През 2014 г. у нас са направени 26 алогенни трансплантации
Надеждите са да лекуват с тях диабет, рак и сърце
Една от най-естествените функции на човека - неговото възпроизводство, започва да става все по-голям проблем за развитите общества. Точна статистика за двойките с репродуктивни проблеми у нас няма, но се предполага, че те са над 200 хиляди. Причините за това се крият най-вече в начина на живот - по-малкото физическо и по-голямо психическо натоварване при мъжете, както и все по-късните опити за зачеване при жените. На този фон все по-голямо значение добиват възможностите на съвременната медицина да ни помогне в опитите да се сдобием с дете, както и да опазим здравето му след това.
Приложението на стволовите клетки от пъпна връв в медицината се поставя през 1988 г. Тогава едно дете е излекувано от анемията Фанкони със съхранените стволови клетки на сестричето му. В момента стволовите клетки от пъпна връв се използват за лечение на редица заболявания, успоредно с тези от костен мозък и периферна кръв. В същото време науката продължава да търси нови приложения на стволовите клетки.
Хемопоетичните стволови клетки се използват масово за лечение на страшни заболявания в света и в България. Източниците на тези клетки в човешкия организъм са три - костният мозък, периферната кръв и кръвта от пъпна връв. Те могат да възстановят увреден костен мозък. Първоначално приложението им беше при редица злокачествени заболявания - различните левкемии. Напоследък обаче то се разширява и в незлокачествените заболявания - като хемоглобинопатии, апластична анемия, наследствени метаболитни нарушения и генетични заболявания, казва проф. Елисавета Наумова, национален консултант по клинична имунология. На практика това означава, че хемопоетични стволови клетки се използват за лечение на таласемия, първични имунодефицити, болестта на Гоше, анемия на Фанкони. При всички тези заболявания лечението със стволови клетки се осъществява чрез присаждането им. През миналата година у нас са направени 26 алогенни трансплантации, тоест - с поставянето на клетки от един човек на друг. От 2000 г. досега броят на тези трансплантации е около 140, казва проф. Наумова. Най-важното е
да се преценят ползата и рискът при терапията
Рисковете са възникването на усложнения от реакция на отхвърляне на присадката и реакция на присадката срещу гостоприемника. Точно тук предимство имат стволовите клетки от пъпна връв, които са с по-ниска имуногенност и реактивност и се приемат по-лесно от чужд организъм. Други усложнения може да са инфекциозните, които възникват заради потиснатата имунна функция на организма.
Въпреки че и сега полето на приложение на стволовите клетки е голямо, учените им възлагат огромни надежди за лечение тепърва. От над 15 г. се правят изследвания за лечение на тежки хронични заболявания - като диабет, сърдечно-съдови, онкологични, невродегенеративни, автоимунни и др. Засега обаче няма окончателен резултат. "Едната посока, в която работят учените, е да се намножават ин витро клетки, които имат възможност да се възпроизвеждат. От друга страна, се произвеждат извънклетъчни фактори, които да стимулират на място регенерацията на увредените клетки или пък да имат чисто токсичен ефект, за да унищожават тумори", обяснява проф. Наумова. Четвърто направление е синтезът на тъкани или органи извън организма. Напредък в тази посока отбелязаха
японски учени, които разработиха метод
за добиване на индуцирани плурипотентни стволови клетки. Проблемът е, че технологията крие рискове от генетични и епигенетични изменения в крайния резултат. Сред спънките на другите методи е невъзможността за по-тесен контрол на развитието на стволовите клетки. "Когато се изолира една клетка и се инжектира в организма, е много важно къде ще отиде, дали ще е в увредения сърдечен мускул например", обяснява проф. Наумова. Това обаче зависи от много други фактори и рецептори, които водят клетката към съответния орган. След това трябва да се види дали ще се превърнат в същата тъкан като тази на съответния орган, или ще трябват допълнителни усилия за правилното им диференциране. "Но най-важното е, че няма реални доказателства дали всичко това се е случило", казва проф. Наумова. Спънките обаче не отказват учените и опитите продължават.
13 банки пазят стволови клетки от пъпна връв у нас
100 мл живот
Изключително подходящи са за присаждане на друг човек
Може би библейските времена, в които хората са живели по 200, 300 и повече години, не са безвъзвратно отминали. Надежда за това дават стволовите клетки, или т. нар. резервни части на нашия организъм. На практика от тях произлизат всички останали. "Няма вечни клетки, те умират и след това се възстановят, доказа се, че във всички тъкани и органи се намират стволови клетки, чрез които става това", обяснява проф. Елисавета Наумова, национален консултант по имунология. За съжаление, техният капацитет намалява с времето, а по този начин и организмът ни остарява. Основният вид стволови клетки, който има и широко приложение в лечението на редица заболявания, са хемопоетичните. Те се намират в костния мозък, периферната кръв и в пъпната връв, казва проф. Наумова. Друг вид са мезенхимните клетки, родоначалниците на клетки, изграждащи бъбреци, черен дроб и т.н. Има и стволови клетки, които се намират в мастната тъкан, кожата. Все още не са известни всички видове. В практиката обаче все повече навлизат стволовите клетки, извлечени от пъпната връв при раждането на бебетата.
Вземането им е напълно безболезнено
освен това имат и други предимства пред клетките, извлечени от костния мозък или периферната кръв. Едно от най-значимите им преимущества е, че са с ниска имуногенност, казва проф. Наумова. Това ги прави особено подходящи за присаждане на друг човек, тъй като рискът от отхвърлянето им е минимален. Стволовите клетки от пъпна връв се намират в кръвта, която остава в плацентата след раждането. Обикновено количеството течност е около 80-100 мл.
По официални данни в световен мащаб до момента са замразени близо 600 000 дози кръв и са направени над 20 000 трансплантации. В България всеки, който желае, също може да съхрани клетки от пъпна връв на детето си. У нас има 13 банки, предлагащи тази възможност. 12 са частни, една е публична и се намира в "Александровска болница" в София. Всички се контролират от Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ). Единствената разлика между частните и публичната е в използването на клетките. В първите те се съхраняват, за да се ползват в случай на нужда само от детето или негови близки. Докато в публичната банка са на разположение на всеки нуждаещ се. Ако изберете частна банка,
трябва да платите такса
за съхранението им. В публичната това е безплатно, но пък са всеки може да ги ползва.
Какъвто и избор на банка да направите, трябва да знаете няколко важни неща. Преди да замрази стволови клетки от пъпната връв, майката трябва да е сигурна, че е напълно здрава и не страда от злокачествени или полово предавани болести. Освен това родителите не бива да забравят, че клетките на детето им ще могат да се ползват най-вече за лечението на неговите братя или сестри. Причината е, че ако самото то е болно, и замразените клетки ще са засегнати от същия дефект.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
