На проведените в неделя парламентарни избори в Турция управлявалата и досега Партия на справедливостта и развитието получи абсолютно мнозинство във Великото национално събрание и ще може да състави еднопартиен кабинет. С 49,5% от гласовете (23,7 млн. избиратели) партията на тандема Ердоган-Давутоглу ще може да разчита на 316 депутати.
Втора остана основната опозиционна сила - кемалистката Народнорепубликанска партия (НРП) с една четвърт от гласовете (12 млн. души като абсолютен брой) и 134 народни представители. Партията на националистическото действие отстъпи в сравнение с постигнатия резултат на изборите от 7 юни и падна до 12% (5,7 млн. избиратели) и ще има 40 представители в Меджлиса. Прокюрдската Демократична партия на народите потвърди прогнозите, че ще прескочи 10-процентния праг. Заради особеностите на избирателната система, макар и с по-нисък резултат от националистите (11%, 5,15 млн. гласа), партията ще има 54 депутати.
Наблюдателите се обединяват около мнението, че турците са предпочели стабилността и еднопартийно управление. Хората имат много лоши спомени от икономическия хаос и влошената сигурност по време на ерата на краткотрайните коалиционни правителства през 70-те и 90-те години. Някои сочат умората от непрекъснатите избори (от миналата година насам се проведоха местни, президентски и два пъти парламентарни избори) като фактор. Значима мотивация, особено за могъщите бизнес-кръгове е желанието да се установи стабилност, за да спре изтеглянето на чуждите инвеститори и да се стабилизира икономиката.
Ръстът на ПСР е впечатляващ - от 41% (19 млн. гласа) на предните избори до почти 23,7 млн. избиратели или над 8%. НРП запазва позициите си от предния вот, без да разширява значимо базата си. Налице е обаче спад в подкрепата при другите две парламентарни партии. При националистите доверието частично се е прехвърлило към ПСР заради категоричната позиция по сирийската криза и конфликта с кюрдите. Прокюрдската партия губи около милион гласа, които могат да бъдат обяснени от една страна с отлив към ПСР, а от друга - с оттегляне на тактическата подкрепа от някои турски гласоподаватели, получена на лятното гласуване.
Продължава ясно да е видимо разделянето на Турция на 3 големи географски и електорални зони. Първата е Егейското крайбрежие, в която основната битка е между консервативния (на ПСР) и светския (на кемалистите) електорат. Засега доминацията в тази икономически най-просперираща част от Турция е на НРП, с изключение на областите Чанаккале, Балъкесир и Истанбул.
Втората е централната зона, обхващаха огромното мнозинство от провинциите - вътрешните. Зоната е със средни доходи и икономическа мощ. Там борбата е между проислямското и пронационалистическото. Безспорният победител е ПСР.
Третата зона е югоизтокът. Планинските кюрдски райони са икономически най-слабо развитите. Там основните съперници са ДПН срещу привържениците на Ердоган. За момента в политически план кюрдите запазват трудно постигнатото си превъзходство.
Убедителната победа на ПСР даде възможност на премиера Ахмед Давутоглу веднага да заговори за плановете за промяна на конституцията. На ПСР не достигат депутати нито да ревизира самостоятелно основния закон, нито дори да гласува еднолично промени, които впоследствие да бъдат подложени на референдум. Въпреки това, народният вот дава нов импулс и основания в стремежа на партията да предефинира разделението на властите в страната в съответствие с желанието на президента Ердоган.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
