Преди повeче от половин век един от водачите на френската терористична организация ОАС, генерал Раул Салан, бе казал: "Дайте ми 100 снайперисти и ще парализирам Париж!".
На него и на неговите съратници, озлобени от загубата на Алжир, не име се отдаде да постигнат тази цел. Но днешните им арабски следовници успяха.
Въоръжени патрули в Париж, бронирани коли по улиците на Брюксел, масови проверки на документи в Лондон на всеки ъгъл. Всичко това навява спомена за окупирана Европа от времето на Втората световна война. Всъщност в известен смисъл е така.
Старият континент отново е окупиран
Този път от страха. Паническият страх, който като отрова просмуква цяла Европа.
От отменени концерти и футболни мачове до истерия заради забравена чанта в кафене или рейса.
Независимо от пеенето на "Марсилезата" и патетичните заклинания, че никой няма да ни накара да променим живота си, не само Франция, но и цяла Европа вече живеят под Дамоклевия меч на тероризма.
Европейските лидери най-сетне схванаха това и обявиха мерки за сигурност, равносилни на военно положение. Много столици вече са като декор за военни екшъни. Напливът от въоръжени хора в униформи може би дава кураж на стреснатите от атентатите европейци. Бруталните мерки впечатляват, но никога няма да върнат спокойствието и сигурността, на която се радваха доскоро жителите на Стария континент.
Терорът, както всяко подобно анонимно и ирационално насилие, е невидим и непредсказуем.
Против него са безсилни модерните танкове, самолети, ракети. И дори и най-съвременните електронни средства за проследяване.
Никой не може да каже дали красивата млада жена с мюсюлманско одеяние не е шехидка самоубиец, решила да се отправи към селенията на Аллаха с още няколко "неверници". Или че паркираният бус с лого на фирма за химическото чистене не е кола бомба, която може да "изчисти" от обитателите му цял квартал.
Усещането, че
смъртта дебне отвсякъде и по всяко време
ще расте като лавина все повече.
А и изкарването на полицията и даже армията по улиците в известен смисъл още повече засилва чувството за дебнеща опасност.
Затова колкото и неприятно да е, трябва да признаем, че джихадистите вече постигнаха първия си успех. За Европа тепърва започва времето на голямото "страхуване".
Защото никой не знае коя е следващата цел. И не дали, а кога ще се сбъднат и всички кошмари от холивудските трилъри, в които "лошите" притежават химическо или бактериологическо оръжие. А защо не и атомно...
"Ужас, ужас.." шепне във финала на "Апокалипсис сега" главният герой капитан Уилърд. Днес го шепнат все повече европейци.
И никой не може да ги убеди, че Апокалипсисът не чука на вратата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
