Какви са причините Петко Петков от Лясковец да се барикадира в дома си, да натисне спусъка и да отнеме човешки живот? Болен ли е изолиралият се от света човек? Подготвени ли са психологически полицаите за такива кризисни ситуации? За отговор на този и други въпроси потърсихме психиатъра д-р Владимир Сотиров от София. От 2002 г. той е управител на Амбулатория за психично здраве "Адаптация". Член е на Българската психиатрична асоциация и председател на Софийското психиатрично общество.
- Д-р Сотиров, какво може да е отключило агресията у стрелеца Петко Петков от Лясковец?. Говори се, че е психичноболен.
- Първото нещо, което се научава за този човек от заглавията в мрежата е, че е психичноболен. Това ме кара много силно да реагирам на тази злоупотреба с болестта му, защото ние не знаем дали тя е причина или не за това поведение. Най-вероятно е причина. Трябва обаче да се направи експертиза, за да се изследва неговото психично здраве. Едва тогава може да говорим по-категорично. Засега само може да подозираме, че има някаква психична болест.
- Кои са основанията за подобни подозрения?
- Доколкото чух, от три години той се е затворил в дома си. Това издава тежко нарушена адаптивност, а то е основен критерий за здравето ни. Става въпрос за социалната ни адаптираност, начинът, по който се справяме с проблемите. Изолацията от света е индикация за някакво нарушено психично здраве. Дали е депресия, дали е някаква параноидна психоза или пък декомпенсация на личностнова патология можем само да предполагаме.
Т.е., ако Петков е психопат, което също е много вероятно, това не може да се каже на този етап. Трябва да има внимателен анализ на живота му, на състоянието му в момента от експерти. Те трябва да излязат със заключение дали състоянието му в момента е резултат от някаква психична болест, която е довела до неспособност да контролира адаптивните си импулси, или е резултат от някаква личностнова декомпенсация. Много е вероятно този човек да е имал труден живот. Може би дори трудно детство дотолкова, доколкото той има толкова силно негативно отношение към децата.
- Възможно ли е поведението му да е реакция макар и много крайна на човек с лабилни нерви, който е изнервен от постоянния шум в съседния училищен двор?
- Това е нещо повече от обичайния дискомфорт, който подобен проблем с шума може да причини на здравите хора. Нещо повече - трябва да се изясни с какво кореспондира това в неговата лична история, какво докосва, какви травми събужда у него? На тези въпроси нямаме отговори, но можем да спекулираме с това. В посока да допускаме, че самият той иска да отрича детството около себе си, да премахне децата около себе си. Това значи, че не може да се свърже с детското в себе си, ако изобщо е имал детство. Защото няма да е изненадващо да се окаже, че този човек не го е имал. Да бъдеш умен, палав, импулсивен, непредсказуем, - такъв, каквито са децата. Ако той не е имал такова детство, ако това не му е било позволено, ако е бил малтретиран, той няма дете вътре в себе си, през което да успее да влезе в контакт с децата. Тази част от него е тежко увредена.
- Като добавим, че мъж на такава възраст живее само с майка си?
- Това също не е случайно. Неговият живот е провален, по някакъв начин е блокирано развитието му. Тези три години тотална изолираност от света говорят за регрес в личностен план. Но не бива да спекулираме за негова сметка. Всичко, което казвам в момента, е лоша практика и не бива да си позволяваме да го правим. Не психиатрите са тези, които трябва да коментират на този етап. Не бива с лека ръка да размахваме диагнози. Властите са тези, които трябва да коментират случката.
- Очевидно е обаче, че човекът има проблем.
Дали това е взето предвид при акцията на спецполицаите, завършила със смъртта на един от тях?
- Ние не знаем цялата ситуация, която се разиграва при опита за арест в дома на Петков. Не знаем доколко силово са подходили полицаите, защото можем да спекулираме и с това. Да говорим за погрешен подход - да не кажа подход, който стимулира такова поведение, ако човекът е предразположен да реагира с агресия.
В този смисъл трябва да се изследва и динамиката на отношенията между полицай и извършител, в рамките на която е възникнало това поведение.
- Какво сочат вашите наблюдения, подготвени ли са психологически полицаите за подобни акции?
- Полицаите като цяло нямат психологическа готовност да се справят с човешкия фактор. Разбира се има и изключения. Има служители на реда, които могат да установяват контакт с други хора по един здравословен начин. И да успокояват напрежението. Но като цяло полицаите нямат никаква психологическа култура да взаимодействат при агресия чрез психологически подход, който да неутрализира и овладее напрежението. Никой не ги обучава в тази насока.
- Не мога да се съглася с вас, има Институт по психология на МВР, който би трябвало периодично да провежда и обучения на униформените.
- Може би има такива разработени курсове. Моите впечатления са от практиката, каквато аз я познавам, с полицаите. По повод на психичноболни често се викат полицаи, когато има кризисни ситуации. Аз виждам как се държат като в небрано лозе, как се опитват да се дистанцират, вдигат ръце и казват: "Ами то е медицински проблем, какво да направим?". Ами трябва да се намесиш, да предотвратиш престъпление и да заловиш нарушител. Трябва да имаш тренинг, да имаш обучение в тази посока - как работиш с хора неуравновесени емоционално, в криза или направо психотични.
- Да оставим полицаите. Факт е, че няколко години никой не е обърнал внимание на проблемите на този човек. Говорим за съседи, местна власт и т. н.
- Правоохранителната система би трябвало да ни предпазва от тези неща. Психиатър е можел да бъде ангажиран на някакъв етап, ако са налице основания за противообществено опасно поведение. Ако е имало съмнение, че това поведение е резултат от психично разстройство, тогава се назначава експертиза. И ако има болест, се лекува принудително. Проблемът със закона е, че трябва да има "непосредствена и значима опасност". Нямаме яснота обаче какво се крие под тази дефиниция. Кое е опасно поведение и кое не е. Това е въпрос на субективна преценка на наблюдаващия прокурор, при който пристига сигнала. Не можем с превантивна цел да лекуваме. Не можем да предскажем дали тази болест ще доведе до опасно за него или за другите поведение. И оттук произтича проблемът.
- Ако вие бяхте в Лясковец, как щяхте да подходите към извършителя?
- Трудно ми е да преценя, но при всички положения щях да се опитам да разбера какво преживява. И да му дам да разбере, че мога да се поставя на негово място. Да установя емоционална близост, за да може той да не се чувства заплашен, дисквалифициран, да може да се усети нормален в някаква степен.
- Каква е била вероятността да се самоубие?
- Огромна. Той е заплашен, няма полезен ход. Ако те го атакуват, той може да намери изход от това, като се гръмне. Трябва да му се даде шанс да види някаква перспектива на живота си в бъдеще въпреки това, което е направил.
А държавата трябва да му осигури лечение при условия, които зачитат човешкото му достойнство, въпреки че вече е убиец. За да не излезе от психиатрията още по-травмиран и обезчовечен.
- Възможно ли е да е изпитвал заплаха, за да се въоръжава?
- Не знам, това е въпрос на съществуваща процедура. Той не е ловец, който върви и сее зло. Той се е опитал да се предпази от злото, което е навсякъде около него и го застрашава. И в този смисъл тези пушки са някакъв отчаян опит от негова страна да вземе мерки, за да се предпази от опасностите, които го дебнат извън стените на дома му.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
