Ще доживеят ли учители, ученици и родители нов просветен закон? Как се отсяват добрите идеи сред 729-те предложения на депутатите? Кои са най-парливите теми в проектозакона, по които партиите трудно ще постигнат съгласие? И как ще се промени философията на обучението в училище след приемането му? "Стандарт" потърси отговорите от председателя на образователната комисия в Народното събрания - депутата от ГЕРБ Милена Дамянова.
Да не приемем просветния закон ще е партиен саботаж, смята Милена Дамянова
- Г-жо Дамянова, дебатите по законопроекта за училищното образование тръгнаха бавно, около час се спори само за името му. Това породи съмнения, че вероятно няма да бъде приет тази сесия и влизането му в сила ще се отложи. Имате ли "план Б"?
- Задачата, която сме си поставили, заедно с партньорите ни от Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ, е законопроектът да стане закон до края на лятната сесия. Затова сме предвидили и много извънредни заседания, предстои такова извън София. Те са изцяло публични. Депутати от левицата като че ли не искат да работят по цял ден върху закона, но това очаква от нас цялата професионална общност, заедно с родителите и учениците. Така че, дискомфортът за колегите си заслужава. С този закон ясно заявяваме, че образованието е приоритет и трябва да покажем, че имаме политическата воля да приемем закона. В противен случай ще означава, че целта е била образованието на децата ни да се използва само като средство за политиканстване и партиен саботаж. Вярвам, че колегите от опозицията ще работят активно, а няма да търсят мотиви да отлагат.
- Към проекта има над 700 предложения от депутати, кои от тях бихте приели?
- От тези 729 предложения една част са технически. Близо половината са предложения от колегите от БСП и са внасяни по два пъти. За съжаление, този подход прилича само на процедурен ход за бавене и протакане. Разбира се, когато се води професионален дебат може да се постигне консенсус. Например по член 4 - за българите, които живеят в чужбина, и за осигуряването на обучението на децата им по български език и литература, история и география на България. Или при член 3, в който са записани принципите на законопроекта. Тук ще дадем възможност на експертите да предложат един общ текст, защото има резонни предложения от колегата Янаки Стоилов от БСП. Да, ГЕРБ прави реформата в образованието, но търси конструктивна подкрепа за нея. Но и колегите трябва да си дават сметка, че всяко забавяне на този закон се отразява на поколения български деца напред и носят отговорност за това.
- Има предложение на депутати от Реформаторския блок частните училища, които ползват държавно финансиране, да приемат 20% от децата без такси. Бихте ли го приели?
- Това предложение тепърва ще се обсъжда в комисията. Трябва внимателно да го огледаме предвид опасността тази възможност 20% от децата да се обучават без такси да се отрази на таксите на другите деца. Това може да е един сериозен аргумент частните училища изобщо да се откажат да влязат в системата на финансирането от страна на държавата. Предстои да дискутираме с колегите и по какви критерии ще се определят тези 20%. Сега това е оставено на правилника на училището, което не знам дали е най-добрият вариант. Ние сме отворени за предложения, но трябва да е ясен ефектът от тях.
- Лидерът на ДПС Лютви Местан предлага в закона да се запише и това, че скалата за външни оценявания и матури трябва да бъде ясна предварително.
- Да, това е една теза, която г-н Местан защитава последователно в годините. Тук очакваме един сериозен анализ от страна на министерството за провежданите вече доста години национални външни оценявания и държавни зрелостни изпити, за да можем да преценим дали този текст да бъде заложен в законопроекта. Има логика в това скалата да бъде определяна предварително, за да няма след това спекулации и твърдения, че министерството я напасва в зависимост от резултатите на учениците така, че да няма много двойки. Това трябва да се обсъди и с експертите от МОН, които организират вече много години външните оценявания. Много е важно и мнението на проверителите. Според мен това е известна стъпка към прозрачност. Защото и като човек, който беше заместник-министър и пряко отговаряше за провеждането на националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити, знам, че в обществото остава усещането, че нещо тайно се случва в МОН. Или че резултатите се напасват, за да излезе, че системата се справя добре. Може би това ще бъде крачка в посока отваряне на МОН и преустановяване на такива съмнения.
- Вие направихте доста обсъждания на проекта, какво Ви питат учители и родители?
- В повечето случаи колегите казват: "Този закон ние вече го познаваме. Това е рамката, която приемаме, дайте да видим детайлите". Повечето от въпросите наистина засягат детайлите, които трябва да бъдат разписани в държавните образователни стандарти, а те се изготвят от МОН. И тук отново ще призова министерството да започне дискусиите по тези стандарти, да започнат публичните им обсъждания. Има нужда да се изговорят много неща, това са 18 наредби и затова разработването им вече трябваше да е започнало. За да може, ако се види, че сме пропуснали нещо, да има възможност да добавим текстове в законопроекта. Няма дискусия, на която да не ме питат кога законът ще влезе в сила. А той ще влезе в сила в истинския смисъл, когато влязат в сила и стандартите към него. Не искам да повтаряме горчивия опит от 1991 г. Тогава в Закона за народната просвета са заложени множество наредби, част от които не са разработени и до днес. Една от тях е за инспектирането. Не може толкова години Министерството на образованието да няма визия за инспектирането.
- За какви детайли все пак питат най-често?
- Най-често поставяният въпрос е за броя на децата и учениците в група или паралелка. Всички са на мнение, че той трябва да бъде намален. Другият въпрос касае стандарта за учебния план, броя на часовете. Тъй като законът предефинира видовете подготовка на общообразователна, разширена и допълнителна, много училища искат да видят точно мястото си в законопроекта. Например училищата по изкуствата. Когато ние обясним, че всички предмети, които тези по-различни училища в момента изучават, ще продължат да се преподават в рамките на разширената подготовка, тогава има спокойствие в системата. Стандартът за учебния план дава отговор на тези въпроси. Когато гилдията е наясно с детайлите, ще бъде и доста по-спокойна, ще възникнат и нови предложения за подобряване на предложената система.
Но като че ли дебатът около Закона за предучилищното и училищното образование се съсредоточава предимно около самостоятелната форма на обучение, финансирането на децата в частните училища и детски градини, а се изпускат много важни моменти. Например това, че за първи път в законопроект се поставя рамката на учебните програми, тоест основата, на която те да бъдат разработени. Те трябва да стъпят на компетентностите - на знанията и уменията, които са необходими на пазара на труда. Това са умения за работа в екип, критичното мислене, предприемчивост, информационните технологии, уменията за анализиране на текстове и използване на информацията в тях. Това е изключително важно, защото резултатите на българските ученици на различните международни изследвания по грамотност всъщност се дължат на първо място на недобрите учебни програми. Те не са насочени към усвояването на такива умения. Много е важно, че законопроектът казва ясно какво трябва да бъде записано в новите учебни програми. Философията му почива на схващането, че вече системата е тази, която трябва да се нагажда към различните потребности на децата, а не децата да се съобразяват със системата. Това безспорно ще подобри резултатите им. Набляга се на индивидуалния и верния подход към всяко дете и ученик, така че да му се даде възможност за максимална реализация. Но като че ли тази тема не се дискутира и не е интересна, а това е същностната част от реформата.
- Може би защото отново зависи от това какво ще бъде записано в стандарта?
- Не, в законопроекта има достатъчно текстове, които гарантират, че няма как идеята да бъде подменена в стандартите. Изрично е записано, че в училищата вече ще имаме помощник-учители там, където има деца със специални образователни потребности и деца, които се нуждаят от допълнителна подкрепа. Заложено е, че във всяко училище задължително ще има психолог или педагогически съветник. Заложена е екипната работа - когато едно дете има проблемно поведение, се създава екип, който да проучи причините за това поведение и след това да предложи мерки за преодоляването му. Оценяването също е много важен момент - за първи път в законопроект се залага оценяване въз основа на проекти, като то ще съставлява 1/3 от оценката на ученика. Това са все мерки в посока подобряване на качеството и достъпа до образование, както и на грамотността на учениците. И наистина ми се иска да съсредоточим дебата в целите пред системата на образованието, а не върху дребните партийни задачи - да се покаже сила, като се забави тази неотложна и очаквана реформа.
- Какво мислите за предложената от министър Танев реформа, касаеща и висшето образование?
- Очакваме разяснения и детайли за така предложената структура. Но, според мен, първата задача в сферата на висшето образование е да се изпълни обещаното от ГЕРБ и РБ поетапно обвързване на минимум 50% от субсидията за обучение с качеството на образованието.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
