Старите кина станаха супермаркети и базари

Мария Влайкова запази едноименния салон чрез завещанието си
Пред бившия "Модерен театър" от 20 г. виси табела, че е в ремонт

Бях доброволец в Дома на киното по време на 27-мото издание на най-мащабното киносъбитие в България - "София филм фест". Фестивалът се проведе през втората половина на март, а малко по-късно директорът на киното - Стефан Китанов, обяви, че на 30 май се оттегля и няма да поднови договора между Съюза на българските филмови дейци и компанията му "Арт фест", като прекъсне 30-годишно сътрудничество. Приятелските отношения между досегашните партньори обаче щели да останат.

Между Стефан Китанов и Дома на киното няма никакви дразги и те си остават в приятелски отношения. За голяма радост на всички любители на различното кино- това, което е далеч от баналните холивудски филми, Домът няма да затвори! Съюзът на българските филмови дейци избра Purple Rain на Борислав Чучков, Цанко Василев и Ради Георгиев, за да управляват програмата и арт салона в следващите няколко месеца, докато не се намери нов собственик.

Тази история ме провокира да събера историите на софийските кина и да проверя какво се е случило със старите киносалони в днешно време.

През годините, когато забавленията не са били чак толкова много, уютът на полутъмния салон, особено през студените зимни вечери, е привличал столичани като магнит. Трудно са се намирали билети за ленти като "Джунглата на Тарзан" и първите части на "Междузвездни войни". Билетът е струвал по-малко от 1 лев, срещу който прекарваш 2 вълшебни часа далеч от сивото ежедневие. Децата са били най-облагодетелствани в кварталното кино и когато няма много хора, са били пускани да гледат филми за без пари. За съжаление от този дух от соца не е останало много. От 36 кина в София по онова време са останали само няколко работещи. Това са "Одеон" на "Попа", "Влайкова" на ул. "Иван Асен", "Дом на киното" срещу "Халите", НДК и кино"Люмиер" в Малкото НДК. Останалите? Имотите са минали в ръцете на частни собственици, които са решили, че в тях могат да се развиват далеч по-печеливши дейности от културата. Някои от тях са превърнати в тържища и базари за парцали (кината "Македония", "Москва", "Красно село"). Други са в руини и изоставени (кино "Капитол-Севастопол", "Сердика" и други). Трети са разрушени изцяло, като на тяхно място са построени нови сгради (кино "Солун" на ул. "Солунска"). Има и такива, на които фоайетата са превърнати в магазини, а салонът - в склад (кино "Екселсиор - Асен Златаров" на бул. "Христо Ботев" 85). А дори има и изравнени със земята и превърнати в паркинг (лятно кино "Мир").

Това със сигурност е загуба на културно наследство. Но пък от друга страна старите технологии не могат да се сравнят с модерните кино салони. И въпреки това мнозина софиянци си спомнят с носталгия за атмосферата в киносалоните от миналото.

"Модерен театър" - първото софийско кино.

To e създадено от италианеца Карло Вакаро с помощта на архитекта Димитър Начев. Красивата двуетажна сграда на булевард "Мария Луиза" е преустроена, за да се превърне в първото кино на столицата, а официалното откриване е на 4 януари 1908 г. "Модерен театър" се разраства в международна верига със салони в Одрин, Букурещ, Цариград, Солун, Измир, Белград и Атина. През 1915 година там се завърта първият прожектиран български филм "Българан е талант", създаден по идея на Васил Гендов.

През 1930 година в "Модерен театър" пускат филми със звук, но за това вече ги е изпреварило кино "Одеон". След Втората световна война името "Модерен театър" е заменено с "Цанко Церковски", макар че поетът няма нищо общо със седмото изкуство. След 1990 година киното възвръща оригиналното си име и продължава да работи до 2003 г. През следващите дванадесет години отпред виси табела "Киното е в ремонт".

"Култура" - любимо място на учениците

То се е намирало на площад "Славейков", затворено е през 1990 година, а преди това там са прожектирали научнопопулярни филми, като човек е можел да влезе по всяко време и да догледа филма, който в момента дават, а после да остане за следващата прожекция. Това е било най-забавното място за любознателните ученици.

"Изток" стана супермаркет

Това е едно от четирите кина, които през 2004 година са приватизирани и закрити. Другите три са "Урвич", "Сердика" и "Европа Палас". Имало идея салонът да бъде преустроен в зала за поп и рок музика, но НФЦ се възпротивил срещу това решение на Министерство на културата. Залата обаче не била спасена и била продадена на верига супермаркети.

Някога там обичал да се разхожда Радой Ралин и да разговаря с приятели. Тези времена са увековечени с малък монумент, поставен пред бившето кино.

"Дружба" - царството на старите филми

През 1961 година сградата, в която се помещава "Клуба на културните дейци" на ул. "Раковски" 108, се превръща във филмотечно кино. 1967 e годината, в която Българската национална филмотека наема кино "Влайкова" и дейността на филмотечното кино се премества, а идеята е да го направи архивно. Имало е инициатива то да бъде преименувано като "Влайкова" в "Айзенщайн", но тя не бива реализирана. През 1972 г. се открива нов салон с наименованието "Витоша", където бива ситуирано, но остава там само година. Следващият адрес на филмотечното кино е на "Попа", където е днешното "Одеон". Тогава салонът се е казвал "Дружба". Под това име остава до 1991 г., когато е преименувано. "Одеон", както го знаем и до днес, е единственото филмотечно кино сега, където любителите на старите филми могат да видят отново на голям екран ценните ленти от фонда на филмотеката в тематични цикли, обновявани всяка седмица. Но там се прожектират не само стари филми, а и актуални заглавия. Домакин е на столични фестивали, включително и София Филм Фест.

"Влайкова" запазено с догово от 1926 г.

Още едно запазено кино от "онова време", макар че превратностите на съдбата не са го подминали. Създадено е през 1926 г. от съпругата на поета Тодор Влайков- Мария. Тя ипотекира цялото си имущество, за да купи парцел за читалище, което след това превръща в кино. За съжаление Мария Влайкова си отива от този свят в годината, в която киното отваря врати. Въпреки това тя го обезпечава чрез завещанието си. В него пише, че дарява киното на Министерството на просвещението. Влайкова и Министерството сключват договор преди тя да умре, че сградата никога няма да бъде използвана за други цели, освен за кино.

Така салонът на "Влайкова" и читалището "Антон Страшимиров" в същата сграда остават такива, каквито са създадени и до днес благодарение на Мария Влайкова. Разликата между това кино и "Одеон" е, че то връща всеки посетител 40 години назад във времето. Това е и единственото кино, в което трябва да проявите търпение в търсенето на касиера, от когото да си купите билетите - трябва да го повикате със специален звънец. Но като го откриете, получавате промоция - двама влизат с един билет и филмът се прожектира дори и да няма други зрители.

"Дом на киното" - само за ценители

Дойде време и да ви разкажа за киното, което ме накара да напиша този текст. "Домът на киното" е най-важният културен филмов център от години. То е дом на истинските киномани не само от София, но и от цяла България. В неговата просторна зала ще се насладите на най-доброто от световното кино. Там се правят ретроспективи, организират се седмици на чужди кинематографии, семинари, фестивали, предлагат се образователни и развлекателни тематични програми, изложби и презентации.

Киното е собственост на Съюза на българските филмови дейци от много години. След промените през 1989 година салонът отваря врати за своята публика. Домът на киното е част от мрежата на Europa Cinemas. Основоположник е на международни фестивали в столицата като "София Филм Фест", "Киномания", "Фестивал на европейските копродукции". Екипът реализира и по-малки проекти като събития и панорами, които да отговорят на специфичния зрителски интерес. Филмите са подбрани по такъв начин, че да обхванат най-стойностното от репертоара през годината. Целта е да се възпитава вкус към качественото, независимо кино. Всеки киноман може да се наслади както на класически, така и съвременни филми за определената възрастова аудитория. Това е педагогическият подход, по който традиционно вървят всички европейски държави. Прожекциите, към които има най-голям интерес са тези, на които присъстват режисьорите, сценаристите, актьорите. Преди или след филма киноманите могат да се запознаят с тях, а журналистите да вземат интервюта.