Стандарт на 28

В човешкия живот има 4 съдбоносни години – когато се навършват 28, 42, 56 и 84 години. Причината е открита още от най-древните хора – звездите променят съдбата ни на всеки 28 години.
„Стандарт” влиза в цикъла на зрелостта - изживял щастливо детство, преминал успешно през университета на прехода, сблъскал се с романтичните илюзии на тийнейджърството и изпитал първите разочарования от юношеството. Днес плуваме без спасителен пояс и сме се устремили към далечните хоризонти на реалния живот.

За 28 години научихме кои стандарти трябва да променяме, когато израстваме и кои трябва да следваме, за да не променяме себе си. Разбрахме, че абсолютните стандарти са опасни. А моралните се подчиняват само на свободата на духа.

На нашия празник, „Стандарт” поздравява всички:

☑️ които не съдят миналото по съвременните стандарти;

☑️ които разчупват отживелите стандарти;

☑️ които въпреки ниското ниво държат високия стандарт;

☑️ които не се равняват само по либералния стандарт;

☑️ които нямат нищо общо с двойния стандарт;

☑️ които продължават да чакат Златния стандарт;

☑️ които работят за жизнения, но и за общочовешкия стандарт;

☑️ които не копират външния, а създават българския стандарт.

Поздравите ни са:

☑️ за жените, които не са само стил и стандарт на живота на мъжете;

☑️ за мъжете, за които парите не са единствения им стойностен стандарт;

☑️ за тези, които следват първо закона, а после стандарта;

☑️ за тези, за които приятелството е уважение и това е стандарт;

☑️ за тези, за които обединението е вездесъщ стандарт;

☑️ за тези, които не са стандартизатори, а визионери;

☑️ за тези, за които стандартите не са само черни и бели;

☑️ за тези, за които моралните стандарти не са досада;

☑️ за тези, които не дават стандартни съвети и отговори,

защото стандартът се променя спрямо реалността.

Поздравяваме ви с песента, която прозвуча от саксофона на Красимир Стойчев през горещото лято на 1992 година, докато за първи път вестникът се завъртя в печатницата. Оттогава „Бейкър стрийт“ е химн на „Стандарт”. Неслучайно. „Бейкър стрийт“ е улицата в Лондон, на която са разкрити най-големите световни загадки в офиса на нестандартния Шерлок Холмс. Тя е и заглавието на безсмъртния хит на Джери Рафърти, в който се пее за омерзението от големия град, превърнат от изкуствени стандарти в пустиня без душа, но и за нестихващото желание да се отстоява свободата и независимостта.
Както знаем, великият успех винаги е резултат от нестандартния възглед на човек от планетата. Но божественият стандарт за истина, справедливост, прошка и любов няма и не може да има алтернатива в света.

Доброто в стандартите, е че винаги имате от какво да избирате. Благодарим ви, че въпреки стотиците медии, вече 28 години „Стандарт”
е вашият избор.

# НеБъдетеБезстандартни