Свети Стефан ме е спасявал от катастрофа и удавяне, а баба ми е моят ангел пазител, споделя известната актриса
Стефка Янорова е кръстена на баба си по майчина линия, която вече е в рая, но продължава да бди над внучката си. Талантливата и красива актриса от военната трупа, която обира овации и по други сцени из родния Бродуей, е настроена като че ли по-философски по празниците. Но привидното безгрижие по това време на годината никак не й пречи да бъде пределно откровена - особено към политиците, които се опитват да налагат послушание. Стефка ненавижда посредствеността и притежава железен характер, макар че изглежда като истинска звезда - очарователна и изкусителна в своята ярка женственост. Преминала е през доста перипетии на професията си, докато играе в Сливен и Плевен и снима почти във всички тв сериали и още в сума ти филми. Мъжът й, д-р Петър Трендафилов, е уважаван хирург и страхотен театрал - въпреки пагоните, постовете и шефството на четири от мисиите ни в Афганистан. Докато учи медицина, участва в драмсъстава на академията. Стефка разказва, че дори се канел да кандидатства във ВИТИЗ - но само за да разбере биха ли го приели. Иначе докторът, който пее и свири на китара, е роден, за да лекува и спасява животи.
- Кога сте усетили закрилата на свети Стефан?
- Когато "блъснах" един автомобил. Бях дете - пресичах и си мислех, че всички са длъжни да спират, когато минавам. Човекът ме беше видял отдалече и беше намалил максимално, но... Имам и морски изпълнения - щях да се удавя почти на брега.
- Идвало ли ви е наум да се прекръстите на Стефана?
- Да. Много активно, но се спрях на време. Защото всяка промяна в името влияе на съдбата. Вярвам в това. И дори се преборих да остана Янорова - защото имаше вероятност да бъда Иванова поради разни документални неуредици в родовия архив. Щом разбрах за тази опасност, веднага скочих. Казах "Това няма да стане" и хукнах да се разправям. Прибрах се с нов паспорт, бутилка шампанско и любимата ми фамилия.
- А чие име носите?
- На баба ми Стефка, която за жалост вече не е между живите, но продължавам да усещам присъствието й, силата на духа й. Беше изключително борбена и оправна жена. Надявам се да съм прихванала нещо от нея. Беше от зодия Козирог - желязна.
- Даваше ли ви съвети?
- Винаги. Но съм й най-благодарна за това, че постоянно ме подкрепяше във всичко и по всякакъв начин. Тя е моят ангел пазител. Беше на солидна възраст, когато вече се появих на професионална сцена. Гледаше много внимателно. И тъкмо когато очаквах, че някои от уж по-модерните представления нямаше да й харесат, се случваше тъкмо обратното - коментираше ги много точно.
- Тя беше ли на ваша страна, когато поискахте да станете актриса?
- О, да. Но аз не съм от тези "откакто се помня, все пея" или "винаги съм искала да бъда артистка". Решението дойде, когато гледах в Армията "Господин Пунтила и неговият слуга Мати". Тогава вече играех в самодейния състав, но имах и други виждания за бъдещето си. Но след спектакъла осъзнах, че точно това желая да правя. Баба ми, майка ми и баща ми веднага разбраха за какво мечтая и как ще постъпя с живота си по-нататък.
- Нима ви тресяха и други мераци?
- Понякога си мислех, че ще съм сносен преводач. Завършила съм френска гимназия и се пробвах още като ученичка с някои текстове.
- Оказа ли ви влияние поетичната атмосфера на родната ви Стара Загора?
- Вероятно. Но за мен особено важно беше общуването с учителката ми по литература - госпожа Горанова. Поклон пред нея за цял живот. Изключителна жена. Голям ерудит. Научи ме не само как да чета и тълкувам произведения, но и на твърде важни неща за живота. И до днес поддържаме връзка - често си обменяме информация за книги, каня я на мои премиери. Скоро бяхме с Васил Михайлов в Стара Загора - тя дойде да ни гледа.
- Вдигахте ли купони с другите Стефановци от вашия клас във ВИТИЗ - Вълдобрев и Денолюбов?
- Да, разбира се. Въпреки че на 27 декември вече бяхме във ваканция. Но затова пък сега Денолюбов създаде традицията да ни събира у тях. Когато нямам гости, сме там.
- С Вълдобрев сте съученици от гимназията - беше ли той човекът оркестър още оттогава?
- Все още не беше разгърнал всичките си таланти. Той е с година по-малък от мен - беше в английска паралелка. Аз му бях какичка -
юрках го да носи кофи с десертно грозде по бригадите
Така че винаги се отнася с голямо уважение към мен. А и аз към него. Въпреки че бяхме в различни самодейни трупи, които, естествено, живееха в конкуренция. Стефан беше при Ради Радев, а аз - в "Слово, мимика, жест", с ръководител Петър Бонев - гайдаря, който свири пред университета. Изключително благодарна съм на Пушо - ние така го наричаме - защото ни научи на много неща. Водеше ни по лагер-школи, където общувахме с природата и най-вече - на театър в София. Това се оказа от огромно значение - така попаднах на "Господин Пунтила".
- Коя беше първата ви роля в Армията?
- Влязох да замествам забременялата Стефания Колева в "Четвъртата сестра". После пак тя се разболя и трябваше да поема ролята й в "Трамвай "Желание". Назначиха ме след три години.
- А в киното?
- В "Племенникът чужденец" на Мариана Евстатиева. При първото ми кандидатстване във ВИТИЗ ме скъсаха на четвъртия кръг за актьорско майсторство. Продължавах обаче в "кукли". Но пък се успах за изпита по литература - Господ си знае работата. Та тогава отидох на пробни снимки и така влязох в продукцията.
- И на следващата година попаднахте при самия Крикор Азарян... Какво ви каза той, когато ви прие?
- Мислех си, че в първия час ще си казваме имената и ще се опознаваме. Нищо подобно. Веднага стъпихме на сцената. При професора нямаше нищо от сорта на: "Дайте да си говорим за живота". Много, много, много ми липсва. Той умееше да ни дава чувство за смисъл в работата ни. Нахъсваше ни - да правим това, което сме убедени, че трябва да правим. Да не се колебаем - каквото и да става. Случвало се е да ми каже две думи по телефона и да разбера, че съм на прав път. Сега него го няма. Остават ни свещените му заповеди. Спазвам ги - и не само аз. Може би най-важната за мен е: да знам, че 10 минути преди да изляза на сцената, с моята героиня искаме едно и също.
- Дори когато героинята ви е гаднярка...
- Дори тогава. Професорът ни възпита, че няма добри и лоши хора - всеки зависи от ситуацията, в която попада... Всеки носи у себе си от бялото и черното.
- Казахте, че вярвате в знаци и значения...
- Приемам сериозно онзи хороскоп, който е от експерт и конкретно за някого. Другото - по вестници и книжки - са алабализми. Астрологията е до голяма степен математика. Преди много години Мария Русалиева ми беше правила хороскоп. Един ден трябваше да пътувам за представление извън София - с големи перипетии хванах влак и пристигнах навреме в града, в който играехме. Тогава нямаше мобилни телефони и ситуацията си беше силно драматична. Като се прибрах, отворих хороскопа и прочетох: Не пътувайте на 27 септември. Но каквото и да се случва, разполагаме със свободна воля. Тя е големият дар, който не бива да прахосваме.
- Някой предсказвал ли ви е, че ще бъдете звезда?
- В България звезди са Невена Коканова и Стефан Данаилов. Аз съм известна, защото се показвам по телевизията. Но нищо повече.
- Отстрани изглеждате като твърде разумна личност...
Всички ми го казват. Но това е тотална заблуда. Пълни глупости. Ако създавам подобно впечатление, значи съм доста добра актриса.
Аз съм тъкмо обратното на разумното
Просто моята свръхемоционалност е прикрита. Не обичам да показвам чувствата си. Те са най-вече за сцената. Не липсват и моменти, в които реагирам първосигнално и естествено. Понякога гледам лошо. Но не бих отказала малко разум - по празниците стават и чудеса.
- Мъжът ви упражнява суперсериозна професия - той е хирург. Този факт влияе ли върху вашите възприятия за живота ви?
- О, да. Когато понякога започвам да истерясвам в театъра, си давам сметка, че всичко е много преходно. Животът е достатъчно красив - не си струва да го товарим с негативизъм. Не бива да си го позволяваме. Тук е мястото да кажа - убедена съм, че лекарите и учителите са личности с мисия. Те са осенени.
- Ще има ли нов сезон на "Революция"-та?
- Да.
- Какво става с вашата Пешева?
- Не мога да кажа. Понякога се шегувам, че се подготвям за снимки с учебника за шести клас в ръка. Истина е обаче, че винаги съм била много слаба по математика. Майка ми продължава да ми се подиграва, че избраха точно мен за тази роля
- бях зле, та зле със задачите. Но сценаристите са добри и това не личи на екрана. Сега съжалявам, че навремето не съм вложила повече усилия да разбера математиката. Открих в нея красота и хармония. Докато си учех текста, си казах: Защо съм била такава тъпачка? Защото някога използвах времето си, за да правя "пищови", вместо да вникна в някоя теорема. Но пък бях майстор на гениалните "пищови" - никога не ме хващаха.
- Ваня от "Стъклен дом" също има добър рейтинг.
- И още как. Преди няколко дни се опитвах да хвана такси, а трафикът беше страшен, лудницата - пълна. И тъкмо се чудех какво да правя, когато чух някой да вика: "Ванче, Ванче". Обърнах се и видях млада жена да ми маха от такси: "Ох, извинявайте, забравих ви името - аз съм към центъра, ако сте към театъра, заповядайте!". Така че Ванчето ми върши отлична работа. Усмивките на хората са най-важните за всеки актьор.
- Какво според вас се случва с българския театър тук и сега?
- Случва се всичко онова, което е в живота край нас. Прекрасни и неприятни събития. Но това е процес. Щастлива съм, че публиката се завърна в салоните, че започнаха да излизат все по-качествени постановки, че бавно, но сигурно отваряме очите си.
Но се дразня от мърлящината, от компромисите
От концепцията "И така може - какво пък толкова". Това е манталитет.
- Какво мразите да чувате за себе си като актриса?
- Че съм много сладка и красива на сцената - в подобни моменти направо ми иде да изям масата. Че напомням за Мишел Пфайфер.
- Вашата дъщеря Петра артистична ли е?
- Да. При това - много повече от майка си. И е по-красива от мен.
- Как разпускате?
- Чета книги, ходя на кино, гледам филми вкъщи. Не съм класическа "домакиня", която готви манджи по собствени рецепти. Но мога да размествам мебели и да подреждам по цял ден.
- Ревнива ли сте?
- Не. Но съм жена и нищо женско не ми е чуждо. Е, не съм някакъв звяр, но ми се е случвало - като на всеки нормален човек. Не съм по-различна. Нищо че съм се показала два пъти по телевизията. Всички сме хора - това е най-важното, което не бива да забравяме.
- Какви слабости имате?
- Много съм нетърпелива. Трудно се боря с желанието всичко да стане веднага. Избухлива съм - яхна ли метлата, трудно се спирам. Възхищавам се на жените от Изтока - те умело манипулират, без да стигат до крайности. Но това е философия на цял континент. Аз обаче харесвам България и българите. Ужасно е, че от радиа, телевизии и вестници непрекъснато ни обясняват колко сме зле и как за нищо не ставаме. Това най-накрая трябва да се промени. В невероятно красивата ни страна има достатъчно качествени личности. Но политиката е да ни мачкат, за да бъдем послушни. Да си казваме: "Ами то е така, какво да се прави?!".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
