Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията
Оградата на границата е съоръжение, което практически ограничава и обезкуражава бежанците. За да се разбере какво е значението й, може да се сравни със ситуацията в Македония. Там горе-долу по това време миналата година започна голямата вълна от мигранти. Принципът беше - гърците возеха от островите с фериботи до Пирея и Солун, оттам качваха мигрантите на автобуси и кораби и ги стоварваха на македонската граница. Македонците ги спираха. Там имаше серия от инциденти, огромно количество полицаи с щитове и жандармерия със специални средства. Хвърляха сълзотворен газ, беше напрегната ситуация. До момента, когато хората не станаха десетина хиляди и нямаше как да ги спрат. Те пробиха, оставиха ги да влизат в Унгария. Тя заяви, че довършва стената си.
И в момента, в който я завърши, започнаха едни огромни сблъсъци на унгарската граница. Тогава сърбите започнаха да ги возят тези хора от сръбската на хърватската граница. Хърватите се опитаха да ги спрат по същия начин - полицаи, щитове, сълзотворен газ, но на втория ден се отказаха. Започнаха да ги водят на унгарско-хърватската граница. За разлика от унгарско-сръбската, тя не беше укрепена. И това продължи горе-долу около един месец, докато унгарците изградиха т.нар. временни ограждения и престанаха да могат да влизат. И тогава се тръгна през Словения и оттам - в Австрия. Това продължи докато македонците изградиха първите си оградни съоръжения. Някъде през октомври-ноември въведоха понятието "икономически мигрант". Започнаха да спират иранци, пакистанци, всички без сирийци и иракчани. И накрая спряха да пропускат през март. С други думи, ако вие нямате такова оградно съоръжение, когато се съберат няколко хиляди човека, вече не можете да ги спрете. Имате ли го, спират. Като имате традиционни оградни съоръжения, могат да минават по няколко десетки на ден, но толкова, повече не могат.
Това е разликата, която ние също постигаме с тази ограда - не можем да ги спрем напълно, но можем да ги ограничим силно. Ако погледнем опита ни от 2013 г., тези бежанци не искат да останат в България. Те минават през България, но ако не успеят да минат достатъчно бързо, т.е. пропускателната способност е по-малка на тези, които влизат от тези, които излизат започнаха да остават в България и да нараства броят им. Нашият проблем е, че докато не възникне някакво общоевропейско решение, максимално трябва да ограничим хората, които могат да влязат. Това, което се опитваме да правим, е да регистрираме всички и да ги обезкуражаваме. Оградната система, която я има в момента, не е панацея, но е тактическо решение за моментната ситуация. Добро решение е.
Ситуацията в много отношения е свързана с околните страни. През 2014-2015 г. нямахме този проблем, защото големият поток минаваше през Западните Балкани. В момента в Гърция има относително малък брой влизащи през островите, до стотина човека на ден и те поемат част от хората. При нас влизат, ако погледнем последните данни на Гранична полиция, към 1600 човека на седмица. Става дума за около стотина човека на ден. Оттук-нататък какво ще стане? Първо германците започнаха да връщат на унгарците, австрийците взеха да връщат на унгарците. Те въведоха специален закон, който, като хванат бежанците в 8-километровата зона, ги връщат обратно в Сърбия и там започват да се натрупват. Сърбите, като видят натрупаното, започват обратното домино, те започват пък да пазят своята граница с нас и да ни ги връщат на нас. И тук започват да отсядат все повече хора. Това е едната тенденция. Другата е, че за да обезкуражат влизането към Централна Европа, австрийци, германци, дори шведи, започват да връщат някакви хора в България. През миналия месец имахме към 300 човека върнати. Те, разбира се, няма да ни върнат всичките там 40 000 или 50000, които са минали през България официално, а някакъв процент икономически имигранти, с идеята да ги обезкуражат. Води се една такава тактическа битка от тяхна страна.
Най-голямото неизвестно в цялата тази ситуация в момента е поведението на Турция. С Турция ситуацията е много тактическа, а не стратегическа, защото Турция очевидно се опитва да оказва натиск към ЕС, обявявайки, че ако не получи свободно придвижване на турски граждани, няма да спазва споразумението. И всички казват - добре, хайде да видим как ще го наруши. Аз мисля, че за разлика от ЕС тук ще има много по-уязвима ситуация. Причината в момента не е нито Германия, нито големите европейски страни. Ако на Турция бъдат наложени дори ограничени санкции, както срещу Русия, примерно достъп до финансовите пазари, за Турция,която е в затегната икономическа ситуация в момента, ще бъде катастрофа. Представете си на европейски пазар, където е 70% от износа на Турция, какво означава това, не говорим за финансовите пазари. В момента, в който Европа започне да налага санкции, Турция ще стане африканска държава. Никой не говори в Европа по този начин. Мисля, че поведението на Ердоган с Русия и Израел показва, че той използва крайности, но не ги реализира.
Записа Антония КЮМЮРДЖИЕВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
