На 11 април православната църква почита паметта на един от най-големите свои апологети - византийски духовен писател и светец - Йоан Лествичник ( 579-649) и на Свети Антипа, епископ Пергамаски.
Написаното от монаха Даниил житие на Йоан Лествичник е бедно откъм биографични сведения. Не е известно къде е роден. Получава високо и всестранно образование – оттам званието му „схоластик“ („учен“). На 16 години приема монашески подстриг и се заселва като отшелник в подножието на планината Синай. След 40-годишен подвиг е избран за игумен на Синайския манастир, където и умира.
Трите запазени произведения на Йоан са „Послание до пастира“, „Писмо до Йоан Раитски“ и „Лествица“ („Стълба“). Първото обяснява отговорностите на духовния отец към поверените му монаси. Второто е кратко писмо до игумена на съседния на Синай Раитски манастир, който поискал Йоан да му изпрати изложение на своя духовен опит. Третото е, собствено, отговор на молбата на раитския игумен. То разглежда християнските добродетели и противоположните им пороци в 30 глави, образуващи „стъпала“, по които душата постепенно възхожда към Бога. Както монаси, така и миряни могат да достигнат спасение по този път. Първото стъпало е „отхвърляне на суетния земен живот“, последното – „любовта, надеждата и вярата“.
„Лествицата“ била широко четена през Средните векове и е известна в голям брой ръкописи. Възможно е първият неин славянски превод да е бил направен в България през Х век.През XIV век тя оказва съществено влияние върху идеите на исихазма.
Свети Антипа бил епископ в Пергам. Проповедите и личният му благочестив живот привлекли много езичници в лоното на Христовата църква. При гонението срещу християните жреците хванали Антипа и го завлекли в езическо капище. Там имало идол - голям бик, изкован от мед. Нагорещили го до зачервяване и хвърлили Антипа в него. Той понасял твърдо страшните мъчения и тихо издъхнал. Християни погребали тялото. Мощите му били запазени и надарени от Бог с лечебна сила.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com