Защо се стигна до скандала и желанието за оставки в УМБАЛСМ "Пирогов"? Имаме ли основания за оптимизъм, след подписването вчера на Националният рамков договор за 2017 г. между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса. Трябва ли да бъдат върнати лекарите в училище и могат ли да помогнат при инцидент с ученик. Потърсихме за отговор на въпросите бившия здравен министър д-р Стефан Константинов.
- Доктор Константинов, какво мислите за скандала в "Пирогов"?
- Като човек, който следи здравеопазването през годините, ще кажа, че случващото се много ми напомня на времето, когато беше сменен предишният директор на болницата професор Димитър Раденовски и дойде доцент Стоян Миланов. И тогава смяната се предхождаше от медийни изяви и от недоволство на д-р Атанас Кацаров. Той недоволстваше от условията и от една бормашина, с която се работеше. Според мен не може мотивът за оставка на един специалист с добро име, какъвто безспорно е д-р Кацаров, да е ремонт, който, доколкото знам, е планиран доста отдавна. По-скоро връзката е в смяната на ръководството. Вероятно доктор Кацаров има своите симпатии към бившия директор. Никой обаче не трябва да се възприема като венчал се за своя пост и не приемам, че точно по този начин трябва да се изразяват чувствата. Бях много впечатлен, че "Пирогов" има десетки милиони левове дългове. Докато негов директор беше проф. Раденовски, а аз бях съответно министър, "Пирогов" беше на нулата откъм дългове. Изключително впечатляващо е, че за един кратък период, може би за 4-5 години, дълговете са нараснали толкова стремглаво. Това според мен не е нормално.
- Когато бяхте министър, в какво състояние беше материалната база на клиниката по детска ортопедия?
- "Пирогов" имаше сериозни проблеми с материалната база, със сигурност не е била цветуща. Спомням си, че по времето, когато беше паднал сина на финансовия министър Дянков и той прекара няколко денонощия до детето си в ужасните условия, бяха обещани пари на болницата. Парите естествено не бяха дадени. В моите планове като министър обаче "Пирогов" беше топ болницата и дори от оскъдните пари, с които разполагахме, получи лъвският пай. Никакво съмнение няма, че това е една изключително важна болница. Аз като министър, а съм сигурен, че и моите наследници, са отделяли изключително внимание на "Пирогов". Но това не оправдава трупането на дългове. Защото накрая някой трябва да ги плати.
- Още седем души от екипа му са изразили желание да последват доктор Кацаров. За какво говори това тяхно действие?
- Бих призовал колегите, включително и доктор Кацаров, да преосмислят своите решения. Мисля, че диалогът е пътят, по който може да се намери решение на всеки въпрос. Всеки от тях може да отиде при директора, да седнат и да говорят. Аз не разбрах дали наистина подалите молба за напускане са лекари или специализанти. Защото, ако един специализант тръгне да напуска, той може да бъде много повлиян от своя "гуру", който го обучава.
- Официално бе подписан Националният рамков договор за 2017 г. между БЛС и НЗОК. Според подписващите партньори възстановяването на договорното начало е един от най-големите успехи за последните години. Доколко е оправдан този оптимизъм?
- Не споделям този оптимизъм. Подписването беше очакван акт. В едно подписване на рамков договор няма нищо повече за здравната система, освен една символика на разбирателство между БЛС и НЗОК и позитив за политическото лице, примерно министъра, който скрепява накрая като гарант на договора. Законът беше така изменен през последните години, че всички решения, които Здравната каса и Министерството на здравеопазването смятат, че са добри, могат да ги наложат и без Лекарския съюз. Така че от тази гледна точка, това, че е подписан договорът, не дава на никого по-големи правомощия.
- В рамковия договор е фиксирано, че бюджетите за болниците ще станат гъвкави - на тримесечие, което е хубаво...
- Това е нещо ултранормално. Всяка болница или мениджър трябва да има прогнозен бюджет за една година. Естествено, може да има механизми за намаляване, за увеличаване, до каква степен може да се играе, с какъв буфер. Но това беше толкова нормално, че всеки, който някога се е занимавал със здравна политика или е чел поне такива статии, знае, че бюджети не се дават месец за месец, при това като е минала средата на месеца. Моята философия е, че инструментът рамков договор отдавна е надживял времето си и не върши работа. Ако трябва да мислим за сериозни реформи в здравеопазването, трябва да мислим за договорни отношения между здравни каси и доставчици на медицински условия. И тези доставчици да се конкурират помежду си за договори, да има доставчици на здравно-осигурителни услуги, които да се конкурират за най-добрите условия и по пътя на тази конкуренция, със силната регулация от страна на държавата, да имаме едно по-добро здравеопазване. Естествено, че това не може да се случи при едно служебно правителство. поради тази причина съм силно скептичен за всички радостни приказки, с които сега ни обясняват какво чудо се е случило с рамковия договор. Но не рамковият договор е инструментът, с който може да се промени здравеопазването. То изисква много по-сериозна визия за реформи, както се работи в по-успешните здравни системи.
- С Националния рамков договор обаче отпада и пръстовият отпечатък в извънболничната помощ, основната причина за провала на подписването на документа за миналата година, нали?
- Пръстовият идентификатор е този минимален дразнител, който преля чашата. Той е най-дълго коментираната тема в здравеопазването и то в два етапа. Когато трябваше да се въведе, се наприказваха куп лъжи за това какъв епохален ефект ще има върху здравеопазването. За съжаление и сега темата за отмяната на идентификатора продължава да занимава цялото общество и да се представя като нещо изключително важно. Истината е, че той нито е навредил на здравеопазването, нито му помага. Многократно д-р Семерджиев повтаряше, че този идентификатор е нещо безумно лошо. Сега в неговите ръце са ножът и хлябът. Съдът на първа инстанция се произнесе ясно, но се стигна до втора инстанция, защото МЗ обжалва това пред петчленен състав. Системата на здравеопазването, което междувременно се смени, можеше да си оттегли жалбата. Вместо това имаме позиция, че въвеждането му се отлага до 2019 г.
- Във връзка с трагичния инцидент, при който 11-годишно момиче почина в столично училище, възникна въпросът - възможно ли е да върнем училищните лекари в училищата?
- Това е невъзможно и е чиста загуба на време да опитаме. Случаят с момиченцето е инцидент и не е нещо, което трябва да ни кара да мислим в посока връщане на лекарите. Доколкото имам информация, абсолютно никой лекар, нито реаниматор, при тази ситуация е можел да направи каквото и да е за спасяването на живота на детето. Случаят заслужава разглеждане не от гледна точка на това дали има лекари, а дали има насилие в училището. Доколкото разбирам, не става въпрос за преднамерено насилие, а за изключително нелеп инцидент. Този случай съвпадна с разкриването на предполагаемия убиец на момчето в Борисовата градина. Тук вече има казус, който заслужава вниманието на обществото - как реагираме, когато знаем, че някъде е извършена неправда. Защо се крием, не искаме да съдействаме тази неправда да бъде решена. Защо някой знае и има съмнения и не ги сподели с органите, които трябва да решат те истина ли са или не. Това за мен беше потресаващо.
- Повечето политически партии обещават здравна реформа, но какво всъщност имат предвид под този израз?
- Прочетох програмите на някои от партиите, те са копи пейст. Това, което се вижда, е ,че има обещания, които са давани и преди, и за които нищо не е направено. Аз харесвам думата "реформа". Не харесвам обаче използването й, включително в названието на партии, които нищо не реформираха. Но като някой ми каже реформа, винаги следва следващият въпрос - кажи ми конкретни стъпки.
- Изгубено ли е доверието лекар-пациент?
- Аз не мисля, че доверието лекар-пациент е загубено. Всички пациенти, които идват при мен, за да го направят, явно имат доверие. Всички пациенти, които се обръщат към други колеги, имат доверие. Мисля, че не е загубено, а че лекарите и пациентите страдат от грешни решения на хората, които самите те си избират да ги управляват. И ако те спрат да си избират грешните хора или поне са по-взискателни към избора си, тогава и всички останали неща, между които и доверието лекар-пациент, ще претърпят еволюция в добра насока.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
