Фондацията ми е на крачка от лек за рака
Ценя всеки миг с Поли и децата, обяви бившият капитан на националите
"Добре дошъл, Стан"! С тази фраза изписана на огромен плакат във фоайето на националния стадион бе посрещнат Стилиян Петров. Големият капитан си дойде за първи път от 3 години и половина у нас, след като бе диагностициран с левкемия. Както е известно Петров е посланик на европейското първенство за юноши до 17 г., което стартира у нас утре. Емоциите в зала в "Родина" на националния стадион бяха големи. Стенли пък търпеливо изчака стотиците снимки, които му бяха направени и отговори на въпросите с огромна усмивка.
- Стенли, добре дошъл! Какво е чувството да си отново у дома?
- Много се радвам да бъда тук след 3,5 години отсъствие, поради наложителни обстоятелства не можех да се прибера. Искам да благодаря на вас, както и на целият български народ за подкрепата. Чувството е невероятно. Когато ме диагностицираха с левкемия, не знаех дали има вероятност да се прибера, но след тежка битка отново съм тук. Много исках да се прибера по-рано, но не ми се разрешаваха да пътувам. Нямах избор. С усмивка се качих на самолета и се радвам, че мога да ви видя всички тук.
- Вие ще сте посланик на европейското. Коментарът ви за това първенство?
- Много се радвам, че съм избран за едно от лицата му. Това е голяма стъпка за тези млади момчета. Чест за мен да бъда част от това. Дано да има позитивни мнения за нас като нация, страна и най-вече като футболни таланти. Дано тези момчета осъзнават каква възможност им се предоставя да играят на такова първенство, и то в България, пред собствена публика.
- Как преминава един ваш ден?
- През последната една година започнах да тренирам повече. Преди това бях качил 39 килограма, което не е много приятно. В момента се опитвам да се върна поне малко към предишната форма. Все още е трудно заради стероидите, които приемах. Прекарвам повече време със семейството, тренирам, забавлявам се. Както знаете участвам в първенство над 35 години.
- Откъде усещахте най-силна подкрепа?
- Отвсякъде, но най-вече от съпругата ми, защото тя беше до мен 24 часа. Тя остави децата на бабите и дядовците, те ги гледаха и се грижеха за тях. Но
нейната задача беше аз да оцелея
Първата година беше много трудна. Тогава бях непрестанно в болница. Някой път със седмици не можех да видя децата. Цялата ми имунна система беше убита. Това беше най-тежкото. Живеех ден за ден. Всеки ден ти слагат 3-4 химии, дават ти различни хапчета. Може би не помнех месеци. Но аз имах възможността да бъда подкрепен и от милиони други, от което бях просто поласкан. Съпругата ми се опитваше да ми предаде подкрепата от всички. Много често получавах писма от непознати. Някои от тях дори ми пращаха алтернативни лечения. Даваха ми идеи.
- Какво си мислехте през това време?
- Най-трудно ми беше не когато течеше лечението, а когато ме диагностицираха. Може би моментът, когато ми казаха, че на 100% са открили левкемия в тялото ми и трябва да започна незабавно лечение. Съпругата ми избухна в сълзи, физиотерапевтът и двамата доктори гледаха в земята. Тогава ми беше най-тежко, но осъзнах, че трябва да се действа бързо.
Казахме веднага на децата
Те го приеха. Златни деца. Сигурно им е повлияло доста, когато преминаваш през нещо такова. Но те бяха до нас през цялото време. Когато идваха в болницата и бяха леко настинали не можеше да влизат при мен. Виждах ги само през вратата.
- Какво се промени 3 години по-късно?
- Оцених живота още повече. Когато си в такъв момент осъзнаваш какво можеш да изгубиш. Обръщам внимание на малките детайли в живота - събуждането, целувката, съпругата, децата, времето с малките, да ги заведеш на кино. Това за мен са най-важните моменти. Защото борбата с левкемията е 50 на 50. А аз съм все още тук.
- Ще отидете ли и до Монтана?
- Очаквам с нетърпение прибирането си там. Но това ще стане лятото, защото тогава децата свършват училище.
- Върна ли се желанието ви за работа?
- Мисля, че не (б.р смее се). В момента поемам пост в "Астън Вила". Ходя от време на време, когато мога, и съм радостен, че клубът ми предоставя този шанс. Мога да кажа, че ми се иска да работя, но знам, че все още не съм готов. От 9 до 17 ч се изискват много нерви, особено около футбола. Но за в бъдеще и това ще стане. В момента съм отдаден изцяло на семейството и фондацията, която заедно с моята съпруга решихме да основем.
- Разкажете повече за нея?
- Тя се занимава освен със събиране на средства за нуждаещи се и с изследвания. Решихме, че трябва да се намери решение за всички видове рак. Имам много приятели, които вече не са сред нас. Не искам да виждам никого да минава през нещо такова. Фондацията е съсредоточена изцяло върху изследванията. В момента спонсорира изследване, което е на крачка да намери лечение на рака - да замести химията, нещо, което се приема доста по-добре. Работи се с хора, които имат доста голяма успеваемост. Фондацията подкрепя и хората, които имат нужда от лечение навсякъде по света. Грижим се и за болница в Англия, която е само за деца. Искаме
да помогнем и на онкологичните болници в България
Имам срещи с доста хора, с които искам да се запозная, за да разбера в каква посока може да се помогне.
- Как се почувствахте, когато ви казаха - "Здрав си".
- Чувството е изключително. Да бъдеш здрав. Мога да го пожелая на всички. Получих го този отговор преди 4 седмици, когато получих последните резултати от костния мозък. Няма следа от левкемията. Мога да кажа, че съм здрав. Една невероятна новина, която аз не мога да я опиша. Защото просто не може. седнах и прехвърлих всички тези 3 години, които минаха, всеки един ден. Тази новина е най-хубавото нещо в моя живот. Получих шанс да живея отново.
- Представете си, че сте в съблекалнята на юношите на България, само на минути преди важен мач. Какво ще им кажете?
-Да се забавляват и да си следват мечтите.
Да го правят с усмивка също така, защото футболът е една игра за феновете. На тях им се отдава възможност да ги радват.
- За какво се сетихте, когато стъпихте отново на националния стадион?
- Спомних си за дебюта ми с екипа на България. Беше през 1998 г. в контрола срещу Мароко. Първият ми мач бе моята мечта.
- Като дете, мечтаехте ли, че може един ден станете капитан на отбор във Висшата лига на Англия?
- Моята цел никога не е била да бъда капитан. Може би са ме избирали заради начина на моето поведение в и извън терена, защото никога не съм се предавал. Треньорите, а също и моите съотборници са ми гласували доверие. Аз исках да бъда запомнен като футболист на терена.
- Следите ли националния отбор?
- Една много болна тема за всички нас. Аз бях доста години част от този отбор и знам колко е трудно. Знам, че след решението на БФС да се раздели с Любо даде шанс на друг млад специалист. Проблемът, е че важните футболисти не играят в клубовете си. Голям минус. Те са гръбнакът, но това, че нямат игровия опит, влияе и на националния отбор. Срещу Италия мисля, че се представиха много добре. Ще продължавам да ги подкрепям, мисля, че това
трето място все още е постижимо
Може да го грабнем, защото предстоят мачове, в които можем да победим и да се класираме, защо не?
- А ситуацията в ЦСКА?
- Имах няколко разговора с хора от клуба преди време. Исках малко повече информация за продажбата на акции, но не я получих. Боли ме за случващото се в ЦСКА и в "Левски". Трябва да си вземат поука за последните сезони. В момента "Лудогорец" е на светлинни години пред тях. Ще назова едно име - говорих със Стойчо Младенов.
Боби го награждава от името на УЕФА
Стилиян Петров ще получи специален медал на церемонията по откриването на европейското първенство за юноши до 17 г. днес. От УЕФА награждават Стенли за постижението му от 106 двубоя за националния отбор на България. Интересното е, че именно човекът, който държеше този рекорд преди него - Боби Михайлов ще му връчи отличието като член на Изпълкома на централата в Нион. Петров подписа и своя фланелка на националния отбор, която ще бъде продадена на търг с благотворителна цел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
