Тези пациенти трябва да преодоляват не само състоянието си, но и дискриминацията, каза проф. Вихра Миланова
Стигмата при пациентите с психични заболявания е най-изразена при тези, които живеят самотно, без близки семейни контакти, както и при лица, страдащи от личностно разстройство и шизофрения, и пациенти с продължителна история на заболяването. Това коментира проф. Вихра Миланова, ректор на Медицински университет София, ръководител на катедрата по Психиатрия в МУ София и на Клиниката по психиатрия в "Александровска болница". Тя цитира данни от научно изследване за преживяването за стигма при пациенти, които страдат от психични заболявания и са лежащо болни в "Александровска болница", техни родственици и психиатрични специалисти. В него са участвали 279 болни, от които 152 жени и 127 мъже с психични заболявания. Изследването е направено в рамките на проект "Говорим открито за психичните разстройства", финансиран по норвежкия финансов механизъм и администриран от Министерство на здравеопазването. Участници в проекта са Център за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) в партньорство с медицинските университети в София, Пловдив, Плевен и Варна. Целта на проекта, който е на стойност 180 хил. лв., е
борба с обществените предразсъдъци
спрямо хората с психични заболявания. "Стигмата е загуба на статус и дискриминация, породена от негативните стереотипи за хората, живеещи с диагнозата и по-точно етикета на психичната болест. Тя и дискриминационното поведение, свързано с психичната болест, са така увреждащи, както и самата болест", каза проф. Миланова. Според нея психичната болест е едно от най-стигматизиращите състояния в нашето общество. "Негативните убеждения и поведението в обществото създават двоен проблем за хората с психични разстройства. От една страна, те трябва да се справят със симптомите на болестта като халюцинации, тревожност, депресия, а от друга страна, трябва ежедневно да преодоляват социалното изключване и дискриминацията", посочи проф. Миланова. Близките на хората с тежки психични заболявания също изпитват чувство на срам, сочи още изследването. Те по-често отхвърлят заболяването и третират болния като непълноценен човек. "Често семействата прикриват психичното състояние на техния близък", посочи проф. Миланова. По думите й семейството на болния страда, изпитва чувство на срам, безпомощност и вина, вследствие на което се изолира от околните. "Макар че може да се каже, че психо-фармакологичната помощ е значително подобрена и по-достъпна", допълни психиатърът.
Близките на психично болните и психологическите специалисти в почти еднаква степен споделят умерено високи негативни нагласи към тези пациенти. В изследването са участвали 54 родственици и 57 психиатрични специалисти - лекари, специализанти, психолози, медицински сестри и социални работници. Оказва се, че персоналът, който се грижи за болните, също има негативни нагласи към тях. "Медицинските сестри имат по-негативни нагласи спрямо останалите групи медицински специалисти", каза проф. Миланова и допълни, че колкото по-дълго те са работили в психиатрична служба, толкова по-изразена е негативната им нагласа.
Сред близките на хората с психични заболявания по-силно изразени са негативните нагласи при по-възрастното поколение - бащи и майки, следвани от съпрузите. "Най-слабо изразени са негативните нагласи при синовете и дъщерите на болните. Те
сравнително по-малко изразяват защитното отричане
посочи проф. Миланова. По думите й колкото пациентите са по-социализирани - включени в учебния или работния процес, толкова се радват на по-благосклонно отношение от страна на близките им. Най-отритнати от близките си са безработните и пенсионираните психично болни. "Медицинските специалисти също стигматизират своите пациенти, но така е не само в България, но и в другите европейски страни", каза гл. ас. д-р Любомир Джалев, преподавател от департамент "Когнитивна наука и психология" в НБУ. По думите му психиатрите имат по-негативна нагласа спрямо пациентите с психични проблеми спрямо нивото на обществените нагласи към тях като цяло. Изследване от 2016 г. в Швейцария сочи, че нагласата на медицинските специалисти там са преобладаващо негативни, като отново най-силни са те сред психиатрите. "Този резултат, който мен лично ме шокира, очевидно не е уникален за България и очевидно и в други страни изпитват същия проблем", коментира Джалев.
Според акад. проф. Дроздстой Стоянов от катедрата "Психиатрия и медицинска психология" в Медицински университет Пловдив стигмата, която нарасна след промените в посткомунистическия свят, е отчасти производна на обществено-икономическите процеси в нашия регион и по света. По думите му единият от тези процеси е свързан с ролята на медиите и тиражирането на психопатологията. "Болестни прояви, които се превръщат в нормални практики, благодарение на медиите като например риалити форматите, които са
абсолютна патология в смисъла на Оруел
Това е тотален есхибиционизъм, а участниците са воайори", каза акад. Стоянов. Според него вторият процес се наблюдава сред медицинските работници и най-вече сред специалистите по психично здраве - Синдромът на професионалното изпепеляване или Burnout. "Той допринася за отчуждението, циничната и арогантна нагласа на някои специалисти към техните пациенти", каза акад. Стоянов.
Около 500 са психиатрите у нас. "Един психиатър на всеки 13 хиляди души, както е и в Европа. Психиатрите и болничните легла са достатъчно, но са неравномерно разпределени в страната", посочи проф. Миланова.
Не се натоварвайте със свръхочаквания
- Проф. Миланова, расте ли броят на българите с психични заболявания?
- Не. Броят на психично болните у нас е постоянен и не сe променя с времето. Това се отнася както за България, така и за всички останали страни. Точният брой на психично болните у нас обаче никой не знае, тъй като няма статистика.
- Кои са най-честите психични заболявания у нас?
- Каквито са навсякъде по света. Това са тревожните разстройства, които са сравнително по-чести заболявания. Най-тежките болести - шизофрения и афективни разстройства, са трайно по 1%.
- Как се лекуват?
- Лекуват се по всички правила на психичната болест със всички съвременни методи. Няма какво да се желае по отношение на лечението. По-скоро има проблем след това в продължителното лечение и наблюдение на болните. Това е трудното.
- Как може да се преборим със стигмата сред общество, медицински специалисти и близки спрямо психично болните българи?
- Трябва да се говори повече по тази тема. Да се поставят проблемите. Колкото повече се познава темата, толкова по-добре и антистигматизиращо е.
- Има ли място трудотерапията в лечението на тези пациенти?
- Да, но не толкова трудотерапията, колкото занимателната терапия. Тя включва арт терапия и музикотерапия, всички тези терапии, които допълват медикаментозното лечение и подобряват състоянието на пациентите.
- Има ли наследственост при психичните заболявания?
- Да, има сериозна наследственост. Не е изяснено какъв точно е механизмът на предаване, но има категорични данни, че в някои семейства тези заболявания се срещат по-често.
- Защо според вас зачестиха самоубийствата при младите хора в последно време?
-Трудно е да се каже, тъй като няма абсолютна статистика. Но има показване на повече такива самоубийства.
- А защо расте агресията?
- Агресията расте във връзка с тази несигурност. Това е начин на реагиране, на комуникация. Виждате колко много агресия има и сред децата, и сред по-възрастните.
- Каква трябва да е профилактиката за съвременния човек, който живее в постоянен стрес?
- Човек трябва да се познава добре и да знае какво и колко може да направи. Да има не само претенции, но и възможности. Трябва да знае какво да очаква, а не да се натоварва със свръхочакване и накрая да получи негативен отговор. А ако има проблеми, да потърси специализирана помощ.
- Търси ли българинът психична помощ?
- Да, все повече. Не всички обаче и не навреме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
