София. Проф. Йордан Христосков, бивш шеф на НОИ, коментира икономическата реалност в България и очакваното повишаване на минималната работна заплата.
- От кога и с колко да скочи минималната заплата в България?
- Колкото по-рано, толкова по-добре, макар че и от 1 януари да се повиши минималната заплата, пак ще е добре, но някак си дискусията от много години насам е изкривена - ние се взираме в това с колко е нараснала производителността на труда за даден период и следим от там динамиката на нарастване на минималната заплата и казваме "Ужас! Ще фалират бизнеси" и така нататък.
Трябва да гледаме пропорциите между производителността на труда и минималната заплата в останалите членки на ЕС и в България. У нас производителността на труда е 41,6 на сто от средната в 28 страни от ЕС, измерена като брутен продукт на един зает. Минималната заплата в България обаче не е 40 на сто от средната за ЕС, а е много по-малка. Например в Холандия минималната заплата е 1000 евро, а производителността на труда е около 100 процента, тоест на средното за Европейския съюз ниво. В Люксембург минималната работна заплата е 1600 евро, тоест девет пъти повече, отколкото в България, докато производителността на труда е 180 на сто от средната в ЕС. Тоест, виждате съотношението е едно към шест, а в минималната заплата е едно към девет. Като имаме предвид, че минималната заплата се дава на хората, които изпълняват прости трудови дейности, едва ли производителността на труда в България на един човек, който се занимава с прост, обикновен труд, е шест пъти по-малка, отколкото тази в Люксембург или в други страни, тъй като и при нас вече хигиенистите например са организирани във фирми, независимо че получават минимална заплата, те са технически въоръжени така, както в други страни. Тоест ние имаме много голяма възможност да повишим минималната заплата не с 10, не с 20, а с 50 или 60 лева и да стане някъде около 200 евро, което е вече нормално. Олелията, че това ще се отрази на конкурентоспособността на бизнеса, е един смешен плач. Защото едно повишение на минималната работна заплата дори със 100 лева всъщност няма да засегне всички около 160 000 човека, които работят на минимална заплата в реалния сектор, а най-вероятно половината от тях. Защото на всички е ясно, че няма 160 000 човека, които получават минималната заплата. Много по-малко са. Останалите получават минимална заплата и допълнително под масата. Всъщност плачът е за това, че и работникът, и работодателят трябва да дадат допълнително някакви суми, които да постъпят в бюджета и социалното осигуряване като вноски. Тоест допълнителен разход.
Реално обаче държавата е тази, която ще даде най-много пари, защото има около 60 000 души, заети на минимална заплата. Тя ще плати реално това увеличение, ще плати осигуровките на тази хора, плюс 12 на сто държавното участие в социалното осигуряване. Работниците също ще платят допълнителни суми и работодателите. Значи нищо опасно няма в това. Ако някои бизнеси пък са на нивото на маргиналните разходи, тоест едва да се издържат, ще фалират. На пазара няма празно място, то ще се заеме от другия, който е по-добър, който технически по-добре въоръжава и подготвя работниците и ще им даде по-високи заплати. Така че цялата дискусия е много смешна.
(Пред Дарик радио)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
