- Общината може да е добър партньор с държавата, казва Тихомир Янакиев, кмет на Созопол
- Г-н Янакиев, как изглежда сега остров Свети Кирик?
- Малко предистория искам да дам. Свети Кирик като остров беше военна база до 2005 или 2006 г. Тогава там работеха 100-200 души, отделно имаше военни. Имаше живот на острова. Беше уреден с комуникации, ток, вода, там има прекрасен кей, имаше и подземно съоръжение за корабите. Всичко това, след като беше консервирано, така да се каже, потъна в забвение и започна да се руши. В тази база беше сградата на Рибарското училище, която е построена още по времето на Царство България. В него са се обучавали сираци за капитани, механици. И моят дядо е завършил това училище, затова имам сантимент към острова.
- Какво се случи след това?
- Първоначално всичко на острова започна да се занемарява. Дървета и храсти започнаха да превземат площи, които преди това бяха поддържани като по конец. След това островът мина под егидата на Министерството на културата. Има една малка част, която използва Гранична полиция. И остовът потъна в забвение, представлява изключително тъжна гледка години наред. Чувахме какви ли не слухове - че някой иска да го вземе, че иска да го прави място, където да се строят казина, хотели. На няколко пъти община Созопол е кандидатствала да й бъде предоставен, за да го стопанисва. Тези молби не бяха приети по някакви причини. Но аз задавам въпрос: защо целият този район, който е изключително атрактивен, място със древна история - защо беше оставен на произвола? Да, има охрана, да, там копаят археолози, но това е всичко. Аз също съм отбивал военната си служба там и за мен е изключително тъжно като отида на това място и видя разрухата, която го е обхванала.
- А как виждате бъдещето на острова?
- Гражданите на Созопол искат това място да се преобрази коренно. Да стане средище на култура, на изкуство - нещо, което да е свързано с историята на Созопол като древен град. Отварям скоба: аз се абстрахирам, че съм кмет, говоря като гражданин. Дали ще е държавата, дали общината, дали ще се привлекат някакви европейски фондове, това не е важно в този момент. Но нека Министерството на културата като принципал да представи някаква стратегия. Сега започвам да говоря вече като кмет: беше дошъл г-н Боил Банов, когато беше министър на културата, и не се обади на кмета на община Созопол. Тъй като беше с френската посленичка г-жа Робин, с която аз се познавам отпреди, разбирам от тях, че те са в Созопол и целта им е да огледат Рибарското училище и острова. Как е възможно да не се обърне към общината, към местните хора, да се попита какви са техните искания? И ние искаме да се направят галерии, концертни зали, нещо, което да е свързано с изкуството, с културата, с историята. Защото искаме да се акцентира върху историята на града, която е на 2600 години. Стига вече с хотели, лъскави казина. Не искаме подобно нещо. Искаме нещо, което да развива духовността, нагледали сме се на всичко друго. Това е нашата идея. Съзнавам, че ние сме в слаба позиция, защото общината не разполага със средства. Бяхме в много лошо състояние, наследихме големи дългове, но вече се стабилизираме, финансово сме в кондиция. Разбирам, че общината не може да се справи с менажиране на голям проект, но бихме могли да сме добър партньор с държавата. Ако държавата прецени, че не й трябва партньор - добре, но островът трябва да стане едно изключително място, каквото е бил през цялата история. И пак казвам - общината ще помага с всичко, което е по възможностите й.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
