Разширените вени са един от най-сериозните здравословни проблеми. Всеки втори инвалид в света е станал такъв заради форма на венозно заболяване, казва проф. Тодор Захариев, началник на Клиниката по съдова хирургия в болница "Св. Екатерина". Всяка година в лечебното заведение правят между 200 и 300 операции на проблемите на повърхностните вени и 10 на дълбоките. Ако пациентите следват предписанията на лекарите, няма да имат проблеми с вените си за цял живот, казва проф. Захариев.
------------------
Разширените вени са два пъти по-често срещани при жените, отколкото при мъжете. Една от причините за това е бременността, казва проф. Тодор Захариев. При нея освен хормоналните промени при растежа на плода се притискат дълбоките вени в таза. Приемът на контрацептиви също оказва негативно влияние. Заболяването се предава и по генетичен път. При 80-90% от случаите пациентите имат болен в рода си, казва проф. Захариев. Основен рисков фактор за болестта обаче е начинът на живот. Пълнотата, обездвижването, високото кръвно, диабетът са сред най-честите причини за появата на разширени вени. За да се предпазите от появата им, е добре
да вървите поне по 5 км на ден
съветва проф. Захариев. Ходенето е толкова полезно в случая, защото мускулите на краката се съкращават и играят ролята на помпа, обяснява той. Така кръвта се изтласква нагоре и не се задържа в крайниците. Рисков фактор за разширените вени е дори професията. Фризьорите, барманите, стругарите, хирурзите са по-застрашени, защото по цял ден стоят на крак без да се движат. Не по-малко вредна е и професията на тези, които по цял ден са зад бюрото.
Ако имате разширени вени, трябва да започнете лечение, колкото си може по-бързо. То е оперативно или безкръвно.
В "Св. Екатерина" се прилагат всички традиционни и най-модерните техники. При повърхностните разширени вени напоследък има залитане в безкръвното лечение, казва проф. Захариев. Това са т.нар. лазерна и радиофреквентна аблация на вените, както и склерозирането им. При тези процедури се влиза с катетър в болната вена и поразеният участък се изгаря. Така вената спира да пренася кръв, но остава в тялото. Това е най-малко инвазивната техника, при която пациентите се изписват на следващия ден, обяснява проф. Захариев.
Други щадящи, но оперативни техники са "Шива" и "Асвал". При тях целта е да се запазят големите магистрали на вените и да се махнат увредените участъци. При традиционната хиругия се премахва цялата магистрала и кръвообращението се извършва от дълбоките вени, казва проф. Захариев. В някои случаи е по-добре по-големите вени да се запазят, защото в по-късна възраст с тях при нужда може да се заместват болни артерии.
По-големият проблем обаче е, ако пациентите имат проблеми с дълбоките вени. Тогава краката им стават
тежки и оточни, дебели, напрегнати и болезнени
В края на деня хората дори не могат да ходят. Най-опасното в този случай обаче е, че може да се получи венозна тромбоза. Ако не се лекува веднага, тромбът може да се откъсне и да се стигне до белодробна емболия и смърт, предупреждава проф. Захариев.
Лечението на тази диагноза също е два типа - отворена хирургия или инвазивна процедура. Най-щадящата техника е с вкарването на катетър Аспирекс, с който разполага само "Св. Екатерина". Той засмуква тромба и отпушва вената. При проблеми с дълбоките вени се нарушава и клапния им апарат. Клапите пречат на кръвта да се връща обратно, но при разширяване на вените регулаторната им функция се нарушава. Кръвта се връща обратно и краката се подуват и се разраняват. Затова вземаме тъкан от пациента и му правим нови клапи, които възстановяват кръвообращението, обяснява проф. Захариев.
Проблемите с вените често не са единствената болка на пациентите.
Причината е атеросклерозата
Ако човек има такова заболяване, страдат всички артериални съдове - на сърцето, на мозъка и на долните крайници. Тогава се налага едновременно лечение на сънните и коронарните артерии, и на съдовете на долните крайници. В "Св. Екатерина" се правят и тези сложни комбинирани операции.
Режат тумори на артериите
Специалистите в "Св. Екатерина" могат да махат и тумори, ангажиращи артериите и вените. В болницата се правят около 200 подобни операции на година, казва проф. Тодор Захариев. Когато кръвоносният съд се премахва, специалистите му правят реконструкция. Слагаме протеза и така не се нарушава кръвоснабдяването на органите, обяснява проф. Захариев. Изкуствените съдове са дълги от 5-10 см до около 1 м. Диаметърът им варира от 32 мм за аортата например до 5 мм за по-малките съдове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
