Дадох сигнал на финансовите институции в ЕС, че правителството ни е стабилно, казва Стоян Мавродиев
- Господин Мавродиев, върнахте се преди дни от XXIV европейски банков конгрес с наслов "Да променим Европа" във Франкфурт. Имаше ли коментари за това, което става у нас с КТБ?
- Участвах в един от най-авторитетните финансови форуми в Европа. Той събира на едно място хората, които взимат решения и чертаят посоката за развитие в областта на финансите и икономиката. Сред тях са Марио Драги, президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), Йенс Вайдман, гуверньор на Централната банка на Германия, Волфганг Шойбле, министър на финансите на Федерална република Германия, Дейвид Лидингтън, британският министър за Европа, Даниел Нуи, председател на Надзорния съвет на Единния надзорен механизъм в ЕЦБ (Единния банков надзор в ЕС). На форума бяха обсъдени икономическото развитие на Европа, достигане на 2% инфлация в еврозоната и оздравяване на кредитните портфейли на банките. Дискутираха се новите надзорни отговорности и правомощия на ЕЦБ, които пряко рефлектират върху създадения Единен надзорен механизъм (ЕНМ). Създаването на Европейски банков надзор се счита за една от най-мащабните стъпки към цялостна интеграция в Европа след приемането на еврото. Програмата на форума беше наситена и интересна, аз бях единствен представител на българска институция, взел участие в него.
- Накъде се променя Европа в банковия сектор?
- Европа иска минимизиране на рисковете във финансовата система, равнопоставеност на участниците и осигуряване на висока степен на защита за вложителите, инвеститорите и потребителите. Всички промени, които се правят - не само в банковия, но и в небанковия сектор, целят поддържане на финансова стабилност в ЕС и гарантиране на целостта, ефикасността и нормалното функциониране на целия финансов сектор. Европа върви към създаването на икономически и паричен съюз, който се основава на институционалната и правната рамка на ЕС в и извън еврозоната и със зачитане на целостта на вътрешния пазар. Първа стъпка към банковия съюз е създаването на Единния надзорен механизъм, който трябва да гарантира, че политиката, свързана с пруденциалния надзор над кредитните институции, се прилага по съгласуван и ефективен начин, един и същи за банките в държавите членки от еврозоната и извън нея, избрали да участват в ЕНМ, и че тези банки подлежат на надзор по най-високи стандарти.
- Срещнахте се с гуверньора на ЕЦБ Марио Драги и с Даниел Нуи, председател на Надзорния съвет на ЕНМ. Обсъждахте ли членството на България в него?
- В рамките на събитието проведох множество срещи и обсъждания с представители на финансовия и банков сектор от цяла Европа. Целта ми в такива разговори неизменно е да поставя на дневен ред важните за България теми, да дам ясен сигнал, че страната ни вече има стабилно правителство, което ще гарантира предвидимост и по-добри условия за бизнес. Колкото до членството на България в ЕНМ, Комисията за финансов надзор (КФН) е заявила официално позицията си - че то би било полезно и работещо решение. Включването на България към механизма, както и възможно най-бързото присъединяване към еврозоната, трябва да са наши национални приоритети със стратегическо значение. Мисля, че в момента за това има и политически консенсус, така че остава единствено да се изминат техническите стъпки за реализирането му, което вярвам, че ще стане.
- До скоро у нас се смяташе, че не е необходимо да се включваме в тази надзорна институция. Какво е вашето мнение? Какви са плюсовете и минусите на такова участие?
- Смятам, че една от най-важните цели, които трябва да си поставим, e възстановяване на доверието към страната ни. Присъединяването ни към Единния европейски банков надзор би било правилна стъпка в тази посока - положителен сигнал, че сме готови да спазваме най-високите европейски изисквания във финансовата сфера. Категоричен съм обаче, че основен стратегически приоритет за страната ни трябва да бъде приемането ни в еврозоната, защото така ще имаме възможност да използваме предвидените европейски механизми за реагиране при кризи и ще имаме по-добра защита на икономиката от сътресения. Плюс за България ще бъде сигурността и предвидимостта относно надзора на банките у нас. ЕЦБ ще упражнява директен надзор върху българските банки заедно с националните компетентни органи. Но ЕЦБ има и директни правомощия за намеса в кризисни ситуации. Това ще сведе до минимум възможностите една банка да изпадне в затруднено положение. Ако се появят подобни индикации, са предвидени механизми, с които да се въздейства върху проблемната институция и да се предотвратят бъдещи щети и за банковата система, и за потребителите на банкови услуги.
- Една от основните теми на конгреса е била насърчаване на кредитирането и икономическото развитие. България отчаяно се нуждае и от двете, каква и рецептата?
- Икономическото развитие е функция на много променливи, една от които е кредитирането. Но то, както и наличието на свободни финансови ресурси в една икономика, не води непременно до икономически растеж. Друга важна и необходима съставка е наличието на свободно предприемачество. Тук се включват качествени бизнес идеи, инициатива и капацитет на икономическите субекти. Те от своя страна са зависими от макроикономическата стабилност, от пазарната конюнктура, от наличието на достоверни икономически прогнози за развитието. Нужни са и смели реформи в ключови сектори като образование, подобряване на бизнес средата, здравеопазване, администрация. Липсата на реформи ни обрича на нисък растеж, ниски доходи, нисък стандарт на живот и неоптимистични перспективи. Вярвам, че правителството има ясна визия за реформите, които трябва да се проведат, и се надявам, че ще получи нужната обществена подкрепа, за да ги осъществи. Това, в комбинация с упорит труд, е шансът на България да се промени, да стане привлекателна за собствените си граждани и за чуждестранните инвеститори.
- Забелязва се намаляване на лошите кредити в банковата ни система. Как може да се прочистят портфейлите на кредитните институции така, че това да не представлява проблем за нормалната работа на банките?
- Дейността на банките, включително по управление на техните кредитни портфейли, е обект на надзор от страна на БНБ. КФН няма нормативни правомощия в тази насока. Това, което може да се каже в случая, е, че банките следва предварително да осъществяват надеждна оценка на всички рискове, касаещи дейността по кредитирането, включително рисковете, свързани с получатели на кредитите, а не впоследствие да се полагат усилия за подобряване качеството на кредитния портфейл. Надзорните органи биха могли да съдействат за създаването на необходимата среда, в която оперират банките, и по този начин да спомогнат на банките да подобрят резултатите.
- Вложителите в затворената КТБ скоро ще получат парите си. Можеше ли това да стане по-рано, както е в Европейския съюз?
- Както знаете, това е въпрос на адекватното въвеждане на европейското законодателство в местното. В момента у нас изплащането на гарантираните влогове е регламентирано така, че Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) започва изплащането на гарантираните суми на вложителите най-късно 20 работни дни след датата на отнемането на лиценза на банка. Този срок е необходим, за да се получи информацията за сумите на вложителите към датата на отнемането на лиценза и да се създаде необходимата организация. Необходимо условие за започване на този процес е БНБ в качеството си на надзорен орган да е взела съответното решение. Следва да се подчертае, че в подобни случаи е от изключително значение целият процес по изплащане на сумите на вложителите да започне навреме и да протече безпроблемно, за да може да се затвърди увереността и спокойствието за стабилността на банковата система като цяло. Огромен приоритет е да имплементираме европейското законодателство, което поставя кратки срокове за осигуряване на достъп на вложителите до техните гарантирани средства.
- Има ли нужда от промяна в нашето законодателство, свързано с банковата стабилност, и в кои закони? Има ли необходимост от експертна помощ от ЕЦБ за това?
- Промяната в българското законодателство е наложителна, от няколко години се върви към всеобхватна хармонизация на финансовия сектор в ЕС. Все по-често се приемат регламенти вместо или заедно с директивите. Както е известно, регламентите нямат нужда от транспониране и се прилагат директно от всички държави членки. Не трябва да се забравя и активната работа на европейските надзорни органи - Европейският банков орган, Европейският орган за ценни книжа и пазари, Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейският орган за системен риск. Тези четири органа оформят Европейската система за финансов надзор (European System of Financial Supervision - ESFS). КФН членува в три от четирите нови европейски структури. По-конкретна промяната в българското законодателство се налага със задължението за транспониране на Директивата за капиталовите изисквания и приемане на мерки по прилагането на регламента за капиталовите изисквания - пакетът CRD IV. Двата законодателни акта предвиждат нови изисквания за капиталовата адекватност на кредитните институции и инвестиционните посредници. Очаква се те да осигурят финансова стабилност на институциите, които извършват дейност на европейските пазари, както и да бъде постигнато високо ниво на защита на инвеститорите и вложителите. КФН отдавна е приела изменения в текстовете на секторното законодателство в нейната компетентност, които предстоят да бъдат разгледани от законодателния орган.
- Има коментари, че може да сте новият управител на БНБ. Отправяно ли ви е предложение за поста на Иван Искров?
- Мандатът на управителя на БНБ Иван Искров изтича през октомври 2015 г. Затова считам въпроса ви за преждевременен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
