Обичайна практика е държавите да изготвят кризисни планове за справяне с драматични ситуации като терористични атаки, природни бедствия или финансови кризи. Доскоро обаче британското правителство обясняваше, че ако на 23 юни избирателите гласуват за излизането на страната от ЕС, няма да влезе в действие никакъв кризисен план. Финансовото министерство все пак призна, че смята да анализира всички рискове от евентуални колебания на финансовите пазари в резултат от вот срещу оставането в ЕС. Но нямаше почти никакви дискусии по въпроса как Великобритания смята да предоговори позициите си с останалите страни, ако се стигне до т.нар. Brexit (излизането на Великобритания от ЕС). Вместо това първите шест седмици от кампанията, предхождаща референдума, преминаха под знака на всевъзможни апокалиптични сценарии. Британските избиратели бяха предупреждавани за какви ли не финансови и социални катастрофи - без значение дали страната ще остане в ЕС или ще го напусне. И в крайна сметка това докара избирателите до пълно объркване.
Предричано беше например, че ако страната остане в ЕС, към нея ще се устремят 1 милион нови мигранти. Финансовият министър Джордж Озбърн пък заяви, че при Brexit цените на недвижимите имоти щели да паднат с до 18%. "Докато не се дефинира какво точно означава Brexit, ще цари една обща несигурност, в която всеки може да спекулира както си поиска", казва в тази връзка професор Иън Бег от London School of Economics.
Дебатът за излизане или оставане в ЕС минава под знака на конфликтите между премиера Дейвид Камерън и бившия лондонски кмет Борис Джонсън. Камерън се обявява за оставане в Общността, а Джонсън не спира да тръби, че британците трябва да я напуснат и дори взе да говори, че ЕС вървял по стъпките на Хитлер и също като него имал намерение да създава някаква мега-държава.
Проф. Бег не вярва на мрачните прогнози на тема Brexit. Защото дори и да се вземе решение за излизане от ЕС, Великобритания няма да напусне незабавно, обяснява професорът: "Преди да напусне Общността, страната трябва да премине през задължителен двугодишен период на преговори, в рамките на които се решава по какъв начин да се извърши излизането и какво да замести досегашните договорености - например в сферата на търговията, свободата на придвижването, социалните стандарти".
На тези преговори ЕС би могъл да "накаже" британците за решението им да напуснат Общността. "По-вероятно е обаче Лондон да успее да договори с европейците такива условия, каквито важат и за швейцарците, норвежците и исландците. Така британците и занапред биха запазили своите добри контакти с Европа", посочва проф. Бег.
Но поради липсата на подходящи прецеденти всички прогнози на тема Brexit не будят особено доверие у британските избиратели. Досега само Гренландия е напуснала ЕС. След като през 1982 година по силата на референдум реши да се отдели от Общността, Гренландия договори новите си отношения с ЕС само в рамките на три години.
"Гренландия е много особен случай, защото успя да си извоюва по-голяма независимост от Дания и същевременно да напусне ЕС. Но Гренландия има само 56 000 жители, а единственият икономически интерес, който трябваше да се защитава на преговорите с ЕС, се отнасяше до риболова", припомня проф. Бег. За сравнение: Великобритания има население от 64 милиона души и представлява втората по големина икономика в Европа. От което следва, че трудно могат да се правят някакви сравнения.
Близо месец преди референдума кампанията за оставане в ЕС набира все повече привърженици. Което може да се тълкува като знак, че британските избиратели очевидно се страхуват да напуснат Общността. В същото време обаче е факт, че британските социологически проучвания и друг път са пророкували грешни резултати.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
