9%) и Русия (14%). Това означава, че прибралите се трайно от гурбет българи са под 12 000.
45 000 смениха града със село
45 000 нашенци са зарязали градовете и са избрали да живеят сред природата по селата. Тенденцията продължава през последните години у нас. Все повече нашенци оставят зад гърба си офисите, високите заплати, стреса и мръсотията на градовете. По тази линия е и най-голямото движение между населените места в страната през 2015 г., става ясно от статистиката на НСИ. 119 202 българи са сменили дома си, като 37,6% от тях са избрали да заменят живота в града с този на село. 35,8 на сто са се преместили от един в друг град, а 17 на сто са потърсили по-добър живот от селото в града. Най-мобилни в преселението са хората от 20 до 39 г. (35,3%), следвани от по-възрастните до 59 г. (22,6 на сто).
17 800 нашенци са се заселили в София през миналата година. Те са предимно от Благоевград, Пловдив и Враца. В София, Пловдив и Варна живее повече от една трета от населението на страната (34.5%). В столицата има 1 231 981 души, под тепетата - 341 625, а в морската столица - 334 466.
Към 31 декември 2015 г. в градовете живеят 5 227 182 души, а в селата - 1 926 602 души. Населените места без население са 159, като най-много села призраци има в Габрово, Велико Търново и Кърджали.
За 12 години: Доходите ни скочиха с 40%
Живеем с 412 лв. на месец, ядем по-малко, но пушим и пием повече
Реалните доходи на домакинствата са скочили с 40% през последните 12 години, обявиха от НСИ. Средният годишен доход на човек през 2015 г. е 4953 лв., което е 2,2 пъти повече от средния доход за 2004 г. - 2298 лв. Но като се вземе предвид инфлацията за периода, се оказва, че реално сме по-богати с 40%, пресмятат от НСИ. Въпреки това през 2015 г. сме живели средно само с 412 лв. на месец. Като за година реалните доходи са нараснали с 3%.
За последните 12 години най-бързо се увеличават доходите на домакинствата от предприемачество - 3,5 пъти (без да се отчита инфлацията). Спрямо предходната 2014 г. обаче те остават почти без промяна. Доходите от заплати в домакинствата се увеличават с 4,4% спрямо 2014 г. и 3 пъти в сравнение с 2004 г., сочат данните на НСИ. Доходите от пенсии нарастват с 3,5% спрямо 2014 г. и 2,5 пъти в сравнение с 2004 г. Продължава тенденцията на намаление на дохода от домашно стопанство - приблизително 6 пъти спрямо 2004 г. Като доходите от домашно стопанство вече осигуряват само 1,3% от семейния бюджет, при 16,2% през 2004 г. Хората вече предпочитат за теглят от спестяванията си, вместо да взимат кредити. За 12 години сумите, които се теглят от спестяванията, са скочили със 75% до 147 лв. на човек за година. А взетите заеми са паднали с 44% до 45 лв. на човек през 2015 г.
В семейните бюджети 55% от доходите идват от заплати, а 26% от пенсии, сочат данните на НСИ. Доходите от предприемачество формират само 6,3% от семейния бюджет.
Българите харчат все по-малък дял от доходите си за храна, а отделят по-големи суми за забавления, транспорт и спестяване. През 2004 г. за храна са отивали 39,3% от семейния бюджет. А през 2015 г. от общите годишни разходи на човек в размер на 4666 лв. само 31,4% са били за храна. В същото време разходите за свободно време и образование са скочили от 3,5% от семейния бюджет през 2004 г. (68 лв. на човек) на 4,9% за 2015 г. (227 лв. на човек). През 2004 г. всеки е спестил по 55 лв., при 130 лв. през миналата година. Разходите за наеми и битови сметки са скочили от 269 лв. на човек през 2004 г. до 666 лв. през 2015 г., но като дял от семейния бюджет нарастват минимално до 14,3%.
През 2015 г. има сериозни промени в потреблението - намалява консумацията на хляб и тестени изделия с 3,7 кг и достига 89,5 кг средно на човек. По-малка е и консумацията на плодове и зеленчуци съответно с 2,9 г. до 47,6 кг и с 2,5 кг до 68,4 кг на човек. Увеличава се потреблението на алкохол (от 28,4 на 29,2 л на човек) и цигари (от 603 на 647 броя). А разходите за алкохол и цигари скачат с 9,7% до 204 лв. на човек от домакинството за година.
Парите растат по-бързо от цените на храните
Доходите на българите растат близо два пъти по-бързо от цените на основните храни, сочат данните на НСИ. През 2004 г. с годишните си доходи човек е можел да купи 2208 кг хляб, а през 2015 г. - 3817 кг, което е ръст със 72%. Покупателната способност при ябълките, пилешкото месо и яйцата е скочила близо два пъти. В резултат през 2015 г. с годишните си доходи човек е можел да си купи 3674 кг ябълки, или 1040 кг пилешко, или 22 209 броя яйца. При свинското покупателната способност е скочила с 130% за 12 години, като с годишните си доходи сега може да си купи 699 кг месо.
Всяко пето семейство не може да си позволи кола
В собствено жилище живеят 89,5% от домакинствата, а 6,7% ползват жилище, без да плащат наем, сочат данните на НСИ за 2015 г. Под наем са само 3,8% от домакинствата. Второ жилище притежават 8,3% от домакинствата. В жилища, построени преди 1990 г., живеят 91,4% от българите, като две трети (71,1%) са изградени в периода 1961-1990 г. Построените след 2001 г. са само 4,4%. Гаражи имат 22,4% от домакинствата. С ток, вода, канализация, баня и тоалетна в жилищата си разполагат 80,3% от домакинствата. Има голяма разлика в жилищата в градовете и селата. Централна канализация имат 43,7% от жилищата в селата, а в градовете този процент е 2,2 пъти по-голям - 95,7%. Тоалетна вътре в жилището имат 66% от домакинствата в селата и 97,2% - в градовете. С централно парно са 28.8% от жилищата в градовете и само 0,3% в селата.
Автомобили имат 51,9% от домакинствата, като 4,1% притежават две и повече коли. Не могат да си позволят да си купят автомобил по финансови причини 17,9% от домакинствата, а 29,6% са заявили, че нямат нужда от кола. От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът - притежават го 98,9% от домакинствата, а 29,4% имат по два и повече. Хладилник имат 97,9% от домакинствата, а пералня 91,9%. Без телефон (стационарен или мобилен) са 2,4% от домакинствата. Само стационарен имат 5,6%, а 59,4% - само мобилен (преобладават тези с два и повече мобилни телефона).
Компютри имат 56,3% от домакинствата (63,7% в градовете и 33% в селата). Все още е голям делът на тези, които преценяват, че нямат нужда от компютър - 36,5%. Интернет в жилището си имат 55,5% от домакинствата. В градовете домашен интернет има в 63,1% от жилищата, а в селата - в 31,3%. Климатици имат 33,3% от домакинствата, а 33,9% нямат пари, за да си купят такава техника. 33% от домакинствата са заявили, че нямат нужда от климатик.
Стопихме се с 48 416 души
Българите са намалели с 48 418 души през миналата година. Те са 7 153 784 души, което е 1.4% от това на ЕС. Продължава процесът на застаряване. Той е по-силно изразен сред жените. Относителният им дял на възраст над 65 години е 23.7%, а на мъжете - 17.0%. Хората над 65 години са 1 461 786, или 20.4% от населението на страната. Починалите са 110 117, като коефициентът на обща смъртност се увеличава. Като положителна тенденция се очертава намаляването на детската смъртност. Българите в трудоспособна възраст намаляват с 54 000 души и общо са 60,8% от всички.
28 хил. намериха работа
324 хил. безработни са регистрирани в бюрата по труда през март. Това е с 5301 по-малко спрямо февруари и с 37 202 по-малко в сравнение с миналата година. Равнището на безработица е 9,9%, като се свива с 0,1 процентни пункта спрямо февруари. През март на работа са постъпили 28 063 безработни, което е с 4502 души спрямо февруари.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
