Богатството от образи върху свещените икони в църквите ни показва огромно разнообразие. Но едно нещо сякаш ги обединява. Въпреки че обикновено картините в тях не се изобразяват натуралистично, те все пак се опитват да пресъздават действителността. В иконите, посветени на живота на Христос, неговите ученици и светци, или други исторически събития ни се предлага точно това, което се е случило, както и значението на събитията.
Образът на Св. Георги върху иконите обаче ни показва една необичайна сцена – той пронизва и убива змей (дракон). Това прилича повече на детска приказка! Защо буквално хиляди икони, изобразяващи как Св. Георги убива змея, са „разпилени“ из целия християнски свят?
Историческата личност - мъченик и светец
Роден в края на III век в областта Кападокия (Мала Азия), Георги се отличавал с красота, ум и сила. Бързо се издигнал в римската армия и станал един от любимците на император Диоклециан, но тайно изповядвал християнството.
При започналите гонения на християните Георги отстоявал вярата си и отказал да почете божествената личност на императора. Това било равносилно на държавна измяна, защото култът към императора стоял над всичко, особено в армията. Подложен на едноседмични изтезания, накрая Георги е обезглавен. Според православната традиция това станало през 303 г.
Години по-късно, когато управлява първият християнски император на Римската империя Константин, църква била посветена на Св. Георги и останките му били поставени в саркофаг в Лида, дн. Израел. При толкова ранно и простиращо се надалеч преклонение пред Георги, неговият образ става и остава непроменен, базиран на действителните му физически характеристики. На иконите той е показан като млад безбрад мъж с кафявокоси къдрици. Облечен е като войник и язди бял кон. Понякога върху иконите той носи на главата си и диадема със скъпоценни камъни, което е характерно за образите в източноправославната църква. Този символ, според учени, показва Чкороната на мъченичеството“ му.
По-късно Св. Георги е наречен Великомъченик, Победоносец и Чудотворец. Това е свидетелство не само за живота и смъртта му, но и за чудесата, които Господ извършва чрез него след мъченичеството му. Историята на църквата е пълна с послесмъртни явявания на светци, които се явяват не само вестоносци, но също и като пазители и чудотворци за страдащите християни.
Едно от най-известните чудеса, извършено от св. Георги е чудото, станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.
Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял онези, които били наблизо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех.
Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато дойде неговия ред, и той ще предаде дъщеря си на чудовището. И така всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата, докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си. Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.
Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там, викала към него да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да върже змея с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това, се разбягал от страх, но Св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Исус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в него. Подир тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бог и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди без жените и децата.
Някои подробности от тази приказна история варират, тъй като първоначално тя се е предавала от уста на уста, за първи път в писмен вид се появява едва през ХІ-ХІІ век. Но основната част от случката – девойката-принцеса, завързаният змей, хората, изпокрили се зад градските стени и разбира се самият Георги – са изобразени на множество фрески и икони, идващи най-рано от ХІІ век.
И тъй като без съмнение Св. Георги войникът и мъченик е съществувал, съвременната християнска мисъл се бори с усещането за нереалност на убийството на змея и спасяването на девойката. Твърде близка до детска приказка е тази история и затова тя се приема повече за символизъм отколкото за действителност.
Символизмът на случката – писано и нарисувано
Вероятно няма да е силно ако се каже, че символизмът в историята със Св. Георги и делото му е свързан с една от репрезентациите на Дявола в християнската иконография и в религията изобщо. Дяволът е змия, дяволът по-късно е змей – тези описания са дадени от самия Св. Йоан в неговото евангелие. Каквато и да е истинската природа на звяра обаче, трябва да се каже, че той е посочен като змей още в най-ранните сведения, а е в „змийско-змейски“ вид в най-старите оцелели образи. Така вероятно е търсена и връзката с Дявола.
Що се отнася до представянето на самия Св. Георги – като воин на бял кон – то е такова и в писмените и в образните сведения за чудото. Иконите също често показват как икона слиза от небесата и е поставена на главата на Георги. Икони в Гърция и България показват също светеца с лък и колчан стрели на седлото. Така се допълва сравнението с един от четирите конника на Апокалипсиса, описани в Евангелието на Св. Йоан.
Този образ в тези икони ни дава Св. Георги в пълния му християнски блясък – като мъченик, превърнал се в герой-победоносец. Той е възседнал белия си жребец, носи червената пелерина на мъченичеството, вееща се зад гърба му, и успява благодарение на благословията на Исус Христос, чиято света десница е протегната към героя.
Не отива ли символизмът твърде далеч?
Ясно е, че историята и образите на Св. Георги убиващ дракона се приемат символично още от самото начало, достигнали връхната си точка през ХV-ХVІ век. С други думи не днешните християнски лидери и адепти са достигнали до това заключение. Знаели са го още средновековните им предшественици.
И въпреки това бихме могли да се вгледаме в някои други детайли на библейския разказ, представени в най-ранните икони, като например това, че девойката води дракона, завързан с колана й – нещо, което трудно може да се приеме за символично. Това се вижда в множество руски изображения – едно от тях, често сочено от специалистите, е фреската в църквата Св. Георги в Старая Ладога, Северна Русия, произхождаща от началото на ХІІ век.
Може би змеят е символ на създание, което ни е по-познато в днешни времена, но други аспекти от историята – езичниците, принасящи в жертва на звяра децата си, спасяването им от Св. Георги, а след това и приемането на християнската вяра от жителите на града – трябва да се приемат буквално. Много по-славни чудеса са извършвани в името на Господ. Затова, щом вярваме, че Възкресението и делата на Апостолите са действителни събития, то не трябва да е проблем да приемем това чудо за истинско.
По-важно обаче е да разберем значението на чудото. Много по-вероятно е историческото чудо и символната му интерпретация да са възникнали едновременно. Точно така се появяват те и в текстовете на Библията. Чудото не е извършено, за да стане чудо, а „за прослава на Бога, в името на прославата на сина Божи“ (както пише в Евангелието на Св. Йоан).
Ездачът на бял кон, описан в откровението на Йоан е фигура, дадена още на първите християни като знак на надежда, в уверение на това, че ако пазят вярата си ще надмогнат преследването си. Образът на Св. Георги убиващ змея идва при вярващите в по-късни времена, но също е символ на надеждата. Въпреки че Източната римска империя (Византия) става изцяло християнска до края на Х век, земите и остават дом на всякакво „нехристияни“: езичници, мюсюлмани, а дори и християнски еретици, като например арианите. Св. Георги е призван свише да помогне и да вдъхнови и тях.
Св. Георги като Победоносец и убиец на змея продължава да се носи на бял кон сред християните и днес, поне по две причини. Образът на Георги и змея е поразяващ, макар това да не е достатъчно ако цялата история за светеца е мит. Следователно втората и най-важна причина за запазването на образа на героя, сякаш излязъл от приказките, е защото Бог продължава да дава на света чудеса чрез Св. Георги, особено на обръщащите се за помощ към Господа.
Православен тропар на Св. Георги:
„Като освободител на пленници
и на бедни защитник,
на немощни лекар,
на царе поборник,
победоносни
великомъчениче Георги,
Моли Христа Бога,
да се спасят нашите души.“
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
