Актрисата, която от 23 години управлява музикална компания, пак е съдия в поредния сезон на Х фактор по Нова
Мъжът ми не го свърта на едно място - винаги измисля нещо екстремно, казва Саня Армутлиева
Станислава Армутлиева отново е в предпремиерна треска - поредното издание на Х фактор по Нова е в епицентъра на нейния бизнес и емоционален график за есента. Дамата, която от 24 години управлява музикалната топкомпания "Вирджиния рекърдс", инвестира време и емоции в дебютантите, които според нея имат светло бъдеще в голямото шоу. Първо в родината, а после и в други страни. Покрай тв екшъна се появяват и различни драми. Но Саня открай време разбира не само артистичните души, но и психологията на различните спектакли.
Диша с кеф прахта от декорите
Саня е израснала на сцената и е свикнала с прожекторите още на 11. Тогава започва да танцува в елитния детски фолклорен ансамбъл "Изворче". На 15 решава, че иска да обогати жанровете и да получава вниманието на още зрители - отива в прочутото студио на театралния педагог Бончо Урумов към "Сълза и смях". Диша с кеф прахта на декорите и навлиза в тънкостите на този странен занаят. Темпераментът й не познава почивен ден - може би заради това избира испанския и завършва гимназията, в която говорят езика на Сервантес. Въпреки силно експресивната си натура решава, че все пак трябва да подсигури бъдещето си на образована госпожица - затова кандидатства едновременно испанска филология и актьорско майсторство за драма във ВИТИЗ. Приемат я и в Алма матер, и в Академията - при това в онези времена, когато и в двата бастиона на елита се влиза много много трудно. Това е епохата, в която 19-годишните четат много и са наясно, че светът не е измислил друг тест освен дипломите - и че само завършването на няколко висши бг училища отварят вратите към относителния за интелектуалците житейски комфорт. Саня попада в класа на Енчо Халачев и Снежина Танковска - личности, които
нямат общо с масовката
в гилдията. Те учат студентите си да бъдат артисти с характер. Понякога възпитанието се връща като бумеранг.
"Нямам кой знае какви приключения от ВИТИЗ за разказване. Сещам се обаче за един бунт в първи курс, който организирахме срещу професора. Но след неговия провал започнах вътрешно да се отдалечавам от мечтата да бъда актриса", завърта лентата Саня. Всъщност нейният режисьор май се оказва Иван Станев, към чието име обикновено върви вездесъщият и удобен епитет "скандален". Няма съмнение, че той е странна птица - и като артист, и като българин. Някога правеше доста зрелищни кастинги, а после, в края на 80-те, остана в Германия.
"Срещата с Иван е от най-хубавите неща, които са ми се случвали в театъра и в живота изобщо. Когато бяхме студенти, всички си мечтаехме за неговото бягство. Ходехме на спектаклите му, когато гостуваха у нас. Четяхме текстовете му. Беше си жив късмет, че влязох в две от неговите постановки и че го спечелих за свой приятел", убедена е Саня. Тя играе във версията на Станев по "История на окото" на Жорж Батай. Вторият проект по френския автор е осъществен в прекрасния град Нанси. Армутлиева е ефектна под прожекторите, но не си позволява волности от сорта на тези, които в онези хроники бяха запазена марка на бившата Деса Красова - настоящата Касиел Ноа Ашер. Просто Саня не си пада по физическите и душевните стриптийзи. През 2002-а решава да се върне към сладката болка, наречена театър. Нейната професорка, Снежина Танковска, поставя "Разбиване" на Нийл Лабют на камерната в Народния - с все още малко известния Захари Бахаров. Текстът е изключително обсебващ, драматургията е тежка и изтощителна. Отнема твърде много емоционална енергия - а пък Саня
не обича да я пилее
Може би заради всичко това отново излиза от този афиш. Армутлиева се пробва и в киното - в "Софийска история" на Надя Станева и в "Хълмът на боровинките" на Сашо Морфов. Новият стар лидер на Народния, естествено, одобрява екстравагантните и невсекидневни актриси като Саня, но дали пътищата им ще се пресекат отново пред камерите или на сцената, може само да се гадае.
Всъщност Саня прекратява сценичната си кариера, защото я ситуират пред категоричен избор. "Усещането за независимост и свобода са много важни за мен. Така че нито за миг не съжалявам за решението си", категорична е тя тук и сега. И споделя, че най-голямото й постижения в музикалния са 24-те досегашни години в играта - с екип, който е доволен от живота. И понеже Саня притежава характерния за всеки успял човек оптимизъм, твърди, че рано или късно родните музиканти ще пробият по света - извън диаспората ни Европа и Америка. "И това ще стане. Нужно ни е още време", казва хубавата жена.
През 1992 година Саня и Майкъл Кунстман, бащата на близначките на Камелия Тодорова, основават компанията "Вирджиния рекърдс" - първия български лицензиант на гиганта "PolyGram", превърнал се по-късно в най-големия световен лейбъл Universal music. Саня паралелно с ангажиментите си във фирмата става водещ, сценарист и режисьор на предаването "Полиграм гостува на Нова телевизия". И понеже винаги е била отличничка - сред доказателствата е и нова сделка със Sony music за България - получава и правото да продуцира всички артисти от суперпопулярния формат Х фактор. В новия му, четвърти сезон, Саня отново ще бъде съдия - в компанията на Маги Халваджиян, Люси Дяковска и Криско. Саня и нейните хора стоят зад успехите на Рафи Бохосян, Жана Бергендорф, Ангел и Моисей, Павел и Венци, Славин Славчев, Михаела Маринова, Невена Пейкова... Армутлиева е и шеф на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), както и на Дружеството за колективно управление на правата на продуцентите и изпълнителите ПРОФОН.
- Саня, къде пътешествахте с мъжа ви и с двете ви дъщери? Имате ли любими места?
- По принцип нямам много време за почивка, но все пак успявам да се измъкна за малко. През лятото най-любимото ни място са гръцките острови - особено Самос.
- Как разпускате - падате ли си по екстремни спортове?
- Стремя се към спокойствие по време на ваканцията. Опитвам се да се скрия и да си чета. Но обикновено не ми се получава, защото мъжът ми не го свърта на едно място. Постоянно ме въвлича в екстремните си занимания. Вече втора година правим спускане по стръмни скали - рапел. И то с децата. На Самос има два големи каньона, където само понякога някой се опитва да се пробва. Имаме приятели, които са част от екипа на планинските спасители - доброволци на острова - и с тяхна помощ
направихме две спускания
Иначе се поддържам със здравословно хранене, един по-силов вид йога, каланетика и планинско каране на колело.
- Отново сте в журито на X фактор - какво очаквате да е различно този път във формата?
- Подхождам към всеки нов сезон с огромно любопитство - най-вече към участниците. В момента снимаме активно частта на предаването преди големите концерти. Страшно съм въодушевена от талантливите млади хора. Те са фантастични. След миналото издание всеки от нас си каза: "Това беше страхотен сезон, дали ще успеем да направим подобен следващ." А сега ще има и един съвсем нов елемент - "Предизвикателството на шестте стола". Той се оказа изключително напрежение за жури и кандидати. След него само шестима продължават напред със своя ментор. Решенията се взимат на момента пред публика. Само подозирах какво стои зад това предизвикателство. След снимките всеки от нас излизаше като след боксов мач, емоционално изтощен, физически уморен, но до един бяхме щастливи от откритията. Вчера си мислех, че Саймън Кауъл и екип са направили най-уникалното музикално риалити и че за мен е истинска чест да участвам в него като един от менторите в България.
- Всяка година около членовете на журито и въобще около хората от екипа се тиражират клюки, бивалици и небивалици от всевъзможен характер, а вие понякога сте в техния фокус - как си обяснявате тази настървеност към вашата личност?
- Въпреки актьорските ми амбиции, преди години постепенно
изгубих желанието
да съм под светлината на прожекторите. По своя воля застанах от другата страна и започнах да работя за онези, които излизат на сцената. Превръщането ми в човек, когото разпознават заради пребиваването в праймтайма на една от най-големите телевизии, беше неочаквано за мен. Не си давах сметка това какво ще повлече след себе си. Имам важна роля в музикалния бизнес, която е резултат от много години безотказна всекидневна работа. Вярвам, че за да подобриш битието си, трябва да се бориш за общите каузи. Битката за тях мина през много перипетии през последните 20 години. Успяхме да създадем рамка - така че всички, които се занимават с музика в България, да имат шанс да генерират приходи и да имат право на справедливо възнаграждение. Има рамка, но има и много пробиви в нея. Започнахме от нулата - от законодателството, свързано с интелектуалната собственост, през прилагането му и всички перипетии около това.
Първо създадохме БАМП, после ПРОФОН, а по-късно добавихме и изпълнителските права. Сега членовете на ПРОФОН са над 300 продуценти и изпълнители, но в началото цялото дружество беше финансирано от джоба само на 8 български компании и чрез субсидия, ноу хау и база данни от Международната федерация на фонографската индустрия (IFPI). През тези двайсет и няколко години работя с най-големите в световния музикален бизнес. Извоювала съм интереса към това, което правя, и го предпочитам през безразличието.
- Защо, според вас, бг певците и въобще артистите, предпочитат да "развяват" по медиите финансовите си спорове и неуредици, вместо да ги решават по регламента по съответната тема - става дума, естествено, за спора с авторските права, в който също ви въвлякоха?
- Не мисля, че подобно обобщение е вярно. Голяма част от артистите всъщност са отдадени на творчеството си, не престават да развиват себе си и не се занимават с медийни скандали. В същото време разбирам онези, които изразяват публично недоволството си от ситуацията на пазара. Но съм изумена как им хрумва дори да си помислят, че тя може да е резултат от действията или бездействията на единствен човек. Медиите са оръжие, когато не виждаш друг изход - и когато си емоционално изтощен от битката за себе си. А
изходът е да сме заедно
Тъй като съм поела отговорността да съм един от тези, които всекидневно работят за общите интереси, нося и отговорност да участвам в разговора с недоволните. Най-важното обаче си остава да сме заедно.
- Що за птица сте самата вие - с какво провокирате?
- Аз съм работещо момиче, омъжена съм щастливо и имам две вече големи дъщери. Обичам да осъществявам мечтите си. И се боря за тях. Имам силно чувство за справедливост и това ме въвлича в битки за каузи. С годините се освободих от онези страхове, които ни пречат да се движим напред, но пък се сдобих с други. Не ставам много за дипломат, защото имам осезаемо усещане за изтичащото време. Не мога да си позволя да го губя за неистини и прикриване. И така.
- Защо навремето решихте да ставате актриса?
- Защото сцената винаги ме е привличала и защото Бончо Урумов, който ме отгледа в своето театрално студио, ме накара да му обещая, че ще се явя на изпитите във ВИТИЗ тогава.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
