Телевизиите да показват спортните герои, а не мутри и проститутки
Страхотно главоболие едва не ме извади от мача, разказва Стойчо Младенов
На 17 март 1982 години футболният ЦСКА елиминира втори действащ еврошампион. И то не кой да е. В София жертва пада самият "Ливърпул" на Далглиш, Сунес и останалите гении от града на Бийтълс. Един от най-силните клубни тимове за всички времена, който запалва милиони фенове по цял свят по магията от "Анфийлд". Успехът очаквано попадна в анкетата на "Стандарт" - "Спортните чудеса на България. Събеседник не може да бъде друг освен авторът на двата гола на "Васил Левски" - Стойчо Младенов.
- Г-н Младенов, често ли се сещате за мача?
- Честно казано - не, хората ме връщат. Много са годините. Нормално е някои спомени да поизбледнеят, но постигнатото няма как да избледнее като резултат, като успех. Всички останали дребни детайли се позабравят. Но победата остава завинаги в паметта - не само моята, но и на всички, които бяха съпричастни към този мач.
- Спомняте ли си нещо от вечерта преди срещата?
- Първо, това не е единственият ни успех над шампион от големите първенства. В днешно време е абсолютно невъзможно, хайде да кажем почти невъзможно, да се елиминира шампион на Франция, на Англия, на Испания. Да победиш "Байерн" също. Историята показва, че никой друг не го е правил. Да не говорим за днешно време. Иначе да - случи ми се нещо вечерта преди мача. Страдах от уникално главоболие. По принцип мого рядко ме боли главата, да не чуе дявола. Но тогава наистина не ми позволяваше да играя. В деня на мача също не бях пълноценен. Един от масажистите се занимаваше само с мен през цялото време. И час, час и нещо преди срещата всичко изчезна. И направихме мача на живота си.
- На нервна почва ли го отдавате?
- Не зная! Просто главоболие. Без настинка, без нищо, хей така. Мина благодарение на масажиста Сашо Александров. Това е споменът. Е, много други неща се случиха. Помня тренировките, разборите, напътствията.
Имахме незаменим Аспарух Никодимов
един от най-добрите в българския футбол, който ни направи играчи. Да не забряваме Димитър Пенев и Стоян Йорданов. Три легенди, които изградиха в нас качествата, тъй като в началото бяхме млади и неопитни.
- Къде бяхте на лагер преди мача?
- На "Четвърти километър", там използвахме базата, на по късен етап се построи "Панчарево".
- С кого бяхте в една стая?
- С Ради Здравков бяхме непрекъснато. От събирането в ЦСКА до заминаването в чужбина. Както в една стая, така и в една компания. В националния отбор също бяхме неразделни.
- И вие, и Ради Здравков не сте известни като нарушители на режима, но имаше ли колеги, които тогава си позволяваха да го дават по-купонджийски?
- Има във всяко едно поколение. Те съумяваха да съчетават нещата. Няма да казвам кои са нарушавали режима. Естествено, не го правеха преди мачове като този с "Ливърпул". Няма как някой да посмее. Всички бяхме умни момчета, професионалисти. Е, във вътрешния шампионат някой можеше да си позволи. Но бяхме добър колектив, психически здрав отбор. Не подценявахме нищо и затова постигнахме такива големи успехи. Имахме характер на победители.
- Трудно е да се правят сравнения, но коя е най-силната генерация на ЦСКА, която вие сте гледали?
- Не искам аз да давам оценки, но са генерациите с полуфинали в Европа. Едната на Димитър Пенев, Якимов, Никодимов, другата е нашата, третата на Ицо, Емо, Любо. Поне тези поколения постигнаха най-големи успехи. Но не е нормално да сравняваме. Всяко време е отделно за себе си. Футболът се развива страшно бързо, преди 20 или 30 години беше тотално различен.
- Кога по време на мача разбрахте вие лично и като колектив, че може да пречупите "Ливърпул"?
- Разбрахме го още на мача в Ливърпул. Паднахме 0:1, но имахме възможност да отбележим. Цецо Йончев, Спас Джевизов и аз имахме възможности да отбележим още там.
- Помогна ли ви опитът от предната година, когато загубихте от "Ливърпул" 1:5 и 0:1?
- Помогна, нормално е да добиваш опит. Но има и друго, поне аз мисля така. Нещото, което ни попречи да елиминираме "Байерн" и да играем финал с "Астън Вила", беше липсата на самочувствие, характерно за хора от комунистическата част на континента. Съперниците ни бяха разкрепостени, при тях нямаше това "на всяка цена". Богати хора, взимат големи заплати, големи премии. Бяха над много неща. Докато на нас
като се кажеше 1000 лева, се разтрепервахме.
Това бяха много пари. За 1500 лева хората си купуваха лека кола. Разликата във финансовите възможности беше огромна. Това нещо ни попречи да играем финал, но самият успех не е малък и говори за силата и класата на ЦСКА.
- За премии говорехте ли преди самия мач?
- Не. Ако не се лъжа, ни дадоха по един малък телевизор. А премията беше по-малка от тази за купата, в която победихме втородивизионен отбор, забравил съм точно кой. Такъв беше правилникът. За Купата бихме 7:0, а след третия гол се даваха по 10 лева отгоре. И премията стана примерно 180 лева. Срещу "Ливърпул" беше май 150. Но това не е важното. Това са моменти, заради които си заслужава човек да се лишава през цялата спортна кариера. Тези моменти осмислят лишенията.
- Пазите ли запис на мача?
- Дадох го на приятели и някъде изчезна. Единственото, което ми остана като спомен от "Ливърпул", са две кристални чаши с надпис. Дадоха ни ги при гостуването.
- Виждате ли се с другите момчета от онази вечер, срещате ли се?
- Виждаме се, но животът е толкова динамичен, че трябва да седнем някъде да вечеряме, за да стигнем до спомени. Случва се.
- Яд ли ви е ,че с някои от колегите влязохте в конфликти през годините?
- Не ме е яд за нищо. Каквото и да говорим, това е животът. Ако сме влизали в конфикт, е било за дадения момент. Ако някой от тези колеги има нужда от моята помощ, може да разчита на 100%. Аз съм си запазил човешките отношения и уважения към тези колеги - без изключение. Винаги, по всяко време могат да разчитат на мен. За каквото и да е!
- Промени ли се след този мач отношението на хората по улиците?
- Още от съблекалнята се започна. Генерал Добри Джуров влезе в съблекалнята, а аз още се къпех. Дойдоха и ме издърпаха. Хвърлиха ми една хавлия да се завия.
Генерал Джуров ми каза: "Честито, капитан Младенов"
Аз отговорих, че съм младши лейтенант. Той повтори с повишен тон: "Честито, капитан Младенов". Даде ми чин, горд съм с него. Аз съм армеец. Това е морална награда за стореното. Естествено, не бях сам, затова генерал Джуров даде по един чин и на всички останали. Иначе стадионът гореше. Хората не си тръгваха. Колеги плачеха, други се смееха. На другия ден просто не можеш да мръднеш. Ако искаш да пресечеш улицата, ти трябва час. Всеки те спира, прегръща, иска да сподели нещо. От учтивост и уважение ти също трябва да отговориш. Така беше на всяка крачка. Канеха ни по предприятия, по заводи. Получавахме страхотно уважение. Нещо, което в днешни дни изчезна.
- Защо изчезна?
- Не знам. Тогава и противниците ни уважаваха. И до ден днешен имам приятели левскари, с които поддържам отлични отношения. Животът ни принуди да се настроим един срещу друг. Докъде ще стигне, не ми го побира главата.
- Казахте, че е невъзможно да се повтори този успех, но като че ли това не важи само за българските клубове. Просто разликата между най-големите и останалите става все по-голяма?
- Тогава бяхме отлично обезпечени като финанси и бази. Зад нас беше армията, а зад "Левски" полицията. Та спомнете си какъв стадион имаше "Ботев" (Враца)! Нищо не ни липсваше. Имахме такъв възстановителен център, какъвто друг нямаше. Освен "Левски", тъй като се помагаше 50 на 50.
Бяхме на равнището на "Реал", "Барселона"
Сега какво имаме? Стар, срутен стадион. Трябва да се молим на хора като моя приятел Стойне Манолов, който дава всичко за ЦСКА. Имаме един разоран терен на Панчарево, а всичко друго там е разруха. Знаете, клубът беше фалирал. Ако не бях убедил Александър Томов да се ангажира, ЦСКА си отиваше. Бях полудял, обикалях и умолявах отделни хора да помагат, но те отказаха. Да благодаря на Господ, че с моите колеги се сетихме за Александър Томов, който не чакаше дълго време.
- Има ли повод за оптимизъм, че пак ще се върнат нещата, ако не на онова ниво от успеха над "Ливърпул", поне на доста по-високо от сегашното?
- Като база още не правим нищо, тъй като се плащат стари задължения. Спортно-технически се справяме, тази година с едни футболисти, миналата с други. Ако продължаваме обаче така всеки сезон, до никъде няма да стигнем. И на мен ми се иска да се стабилизираме, надеждата ми е голяма. Дано Александър Томов събере хора около себе си, да възстановим ЦСКА, за да се сравняваме отново с най-големите. Вярвам сляпо, че може да се вдигнем. Затова сме всеки божи ден тук с голям хъс и голям инат. Искаме го на всяка цена. Голям оптимист съм.
- Ще намерите ли време и сили да организирате още една среща по случай елиминирането на "Ливърпул", последно май се събирахте през 2002 година?
- Ще бъде чудесно. Може би тук и клубът трябва да се ангажира. Това е исторически момент. "Панатинайкос", например, имат полуфинал и се събират всяка година. Нашето все остава настрани. Ще ви дам пример. Търсим материали за клубната телевизия, няма ги. Ами
като не се пазят мачът с "Ливърпул", головете на Жеков, какво пазим?
Кой е по-голям голмайстор от Жеков? Ако го нямаш него и Христо Стоичков, за какво си телевизия. Не обвинявам сегашните хора в БНТ, някъде през годините е изчезнало.
- Как гледате на кампанията на "Стандарт", с която припомняме всички тези моменти и герои?
- Страхотно е. Бил съм в Египет, знам как гледат на техните спортни идоли. Сочат ги за пример, искат да им подражават. Тук, извинявам се, по телевизиите се насаждат като герои разни мутри и проститутки. Аз и на сина ми казвам: "Махай внучката от България, не трябва да се възпитава с подобни герои". Защо не показваме спортните герои на нацията, а тези ..да не повтарям какви хора.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
