Навикът да оправдаваме човешкото безхаберие с природата ще ни докара големи беди
За няма и половин час във вторник небето над София ни напомни за себе си - и едва не предизвика ново "Аспарухово". Последиците от пороя и градушката вероятно виждате и в момента, когато четете този текст - потрошени клони и килим от листа, които в някои от кварталите няма да бъдат почистени поне до следващия порой. Кални наноси, превърнали централни столични улици в черни селски пътища след реките, които се изляха. И най-видимата последица - институциите, които по инерция се обвиняват в това кой какво не е свършил, за да предотврати щетите от пороя.
От ранни зори по всички медии се изреждаха шефове на служби, които обясняваха, че някой друг не ги е предупредил навреме за белята, която е можела да стане, че облакът се развил твърде бързо, за да се реагира, че ракети се изстрелват само над бостаните и по тази причина
центърът на София заприлича на бойно поле
Ако енергията, употребена за обяснения постфактум, беше използвана за това поне десет минути преди градушката някой да предупреди гражданите, ефектът щеше да бъде много по-голям. При това се оказа, че някъде и някога си градушката все пак е била прогнозирана, но прогнозата е била проспана. Вярно, природата е нещо, срещу чиято мощ не можем да се съпротивляваме, но липсата на радари не е природно бедствие. А резултат от немарливост и глупави икономии, за които винаги съжаляваме, когато стане твърде късно. Проблемът на въпросните служби, точно както и на политиците ни, е, че всеки гледа само в собствения си бостан, докато не настъпи моментът на взаимните обвинения. А държавата - тя просто отсъства.
Един навременен разход за радари на БАН щеше да спести доста щети, включително и на самата държава. Защо обаче да го правим - нали такава градушка пада веднъж на 10 години?
А дори и едно предупреждение десет минути по-рано, когато облакът вече е бил забелязан, щеше да даде възможност на хората да застанат на по-безопасни места и евентуално да приберат колите си. Ако никой не иска да пуска сирени, за да не всява паника в населението - има електронни медии, чиито публикации се изливат директно в социалните мрежи. За седем-осем минути новината вече щеше да е обиколила стотици хора, а някои щяха да смогнат дори да я лайкнат, освен да си приберат колите. Просто е непонятно как във време на толкова мощно леещи се информационни потоци нямаше кой да подаде най-елементарната информация за населението: "Хора, опасност!" Защото в момента задвижването на тежките процедури по координация на експерти и служби е толкова тромава, че може да проспи и Големия потоп, и възможността
да си спасим чифт политици, като ги качим на Ноевия ковчег
Друг е въпросът, че след като проспахме бедствието, май не се престараваме особено и в отстраняването на последиците от него. В "Аспарухово" все пак съумяхме да хвърлим вината на незаконните ромски къщи - не знам обаче какъв вид незаконно строителство стана причина в центъра на столицата цели булеварди да се превърнат в реки и повалените от вятъра клони ден по-късно все още да не бъдат преместени.
Вчера наблюдавах любопитна картинка в сферата на сметопочистването - пред огромна купчина потрошен клонак и начупени стъкла две служителки на чистотата с метлички събираха предимно листата в също толкова миниатюрни лопатки. Огромните купове, задръстили улицата, просто биваха заобикаляни като своего рода препятствие. Интересно колко време ще седят, преди някой да ги премести.
А ако бедствието повтори? А ако стрес-тестът на Господ се стовари в друг град? Най-вероятно отново няма да имаме готовност за друго освен за оправдания и за описване на дълги поменици от щети, които е можело да бъдат предотвратени. И дано са само щети, а не животи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
