- Десет манастира са възстановени около светата обител, братството се рои като кошер
- Калугери четат покайни молитви на колене и чакат в пост Христовото Възкресение
Особено време на годината са дните на Страстната седмица. Особено когато става дума за монашеско братство. Така е и в Църногорската св. обител. Този манастир над брезнишкото село Гигинци, посветен на светите безсребреници Козма и Дамян Асийски, беше възстановен от пълна разруха и запуснатост през последните 20 г. и постоянно се радва на много посетители. Хората идват да се поклонят на светините или просто да се разходят, а има и такива, които вече са редовни за богослуженията. И всички в един глас хвалят направеното и се радват на дивната природа, с която манастирът се слива в пълна хармония. До него води удобен асфалтов път. А наоколо отскоро са направени специални места за почивка с беседки. В празнични и почивни дни има какво да се похапне в манастирската гостилница, където част от менюто е от продукти, осигурени от манастирското стопанство.В последно време се увеличиха и монасите в манастирското братство, което не е тенденция на други места. Но и тук калугерите не са постоянно заедно. С осигурени средства от финансираната преимуществено от ЕС Програма за развитие на селските райони и от държавата в радиус от около 50 км около Църногорската св. обител вече са възстановени десет манастира. Братството се рои като кошер, защото
камбана трябва да бие и клепало да зове
за обща молитва и в другите свети места. В манастирите в трънските села Лева река и Пенкьовци, в новопостроения скит "Св. Пантелеймон" в земенското село Смиров дол, а отскоро и в Жаблянския манастир има монаси от братството, а в манастира в с. Горна Врабча населници са монахини. Но в дните на Страстната седмица, по-голямата част от братството е събрано в манастира-майка. Когато преди петнадесетина години в това духовно средище започна обновление, скептиците открито се съмняваха, че някога ще се събере братство и питаха защо се правят толкова много килии. Но сега се оказва, че манастирът отеснява. Съмнения подхранваха и изпитанията, които изживя светата обител, тъкмо когато си стъпваше здраво на краката в духовната нива. Тогава предният игумен архимандрит Евгений реши да се оттегли в новопостроения скит в Смиров дол, а впоследствие си тръгна и от там. После последваха и финансови сътресения и медиите написаха, че манастирът "се продава", макар да се продаваше само дълг към потъналата КТБ, който всъщност беше усвоен от непочтен човек, а манастирът го беше гарантирал според изискванията на изпълнявания проект. Но когато е Божията воля нещо да стане, никаква човешка намеса не може да го спре. И ето, в навечерието на Пасха братството се събира за радостно посрещане на Великден и отбелязване на най-великото чудо във Вселената: как Богочовекът със смъртта Си побеждава смъртта и дава вечен живот на отдавна положените в гроба. За уповаващите се на Господа Иисуса Христа е велик Божий дар възможността поне малко да съпострадват със Спасителя и по този начин, осъзнавайки своя греховен живот, да се молят за опрощаване на своите и чуждите грехове. Освен удвоената лична молитва, в тези дни монасите са особено старателни и в общите богослужения, които през Страстната седмица са доста по-продължителни от обикновеното.
Всеки от дните на Страстната седмица се нарича велик и свят
Така е, защото това били последните земни дни от живота на Христос, а Той знаел, че ще стане жертва за спасението на всички човеци от греховете им. И във всеки ден от понеделник до петък доброволно вървял към предначертаната Му неизбежна смърт, както и знаел, че пътят му към хълма Голгота е последният Му път, но и път към вечния живот. През първите три дни на Страстната седмица, като се служи в църквата, наред с молитвените последования се четат от началото до края, но на части, четирите св. Евангелия на апостолите Матей, Марк, Лука и Йоан.
На Велики понеделник се припомня евангелското събитие как Божият син изгонил от храма в Йерусалим търговците. Той прекатурил масите им и поучил, че храмът е дом за молитва, а не пазар. В този ден се чете и тази част от Евангелието, в която се разказва как безплодната смокиня изсъхнала след като била прокълната от Господ, защото "всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън" (Мат. 3:10). А това ни научи, че човеците трябва да дават духовни плодове като укрепват вярата си и не забравят молитвите си.
На Велики вторник Христос ни поучава как да даряваме, като ни разказва за вдовицата, дала всичко що имала, а не само излишното. А като разказва за мъдрите девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя, ни напомня, че не бива да се отчайваме, но трябва постоянно да се уповаваме на Бога, защото Той е с нас и в радостите и в скърбите ни. В този ден се напомня и притчата за талантите, за да си знаем, че трябва да сме отговорни към дадените ни от Бога способности.
На Велика сряда се припомня за ценното и скъпо миро, което една искрено разкаяла се жена изляла върху главата на Спасителя. Мнозина я упрекнали, че го е прахосала, но Господ им обяснил, че това ще прослави жената, защото е направила добро дело за Него и това е най-важният урок - преди всичко да мислим за Бога. В същия този ден се припомня и решението на съда, наричан Синедрион, да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариотски отишъл при юдейските първенци и уговорил да Го предаде за 30 сребърника. Това пък трябва да ни накара и ние да се замисляме дали не предаваме Христа като не спазваме Неговите заповеди да сме добри и изпълнени с любов. До Велика сряда монасите от църногорското братство редят молитвите си на колене. Псалмите, които се пеят в храма, са за покаяние. Вратите на олтара, наричани Царски двери, остават затворени, за да покажат, че човекът е отделен от Царството Божие. Свещениците са облечени в тъмни дрехи, а когато са в лилаво, то е защото това е цветът на покаянието.
На Велики четвъртък се възпоменава Тайната вечеря и се припомня, че тогава Господ ни е оставил тайнството на причастяването с Неговите тяло и кръв. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: "не дойдох да служа, а да послужа". После преломил хляба и дал на учениците си, апостолите, да пият от чашата вино с думите: "Вземете, яжте, това е Моето тялo; пийте, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете". И с това установил великото тайнство Евхаристия (Причастие). Първи били причастени апостолите без Иуда, който бил вече излязъл, за да осъществи предателството си. Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско Тяло и Кръв по време на всяка света Литургия, та като приемаме Христос вътре в себе си, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си. Прието е в четвъртък вечерта да се четат т. нар. Дванадесет евангелия - откъси от Евангелието, които разказват за страданията на Христос преди смъртта Му. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, с което да се покаже духовното бодърстване на християните. На този ден свещениците изнасят кръста от олтара като символ как Христос е носил към Голгота кръста, на който ще бъде разпънат. По време на маслосвета всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
Велики петък е най-скръбния ден, защото бил най-тежкият от земния живот на Божия Син. Първо Го арестували, после Пилат Му издал най-тежката присъда, а тълпата Го ругаела и докато с тежкия кръст на гръб и венец от тръни на главата тръгнал към разпятието. Разпнали Го като най-позорен разбойник между други двама. Имало земетръс и затъмнение на слънцето, докато Христос издъхнал, приемайки смъртта, за да избави от смърт цялото човечество. После бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. В този ден постът е особено строг - не се яде и не се пие нищо, дори вода. Служи се Неговото опело, с процесия, наричана лития, се обикаля около храма. Сутринта преди началото на службата на специално по-високо място в средата на храма се издига "гробът" Христов, а на престола се поставя светата Плащаница - извезан плат с изображението на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя. Хората се покланят на плащаницата, както е на погребение на близък и скъп човек. Целуват последователно извезаното на плащаницата Христово тяло, Евангелието и Кръста и оставят цветя. Като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, тъкмо тогава с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.
Така настъпва Велика събота, когато вечерта по традиция в Църногорския манастир ще се стече многоброен народ и хората ще се поздравят според обичая с възгласа "Христос воскресе" и отговора "Воистина воскресе".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
