Обожавам да импровизирам в кухнята, признава Антоанета Бонева
Спортистката се е запознала с мъжа си в сервиза му
Симпатична, целеустремена и точна. Като такава жена може да бъде определена Антоанета Бонева. 29-годишната състезателка по спортна стрелба е един от фаворитите за "Спортист на годината". И няма как да е иначе. Родената в Търговище спортистка спечели сребро от първите летни европейски олимпийски игри в Баку. Тя стана и вицеевропейска шампионка в началото на 2015 година. В началото на месец юни Бонева взе и второ поредно злато в старт за Световната купа по спортна стрелба. В поредицата от значими успехи на българската състезателка е и квотата й за участие в Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г. Въпреки че е известна в цяла България, Антоанета всъщност е скромно момиче, което държи на принципите си. Тя има семейство, което я подкрепя във всяко нейно начинание. "Стандарт" се свърза с Бонева за да разкаже малко повече за ежедневието си, историята и целите си.
- Годината е към своя край. Каква оценка бихте си поставили?
- Честно казано за мен това беше най-успешният сезон. Успях през по-голяма част от годината да бъде на едно добро ниво. Стрелбата ми се получаваше. Хората около мен също ми поставят добра оценка. А това е и по-важно за мен.
- Можете ли да кажете кой от успехите е най-ценен?
- Не знам точно. Може би сребърният медал от европейското първенство на 10 метра пистолет в Арнем, Холандия. През годините това отличие все ми бягаше. Най-накрая обаче успях. За мен беше голяма радост. Разбира се, сребърният медал и от европейските игри в Баку на 25 метра е много ценен.
- Има ли място вкъщи, в което да държите всички купи и медали?
- В предишната ми къща имах рамка, където стояха всички отличия. Сега чакам мъжът ми да ми направи нова (смее се).
- Как се запалихте по стрелбата?
- Стана доста случайно честно казано. Баща ми Николай и леля ми са били състезатели. Но не те са причината да се запаля по стрелбата. Изобщо не са ме карали да се занимавам с това. Когато бях малка имах една приятелка в блока. Мария се казва. Тя обичаше да стреля и един ден ме накара да отида с нея в залата. Опитах. На другия ден пак отидохме и така се случи.
- Как всъщност се става топ стрелец?
- Доста специалисти в стрелбата казват, че е необходим поне 10 години стаж. Тоест почти непрекъснати тренировки и участия по състезания.
В нашият спорт има е немалко доза късмет
Аз започна по-късно от останалите да се занимавам професионално. Но радвам се, че наваксвам бързо.
- Разкажете повече за тренировките?
- Заниманията не са да стреляш по мишени. Ние имаме модел по който работим. Винаги се правят 30 минути сухи тренировки. Това е като загрявка. Иначе в дългосрочен план треньорът изготвя програма и режим.
- Преди олимпиадата в Рио ще правите ли по-специална програма за подготовка?
- Аз имам някои идеи. Ще видим дали ще се реализират. Тепърва обаче ще ги обсъдим с треньора. Но тези идеи няма да променят начинът ми на тренировки базово. Смятам, че след като резултатите тази година бяха задоволителни, че може би и повече, няма смисъл да сменяме модела.
- А каква е целта за Рио?
- Моята лична цел е участие в двата финала. Ако успя да стигна до там ще съм много доволна. Вече на самите финали ако имам късмет мога да се опитам да постигна и повече.
- Обиколили сте доста места по света. Къде ви допада най-много?
- Като резултати от стрелбата и представяне - определено Форт Денинг. Почти нямам слабо състезание. Но ако трябва да кажа извън спорта - определено Германия.
Аз съм много подреден човек и обичам дисциплината
Именно в тази страна бих се преместила да живея някой ден. Разбира се, не със спортна цел. Може би след края на кариерата ми.
- А получавала ли сте предложение да се състезавате за друга страна?
- Не. В момента се състезавам и за един немски отбор в Бундеслигата. Това е много ценен опит за мен. В Германия всеки отбор има право на една гост звезда. Аз се въртя заедно с Олена Костевич. Тя ходи със същия клуб едната седмица, аз другата. Турнири има от края на септември та чак до началото или средата на февруари. Но-важно е, че на състезанията там шумът не е забранен. Всички зрители могат да крещят и пляскат когато си решат. Това ми помага много да свиквам с подобна обстановка. Тъй като съгласете се, абсолютна тишина е много трудно да се постигне. Винаги отнякъде може да се случи да има шум точно в момента, в който натискаш спусъка.
- Какво е необходимо в България за да може стрелбата да се популяризира още?
- Ясно е, че средствата за този спорт у нас не са достатъчни. Винаги са нужни още и още. Много е важно
да се направи една хубава национална база
В момента почти във всеки град си има стрелбище. Но като няма база, която да събира най-добрите и най-талантливите трудно нещата ще се получат. Винаги съм казвала, че това е спорт за умни деца. Тук физическата подготовка като в бокса или борбата не са толкова важни. Концентрацията, бързата и правилна преценка на нещата са истинските качества нужни за успех. Аз като майка бих записала дъщеря си да стреля. Така тя може да развие съобразителност. А това е важно качество за всеки човек в живота. А иначе стрелбата няма как да се мери по популярност с водещите спортове. Това е ясно. Освен това не е тайна, че всеки си спорт си има сериозно лоби, което го дърпа нагоре, дори да изживява трудни моменти.
- Дойде ли дългоочакваната електронна мишена. Разкажете повече за нея?
- Всеки момент трябва да дойде (смее се). Наистина отдавна я чакам. Сега ще ми бъде като коледен подарък. Това е много важно за мен, тъй като мишените в Рио ще са същите. Едно е да тренираш на платно и после на състезание да стреляш по електронна мишена. Всъщност на нея няма хартия. Всичко е светлина. И в зависимост какво уцели електронно ти отчита резултата.
- Вие сте щастливо женена. Къде се намерихте с мъжа Ви?
- Както и със стрелбата и с Росен стана случайно. Още от преди да се познаваме нашите семейства са приятелски. Та неговите родители имаха автосервиз, където той работеше.
Тогава карах "Нисан Микра"
и единият му фар не работеше. На 1 юни 2012 г. ставаше задължително карането с включени светлини. А аз трябваше да ходя на състезание. За това на 31 май по спешност отидох в сервиза. Той успя навреме да ми помогне. И така станаха нещата. Не след дълго, мисля около половин година сключихме брак. Бързо стана всичко.
- Вие все още сте студентка. Как съчетавате всичко?
- Ох, скоро надявам се това ще приключи. Остават ми няколко неща само. Дано успея да го избутам. Уча педагогика в Шуменския университет. Изключително съм благодарна, че преподавателите разбират положението ми и правят толкова много компромиси. Все пак не искам да зарязвам обучението. Дано през 2016 година успея да завърша.
- Държите ли оръжия у вас?
- Мои - не. Само на съпруга ми. Той е ловджия и има няколко пушки. Те естествено са заключени.
- Ходите ли с него на лов?
- Ооо не. В никакъв случай. Мразя убиването на животни. Не мога да го разбера това. Категорично отказвам всеки път, когато ме попита.
- Как промени вашата дъщеря Ренета живота Ви? Като че ли резултатите се вдигнаха след нейното раждане?
- Определено е така (смее се). Аз се промених много като човек. Започнах да гледам на нещата по друг. Някакси съм много по-спокойна, много по улегнала. Преди бях малко по-изнервена. Малките неща ми правеха по-голямо впечатление от необходимото. Явно това допринася и за резултатите ми.
- Как се справяш с нейното отглеждане?
- За момента добре. Тя не е привързана изцяло към мен. Когато съм далеч на състезание и за много време не страда. Тя е много енергично дете.
Свекърва ми много помага в отглеждането на детето
Сега с нея сме на тема учене на английски. Тя много гледа детските по телевизията от "Cartoon Network". Там всички си говорят на английски и тя попива. Аз бях в другата стая и я чувам, че идва зад гърба ми и ме пита: "Mom, where are you?" (от англ. - "Мамо, къде си?). Шашнах се, че се е научила да произнася и правилно думите. Умно ми е детето (усмихва се).
- Бихте ли я записала на някакъв спорт, стрелба например?
- Ами няма да я карам да следва моите стъпки. Това тя ще го реши. Но със сигурност ще я запиша да тренира нещо. Вероятно лека атлетика, плуване, може би спортна гимнастика като баща си.
- Не е тайна, че обичате да готвите. Кое ви доставя най-много удоволствие?
- Да, така е. Но не мога да определя нещо конкретно. Бих казала, че обичам да импровизирам в кухнята. За последно, когато имах време направих пълнени чушки. Но всъщност преди да ги сложа във фурната ги разрязах, така че станаха пълнени разрязани чушки (смее се). Получи се доста вкусно всъщност.
- Спазвате ли всички коледни традиции и измисли ли сте какво ще правите за трапезата?
- Ооо да. Всичко е както трябва при нас. Но още не съм стигнала да измисля. Вероятно това ще стане ден-два преди Коледа.
- А купихте ли подаръци?
- Това обаче го свърших отдавна.
Още преди един месец купих подаръци за Коледа
Както казах аз съм доста подреден и организиран човек и обичам нещата от рано да са направени.
- Предпочитате ли да гледате екшъни с много стрелба?
- Ооо не. Няма такова нещо. Бих казала, че обичам да гледам романтични комедии. Точно сега коледните семейни филми са ми най-любими.
- Случвало ли се е като ходите на море и да си пробвате на някое от стрелбищата, където можете да спечелите плюшена мечка?
- Ха ха. Не. Само един път една приятелка ме накара да се пробвам на един фестивал в Търговище. Но аз отидох при човека с пушките и му казах, че ще дам 10 лева ако ми позволи да си настроя пушката. Той ме погледна стреснато и с треперещ глас отказа. Така и не стрелях, но мерниците на горките пушки са толкова разместени, че е почти невъзможно да уцелиш.
- Какво си пожелавате за 2016 г. и какви са целите?
- Догодина започваме с европейското в края на февруари. След това ще участвам и на още турнири. Но може би те ще са като подготовка на олимпиадата. Дано да съм здрава и концентрирана за да мога да се представя добре там.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
