Добре че съм пристрастен и към писането, само то ме спасява, казва кралят на ужасите
Преди дни Стивън Кинг говори дълго пред "Ролинг Стоунс" за живота, писането, проблемите с наркотиците и голямата му опора - семейството. Тъмните периоди в биографията му са немалко и всички са свързани с някакво пристрастяване, независимо дали е алкохол, дрога или литература. Ето какво заяви Кинг със значителни съкращения. Преводът е на Lira.bg.
- Голяма част от книгите ви се спират върху страха, ужаса или свръхестественото. Какво ви насочи към тези теми?
- Първият филм, който гледах, беше филм на ужасите. Беше "Бамби". Когато тази малка сърничка попадна в горски пожар, бях ужасен. Но се почувствах и развълнуван. Не мога да го опиша. Например - жена ми и децата ми пият кафе. Но не и аз. Аз обичам чай. Жена ми и децата ми не биха докоснали пица с аншоа. Но на мен ми хареса. Нещата, към които съм се стремял, са основни за мен, част от това, което съм.
- Как протича един ваш ден?
- Събуждам се, закусвам, разхождам се около 5-6 километра, прибирам се, отивам в малкия си офис, където е ръкописът ми с последната написана страница отгоре. Прочитам я и усещането е като да си хванал такси. Достатъчно ми е да продължа, да се настроя, да вляза пак в този свят, какъвто и да е той. Не прекарвам цял ден в писане. Може би пиша нещо ново за около два часа. След това се връщам назад и редактирам. Принтирам и подреждам.
- Пристрастен ли сте към писането?
- Да, със сигурност. Обичам това. Но е едно от малкото неща, които вече правя все по-малко и получавам все повече от него. С наркотиците и медикаментите е обратно - колкото повече взимаш, толкова по-малко получаваш от тях. Писането все още ми носи удоволствие, но е пристрастяващо. Така че пиша всеки ден в продължение на шест месеца. След това се принуждавам сам да спра изцяло за 10-12 дни, преди да започна пак.
- Имал сте проблем с алкохола. Кога се случи това?
- Започнах да пия на 18. Разбрах, че това се е превърнало в проблем, когато Мейн стана първият щат, приел закона за връщането на бутилки от алкохол. Защото вече не можеш да хвърлиш на боклука шишето, а го връщаш в център за рециклиране. У нас никой друг не пиеше, най-много жена ми да обърне някоя чаша вино. И една нощ отидох в гаража и видях, че кофата за боклук е пълна с празни кенчета от бира. Догоре. А само преди седмица беше празна. Явно пиех по каса бира на вечер. Тогава си помислих: "Аз съм алкохолик". Мисля, че беше през 1978 или 1979 г. Казах си: "Наистина трябва да внимаваш, защото, ако някой ти каже, че пиеш много и трябва да се откажеш, няма да си способен да го направиш.".
- Бяхте ли замаян сутрините, когато пишехте?
- Не, аз не пиех през деня. Е, понякога, когато работех и на друго място, работех върху книгите си нощем. Но никога не съм създавал оригинални материали през нощта. Само съм редактирал.
- Кога на сцената се появиха твърдите наркотици?
- Може би през 1978 г. По времето, когато нещата с алкохола излязоха от релси. Е, аз си мислех, че всичко е под контрол, но не беше.
- Кокаин ли?
- Да, кока. Бях пристрастен от 1978 г. до 1986 г. Нещо такова.
- Пишехте ли на кока?
- Е, да, налагаше се. Но кокаинът е нещо различно от, да кажем, пиянството. Можех да спра да се напивам, но взимах кокаин през цялото време.
- Тогава вече сте имал три деца. Сигурно е било много стресиращо да пазите тази тайна и да балансирате с всичките си отговорности?
- Не помня.
- Наистина ли?
- Да. Цялото това време ми е малко мъгливо. Просто не го правех пред хора. И не бях социален пияч. Обичах да казвам, че не харесвам баровете, защото са пълни със задници като мен.
- Опитвам се да разбера как сте живял през цялото това време с тайния си живот, отдаден на наркотици и пиене цели осем години и пак сте задържали семейството и сте пишели бестселъри.
- Е, сега и аз не го разбирам много това. Най-вероятно просто правиш каквото трябва. Ако си пристрастен към нещо, просто трябва да си взимаш дозите. И даваш най-доброто от себе си, за да балансираш. Но малко по-малко пукнатините в семейството се проявяват. Бях дяволски добър в това. Бях способен да стана сутрин, да направя закуска на децата и да ги заведа на училище. И бях много силен. Имах много енергия. Иначе сигурно щях да се убия. Книгите го показваха. "Мизъри" е книга за кокаина. Ани Уилкс е кокаин. Тя ми беше най-големият фен.
- Падна ли качеството на това, което пишехте тогава?
- Да. "Томичукалата" е ужасна книга. Това е последната, която написах, преди да се изчистя. После мислих много и си казах: "Да, наистина отдолу се крие хубава книга, но голяма част от енергията й е взета от кокаина. Трябва да се върна назад. Тя е около 700 страници и вероятно 350 от тях са добри."
- Баща ви напуска семейството, когато сте бил на 2 години. Доколко липсата му Ви е оформила?
- Не знам. Но пък си спомням 1971 г., когато се оженихме с Таби. Спомням си как си лежахме в леглото и аз се обърнах към нея с думите: "Трябва да се оженим". Тя ми отвърна: "Нека преспим и помисля до сутринта". Като се събудихме ми каза: "Да, трябва да се оженим". Нямахме нищо. Аз работех на бензиностанция, помпах газ. Когато завърших гимназия, тя все още беше в училище. После получих работа в една обществена пералня, защото не можех да си намеря работа като учител. Нямахме никакви пари. Тя работеше в "DunkinТ Donuts", когато най-накрая ме взеха за учител. Нямахме телефон, а имахме две бебета у дома. Не ме питайте защо сме го направили. Нямам представа какво сме си мислели тогава.
- Бихте ли го направили пак?
- Били сме явно много луди. Но обичам тези деца и съм доволен, че сме го направили. И работата й беше сладка в тази малка розова униформа. Господи, беше толкова красива. И имаше нещо секси в розовия найлон. Носеше ми празни кофи от пълнежа на донътите и ги използвахме, за да изхвърляме пелените. Гледах децата след училище, докато тя се прибере, а после си лягахме. Тогава си мислех: "Никога няма да напусна този брак. Каквото и да става.".
- Баща ви е починал през 1980 г. Все пак не бяхте ли изкушен да се срещнете и да чуете неговия вариант за живота му?
- Не. Бях любопитен, когато бях дете. Мислех си: "Искам да го намеря и да разбия ш***ната му глава". След това пораснах и наистина ми се искаше да чуя неговата версия и чак тогава да му разбия главата. Защото няма извинение затова, което е направи. Той не само си е тръгнал от нас, но и прибрал всички пари, които майка ми е изработила.
- Какво ви спря?
- Бях твърде зает. Опитвах се правя кариера като писател. И преподавах в училище. Ходех на работа, а след това вкъщи се опитвах да си открадна някой час за писане. Но честно да ви кажа, никога не съм мислил твърде много за това.
Вярвате ли в Бог?
- Да. Избрах да вярвам в Бог, защото това подобрява нещата за мен. Имаш опорна точка, източник на сила. Не си задавам въпроса "Е, съществува ли Бог, или не?". Избрах да вярвам, че Бог съществува и тогава мога да кажа: "Господи, не мога да направя това сам. Помогни ми да не пия днес. Помогни ми да не взема доза наркотик днес." И това действа за мен.
- А злото? Вярвате ли, че съществува?
- Вярвам в злото, но през целия си живот съм се чудил дали има някакво външно зло или не, дали няма някаква извънземна сила, която наистина иска да ни унищожи отвътре навън, индивидуално и колективно. Или всичко идва от самите нас и е някаква част от генетиката и средата. Ако вземем например Тед Бънди (американски сериен убиец - б.ред.), който измъчвал и убил всички онези жени и след това ги насилвал сексуално, макар да са били мъртви, не си мисля само: "О, това е само защото мама му е слагала безопасна игла на онази работа, когато е бил на 4." Това поведение е много по-дълбоко. Злото е вътре в нас. Колкото повече остарявах, толкова по-малко мислех, че има някакво дяволско влияние. То е в самите хора. И докато не осъзнаем това, рано или късно, просто ще продължим да се убиваме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
