Анализ-прогноза на агенция "Стратфор" за развитието на Европа през второто тримесечие на 2016 г.
(По БГНЕС)
Миграционната криза
Със затоплянето на времето пресичането на Егейско море ще стане по-лесно, заради което мигрантите от Близкия изток ще продължат с опитите си да се доберат до бреговете на Гърция въпреки постигнатото неотдавна споразумение между ЕС и Турция за намаляването на миграционните потоци. От своя страна, страните от ЕС ще започнат да се туткат, когато настъпи времето да преселват бежанците на своя земя. Едностранните действия, такива като издигането на огради, пограничният контрол и квотите за предоставяне на убежище, ще продължат. Тъй като главният балкански маршрут е напълно затворен, някои мигранти ще се опитат за проникнат на север в Европа по резервните маршрути - през Албания и България. Но ако тези страни се сблъскат с мигрантски наплив, те ще ожесточат контрола по границите си с Гърция. Все по-голям брой мигранти ще се насочат към Италия. Част от търсещите убежище, които са проникнали в Европа през Албания, ще се опитат да пресекат Адриатическо море, за да влязат в Апенините. С подобряване на времето в Средиземноморието ще се активизира маршрутът, свързващ Северна Африка и Южна Италия. В отговор Рим ще подкрепи усилията на Брюксел, призоваващ ЕС към колективни действия в отговор на кризата, за да се защити Шенгенското споразумение и да се подкрепят плановете за усилване на европейското присъствие в Средиземно море. За да спре мигрантският наплив, ЕС ще представи планове по създаването на европейска гранична служба и брегова охрана, за да координира действията на граничните служби на отделните държави. Страните от ЕС, които са по неговите външни граници, като Италия, Гърция, Полша и Унгария, подкрепят тази идея, но ще се противопоставят на предложенията на ЕК да даде на Брюксел пълномощия да изпраща сили на тази агенция в една или друга страна без нейното съгласие. През второто тримесечие ще продължат дебатите за бъдещето на Шенгенската зона. Страните, намиращи се по балканския миграционен маршрут, ще поискат Гърция да бъде извадена от Шенген, както и ще настояват за запазването на граничния контрол. Но Германия и Италия ще подкрепят Гърция, в резултат на което Атина ще остане член на зоната за свободно движение.
Миграционната криза ще има политически последици в Германия. Позициите на канцлера Ангела Меркел няма да бъдат заложени на кон, но слабите резултати на нейната консервативна партия на мартенските регионални избори и успехите на антимигрантската партия "Алтернатива за Германия" ще породят разногласия вътре в правителството. Меркел и занапред ще търси общоевропейски пътища за излизане от миграционната криза, но няма да ги намери. Ще се получи така, че тя ще се осланя на малкото останали държави /а те ще станат още по-малко/, които продължават да подкрепят нейния план за преселването на мигранти в Турция.
Брекзит или не
Британският референдум за членството в ЕС ще се състои на 23 юни. "Стратфор" смята, че Великобритания ще остане в състава на ЕС. Но ако Брекзит все пак се случи, това ще предизвика политическа криза в Лондон, където ръководството на страната ще се постарае да запази открити каналите за преговори с Европа. Камерън ще трябва да се пребори за оставането на Великобритания в ЕС. Независимо от изхода на гласуването преговорите на Камерън с ЕС отвориха вратите за други страни, които сега ще предявят своите искания към съюза, подкрепяйки ги със заплахи за провеждането на референдуми у дома.
Трусове в периферията на еврозоната
Гръцкото правителство ще се договори с кредиторите и ще получи поредния транш в рамките на програмата с помощи. Това означава, че дефолтът и излизането на Гърция от еврозоната отново ще бъде отложено. Но тази договорка няма да остане без последици: ще отслабне народната подкрепа за Атина, а системата за социална защита на семействата ще продължи да се руши. Съответно, Гърция ще бъде изправена пред перманентната заплаха от политически и социални сътресения.
В Испания основните политически партии няма да успеят да се договорят за съставяне на правителство и в края на юни отново ще има избори. Мадрид може отново да не изпълни своите ангажименти за намаляване на дефицита, което ще създаде нови проблеми за Испания. Подобна е и ситуацията в Португалия, където нестабилното правителство неуспешно ще убеждава финансовите пазари в своята способност да излекува португалската икономика. Второто тримесечие ще бъде богато на събития и в Кипър, където ще се проведат парламентарни избори на 22 май. Ако победят силите, застъпващи се за обединение, то признатото от международната общност гръцко правителство в Никозия ще се стреми към продължаването на преговорите с турското правителство на Северен Кипър. Банковите системи на Италия и Португалия най-вероятно ще понесат основната тежест от глобалните икономически сътресения, например, ако дойдат лоши новини за икономиките на Китай или САЩ, които негативно ще се отразят на европейските пазари. Испания също може да се окаже уязвима заради политическата неизвестност в Мадрид. Но на този етап всички колебания едва ли ще бъдат драматични, защото пакетът от мерки, обявени на 10 март от Европейската централна банка, ще осигурят достатъчно оживление на пазара на ценни книжа, а също така стабилност на банковите баланси в еврозоната.
Събитията на Изток
Варшава ще предприеме по-нататъшни действия за ожесточаването на контрола върху политическата система и икономиката на Полша, което ще доведе до нови търкания със Запада. През второто тримесечие полското правителство ще въведе данък върху супермаркетите, където чуждестранните инвеститори имат солиден дял. Популистките действия на Варшава ще предизвикат поляризация в обществото и през настоящото тримесечие ще се възобновят антиправителствените протести. Но опозицията в Полша е слаба, така че настоящото правителство ще запази властта си. През юли ще се състои срещата на НАТО и в нейното навечерие Варшава ще продължи да настоява за усилването на военното присъствие на алианса в Източна Европа. Полското правителство ще се стреми към разширяването на политическото сътрудничество със страните от Вишеградската група, където освен нея членуват Унгария, Чехия и Словакия. Полша ще се опита да координира своята позиция по въпросите на ЕС с групата.
На 24 април в Сърбия ще се проведат избори, които едва ли ще внесат сериозни промени в нейната външна политика. Новата администрация в Белград няма да промени намерението на Сърбия да стане член на ЕС, като едновременно с това запази връзките си с Москва в периода на усилване на напрежението между ЕС и Русия. През последните седмици на тримесечието все по-гръмко ще зазвучат дебатите за санкциите на Евросъюза срещу Русия. Някои страни членки на ЕС, като Италия и Унгария, ще подадат сигнали, че не си струва да бъдат продължени санкциите след изтичането на техния срок на действие в края на юли. Но ЕС едва ли ще отмени санкциите през второто тримесечие, а по-вероятно е да ги запази до края на годината.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
