Стефан Командарев: Светът става все по-объркан

С "Уроците на Блага" се стремим да разчупим доволството

Стефан Командарев: Светът става все по-объркан | StandartNews.com

Стефан Командарев е роден в София през 1966 г. Завършва френската езикова гимназия през 1985 г., Медицинската академия в София със специалност "медицина" през 1993 г., а през 1998 г. - филмова и телевизионна режисура в Нов български университет. Завършва и филмово продуценство в EAVE.
Сред филмите му са "Уроците на Блага" (2023), "Живот от Живота" (2021), "В кръг" (2019), "Посоки" (2017), "Съдилището" (2014), "Русенска кървава сватба" (2009), "Градът на жените баданте" (2009), "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (2008),"Азбука на надеждата" (2003), "Хляб над оградата" (2002), "Пътят на хармонията" (2001), "Пансион за кучета (2000),"Случайни чаши" (1998), "Балонът" (1997).

 

Броени дни преди обявяване на късия списък за наградите "Оскар", където в първата седмица е българското предлажение за "Уроците на Блага" на режисьора Стефан Командарев, бяха обявени номинациите за Наградите "Сателит". Това са годишните награди на "Академията на международната преса". Те се връчват за изключителни постижения в областта на киното, телевизията и новите медии. Победителите ще бъдат обявени на 18 февруари в Лос Анджелис.
"Уроците на Блага" попада в престижната номинация за международен филм, в която категория са номинирани само 7 филма. Останалите 6 претендента са едни от най-добрите филми на годината - "Fallen leaves" (Финландия), "Anatomy of a Fall" (Франция), "lo Capitano" (Италия), "Society of the Snow" (Испания), "The Teacher's Lounge" (Германия) и "The Zone of Interest" (Великобритания).

  • Попитах телефонен измамник как се чувства, когато взима последните пари на хората. Каза ми: "Аз съм много религиозен човек. Господ е решил те да дадат тези пари на мен и аз съм му много благодарен!" Парадокс! 
     
  • С "Уроците на Блага" се стремим да разчупим доволството и свикването с неправдата, казва режисьорът Стефан Командарев в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
     

Когато пенсионираната и наскоро овдовяла учителка Блага става жертва на телефонна измама, тя остава без спестяванията си и без пари за гроба на покойния си съпруг. Животът ? се преобръща, тя осъзнава, че няма начин да си върне парите, докато не получава примамливо, но подозрително предложение за работа. Някога стриктна и честна жена, тя бавно започва да прекрачва всичките си принципи. Това най-кратко може да кажем за сюжета на "Уроците на Блага".

 

- Г-н Командарев, отпусна ли Ви достатъчно пари държавата, за да рекламирате по света българската номинация за "Оскар" за чуждоезичен филм "Уроците на Блага"?

- Категорично да.Този път всички институции реагираха адекватно. Подкрепиха ни Министерство на културата,  Националният филмов център, Национален фонд "Култура",   фондация "Лъчезар Цоцорков", както и КИА - България. С тяхна помощ направихме възможно максималното рекламиране на филма. Силна и достойна кампания имахме - 10 прожекции в Лос Анджелис, една в Лондон и др. Имаме и много онлайн представяния чрез интервюта, както и  публикации в "The Hollvood Reporter". Позволихме си платени реклами в авторитетните световни издания за кино, макар и на последните страници. Друг е въпросът, че конкурентите ни купуват корици. 

Съвсем наскоро "The Hollvood Reporter" ни постави на седмо място. Така, че успяхме да бъдем забелязани. 

- Как стигнахте до сюжета на филма?

- Вероятно и Вие имате близки, които са били жертви на телефонни измами. И на моя баща, Бог да го прости, бяха звъняли, но той не се е хванал на лъжата. Така или иначе, след "Посоки" и "В кръг" ние бяхме решили следващият филм от трилогията да бъде различен. Докато първите два са с много персонажи, тук се фокусираме върху един герой - представител на поколението на нашите родители, които вече са пенсионери. Искахме за тях да говорим, защото няколко поколения от тях станаха най-големите жертви на т. нар. преход. 

- Предадени от своите деца дори...

- ...Аз не знам дали бих използвал думата "предадени". Защото не искам да съдя тези деца. Те не са избягали от хубаво. По икономически причини са отишли да търсят някакъв по-достоен живот, включително и за техните деца. 

- А как избрахте актрисата Ели Скорчева за ролята на учителката Блага? Знае се, че повече от 30 години тя е била извън професията си...

- Имахме огромен късмет. Моят колега, приятел и режисьор Александър Косев, който ми е помагал за кастингите в различните филми, я беше срещнал случайно. Заприказвал я е и я попитал дали някой ден би се върнала в българското кино. Тя отговорила, че нещата зависят от сценария. Прочете го и на секундата каза, че е чакала филма 30 години. 

- Герасим Георгиев - Геро е втората по големина роля във филма като през цялото време той играе само с гласа си. Физическият му герой липсва на екрана. 

- И това е още по-трудно. Той успя да изгради образа на антагониста на главната героиня - на Ели Скорчева -  великолепно. В многото епизоди, които те двамата имат, той стоеше под блока на героинята в една кола и разговорите между двамата герои се случваха на живо.  

- Какво е посланието Ви с "Уроците на Блага"?

- Идеята на даден филм е не да дава послания, а да поражда морално безпокойство, да повдига въпроси, свързани с това, което се случва в нашето общество. В конкретния случай говорим каква е ситуацията с възрастните хора. 

Каква е нашата отговорност за случващото се? Огромната надежда е, че като започнем да си задаваме тези въпроси, можем да се опитаме нещо да променим. С този филм се стремим да разчупим доволството и свикването с неправдата. Защото ако говорим за диагноза, тя е, че ние се примиряваме с неправдата. Не ви ли прави впечатление, че българските пенсионери пътуват през три квартала, за да отидат до супермаркет, в който киселото мляко е по-евтино с 20 стотинки? Не се ли замисляте когато видите спрени или намалени до минимум радиатори в пенсионерските семейства? Свикнахме някак си с тези неща и смятам, че това е най-опасното. 

- Затова ли филмите Ви са с отворен финал?

- Дълбоко вярвам в интелигентността и възможността на зрителите да мислят и нещичко да продължи да работи в главите им. Дай Боже, да има резултат от това. 

- Филмът се разпространява от 15 декември в цялата страна. Разполагате ли със справка за зрителския интерес?

- Все още не. Но, така или иначе моите филми тръгват по кината и дълго време не падат. В събота вечер синът ми, който е тинейджър на 15 години, е отишъл да гледа за пореден път филма с приятели. Залата е била доста пълна и след прожекцията заедно с неговите съученици дълго време са търсили причините и евентуалните последващи стъпки за отстраняване на негативните явления в живота ни. 

- Коментира ли Ви се един пост във Фейсбук на ваш колега режисьор за "Уроците на Блага", в който той твърди, че градим негативен имидж на България в чужбина като унижаваме и хулим учителската професия?

- Нямам идея кой е този колега. Но това са нормални неща. Ние сме различни хора, с различни мнения. 

- Участник сте на най-високата сцена за киноизкуство. Кажете, моля Ви, доколко политиката се меси в крайните оценки на журито на такива световни фестивали?

- Намеса винаги е имало и като че ли в последните години има в повече. Слава Богу, нашият филм не се вмества в политическия мейнстрийм. Той разказва човешка история, повдига важни за цял свят социални въпроси. Ние показваме нашата реалност. Е, винаги има гласове от рода на "ще се изложим пред чужденците". Този провинциален комплекс е известен. А истината е, че колеги от САЩ, от Италия, от Чехия и Германия ми благодарят за филма и признават, че при тях съществува същият проблем. И телефонни измами, и застаряващо население, което е самотно и живее все по-трудно. 

- Телевизионната журналистка Тина Ивайлова от години е по следите на телефонните измамници в своите разследвания. Допитахте ли се до нея?

- Тя много ни помогна и е важен консултант по филма.  Направи ни срещи с много жертви. Тя ни организира разгвор с измамник, който беше току що освободен от затвора. Той ни разказа как се случват нещата едно към едно и ние така ги предадохме във филма. Той ми се похвали с големите си "удари" от по стотици хиляди лева . Попитах го: "добре де, коя е най-честата сума, която печелите като телефонни измамници?".  Отговорът беше следният: "знаем, че във всеки български пенсионерски дом между страниците на книгите в библиотеките има едни скрити 1 000 лв. за погребението". И се оказа, че това е сумата, която възрастният най-често хвърля през балкона. Попитах го още как се чувства чисто морално когато взима последните пари на хората. Парадоксът беше пълен след като ми каза: "Вижте, аз съм много религиозен човек и това е волята на Господ. Господ така е решил те да дадат тези пари на мен и аз съм му много благодарен!". 

- Кой ще е следващият Ваш филм?

- "Произведено в Европейския съюз". Но още е много рано да говорим. В него ще става дума за българските текстилни фабрики, където се шие на ишлеме за чужбина. Това е история, следствие на COVID-19 - проект, който през 2022 г. беше селекциониран в програмата на КАН като един от 15-те най-перспективни проекта в цял свят.  

- Пътувате много. Как с режисьорското си око виждате Европа, света?

- Светът е все по-объркан и на хората им е все по-трудно. И икономически, и като ценности - това важи и за България, и за западна Европа. Сериозно напрежение има и в Щатите - в момента това е една тотално разделена държава. 

- Заради предстоящите избори за президент ли?

- Да. И те обаче се оплакват от инфлация. Това го казват и представители на филмовата академия, колеги. 

- Тогава накъде ще тръгне светът?

- Дай Боже, нещата да вървят към някакво успокояване и мирно разрешаване. Защото България в крайна сметка е на място, в което отгоре и отдолу от двете й страни тлеят военни конфликти. Бях член на журито на кинофестивал в Израел и си тръгнах в деня преди да започне войната там. Хората ни казаха, че това е една абсолютно разделена държава. Обясняваха ми, че през цялото лято там е имало протести срещу политиката на правителството на премиера Бениамин Натаняху...Това е голямата опасност. Когато има разделение, винаги може да се усеща нещо недобро и това все повече ме притеснява. Отняся се и за България. С това разделение, с тази непоносимост на едни към други. Дано има успокояване и мир.

- Какво е мнението Ви за демонтажите на паметници?

- Отговорът ми ще го видите през погледа на полицаите и филма "В кръг".  (б. р.  - за филма "В кръг" четете в отделно каре) 

В 22.52 ч. на 21 декември Командарев написа във Фейсбук по повод номинацията на "Уроците на Блага" за "Оскар": "Не сме сред първите 15 филма. Но поне опитахме. Благодаря!".

 

 

“В кръг” - бягството от отговорност

"В кръг" е вторият филм от планираната трилогия на Командарев. За разлика от първия "Посоки" (2018 г.), в който голяма част от сюжета се разгръщаше през погледа на таксиметровите шофьори, тук Командарев използва невдъхващите доверие очи на полицаите.
И "В кръг" той събира парчета от окаяната българска реалност, които успява да поднесе на зрителя до известна степен документално. 
Въпреки че филмът е художествена измислица, повечето от историите в него са истински, макар и персонажите да не са реални. Действието се развива на 9 срещу 10 ноември, само че през 2019 г. Какво се случва тук и сега в България, 30 години след падането на Берлинската стена - това е основният въпрос, който Командарев задава.

Едновременно ироничен и сериозен, "В кръг" следва три патрулки през една дежурна обиколка на нощна София. Двойките са Васил Василев-Зуека и Стоян Дойчев, Асен Блатечки и Иван Бърнев, Ирини Жамбонас и Стефан Денолюбов.
Всичко започва с един мъртвец (Ованес Торосян), когото полицаите познават. Точно той се оказва и единствената събирателна (макар и по различно време) между трите патрулки от различни участъци.
Как ли? Типично по български, те си прехвърлят отговорността - материализирана в труп, само и само да не се занимават "да описват случая" цяла нощ.

Да, да... Трите двойки полицаи буквално преместват трупа през трамвайна линия - физическата граница между трите им участъка, с което се опитват да избягат от отговорност.
Виждаме и шокиращи истории за трафик на хора, евтаназия, побой, корупция, проблемите с интеграцията на ромите в България. Всички те са поднесени по един естествен и увлекателен начин, с малко (но достатъчно) мелодрама, пиперлива провокация и брилянтен черен хумор.

На пръв поглед всяка драма във "В кръг" е простичка, но всъщност и дълбоко човешка. Засяга оцеляване и пропадане, спасени и изгубени животи, благородство, заплашено от безразличие и социална жестокост.
Невероятно е как на фона на цялото това нещастие Командарев успява почти да не използва музика. В моментите, в които диалог липсва, тишината е запълнена единствено с... новини от радиото и телевизията, точно в ритъма на въртящите се сякаш в кръг истории.
Филмът е удостоен с престижни международни награди. 

 

 

 

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай