Кампанията "Чудесата на България" издигна 5 нови обекта за ЮНЕСКО, "Киберзащитници" спаси 70 000 деца в нета
Да информираш всеобхватно и безпристрастно, да разследваш без страх и да коментираш остро и задълбочено отдавна не е достатъчно за медията на ХХI век.
Новините са на един клик в телефона, разкритията и коментарите - на един скрол във фейсбук. Нищо не може да бъде скрито, нищо не може да бъде забавено. Затова доверие днес получава само онази медия, която прави нещо повече за хората, отстоявайки национални каузи и решавайки конкретни проблеми.
Влизайки в Христовата възраст, "Стандарт" с гордост може да се нарече медията със социално сърце.
Кампаниите ни "Чудесата на България" и "Бранд България" палят искрата на националната гордост, възкресяват културно-историческото наследство и карат власти, учени и неправителствени организации да ребрандират страната ни, да създават нови маршрути за културно-исторически туризъм, да развиват регионите, да преодоляват неравенствата и да дават стимул на младите да останат тук и сега, за да превърнат България в по-добро място за живот.
"Демографското бъдеще" пише формулата, която ще привлече инвестиции в градовете и ще създаде среда за здравословен, зелен и иновативен начин на живот.
"Киберзащитници" пази най-големия капитал на страната ни - децата, от нараняване в нета и кове кадри за преподавателските места по сигурност в училищата.
"Да! На българската храна" подкрепя земеделци, преработватели и търговци и създава политиките за протекция за българската продукция като силен конкурент на европейската.
Над 300 000 дневна аудитория
Всичко това заедно с точните новини, силните коментари и смелите разследвания вкара "Стандарт" с топ 5 на онлайн медиите.
Аудиторията на агенция "Стандарт" вече е 1,9 милиона потребители. Заедно с читателите на седмичника "Стандарт" и фесбук страницата на изданието с гордост можем да съобщим, че месечните ни читатели надхвърлят 2 милиона.
Огромната част от тях са образованите и активните българи в градовете на възраст от 24 до 54 години. Ръст бележат най-младите ни читатели - от 18 до 24 години. Семейството на "Стандарт" е съставено от равно разпределение на мъже и жени.
Като първата медия у нас със сайт, включително на английски, "Стандарт" остава основна трибуна за информиране на българите зад граница, особено в САЩ, Германия, Великобритания и Испания.
5 кандидатури за ЮНЕСКО
5 нови кандидатури на България за ЮНЕСКО вдигна най-вдъхновяващата кампания у нас "Чудесата на България". Дискусиите ни през 2024 г. станаха трибуна за подготовката на страната ни за най-голямото културно събитие пред новата 2025 г. - домакинството на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, която ще се състои от 6 до 16 юли в София.
Над 4000 гости от близо 200 държави ще коват у нас новата културна политика на света. Пред тях ще представим номинациите на най-стария град в Европа - Провадия Солницата, на античното бижу Хераклея Синтика, на Голямата базилика в Пловдин, на старите столици Плиска и Преслав, на целия историко-археологически резерват "Мадара".
Отделно документите на българската част от римските кастели по Дуневския лимес вече са в ход и е само въпрос на време тези невероятни крепости да влязат в ЮНЕСКО.
7 нови бранда в страната
7 нови бранда в страната начерта кампанията Бранд България - модерният разказ за културата, туризма, иновациите и младите таланти на страната ни. 2024 г. започна с мащабна дискусия в столичния х-л "Маринела" в която участваха министрите на туризма Зарица Динкова и на културата Кръстьо Кръстев. Над 120 участници от законодателната, изпълнителната, местната власт, научните среди, бизнеса, университетите и неправителствените организации подписаха Меморандум на гражданското общество за общи усилия в създаването на Бранд България.
Годината завърши с националната дискусия, на която бе даден старт за подготовката на българското домакинство на ЮНЕСКО.
Кампанията представи новата си изложба "Чудесата на България" първо пред дипломатическия корпус у нас на традицонното събитие "Дипломация на Чудесата" в посолството на Кралство Мароко.
А след това и пред европейските посланици в Букурещ по време на най-големия форум за културно наследство на Европа Ностра Europa Cultural Summit 2024. Там започна и
- включването на Бранд България в Бранд Балкани
В резултат на успешната кампания най-голямата европейска организация в областта на културното наследство Европа Ностра обяви с официалното споразумение създаването на българското представителство на Европа Ностра - Общество "Културно наследство", член на който е "Стандарт".
С регионални форуми в страната бяха изградени нови 7 бранда:
- Бранд Сурва - съвместно с община Перник. В основата му са традициите на фестивала "Сурва" и възможностите за поклоннически, културен и екологичен туризъм в областта.
- Бранд Монтана - съвместно с община Монтана. Това бе първа стъпка от Бранд Северозапад, в който акцентът пада върху балнео и спа туризма във Вършец, поклонническите и младежките планински маршрути, атракциите около връх Ком.
- Бранд Оттука започва България - съвместно с община Шумен. Той е основан на най-голямото ни наследство от Първата и Втората българска столица.
- Бранд Кюстендил - съвместно с община Кюстендил, в основата на който е съчетанието между новото развитие на спа туризма, културните маршрути от Хисарлъка до Стобските пирамиди и Рилския манастир. А също така и възможностите за зимен туризъм и атракции в Осогово.
- Бранд Тракия - съвместно с община Стара Загара. В основата му е събирането на двата туристически региона - Стара Загора и Тракия, като брандът включва културни маршрути от неолитните жилища до Долината на тракийските царе, нови възможности за спа туризъм в Павел Баня, както и развитие на конгресния и фестивален туризъм в Стара Загора.
- Бранд Долината на Струма - съвместно с община Петрич. Той постави началото на големия Бранд Пирин, в основата му на който са античният град Хераклея Синтика, кукерските фестивали, спа и балнео и кулинарен туризъм.
- Бранд НИМ - съвместно с националната съкровищница на България. Той е първата стъпка от изграждането на Бранд София, който да се превърне в магнит за привличане на чуждестранни туристи в столицата с богатото й наследство от праисторията през античността и средновековието до образците на социализма и модерното изкуство в наши дни.
- Младежка академия "Чудесата на България"
Стотици млади хора заплени проектът "Напознатото богатство на България" на фондация "Грижа за културното наследство", в който "Стандарт" имаше специално участие. Проектът по програма на Министерството на младежта и спорта реализира неформално обучение на младежи от 15 до 29 г. и младежки фестивал в София. Младежи от цялата страна чертаха културно-исторически маршрути, правеха снимки и клипове, разказаха в уникален сборник малко познати факти за историята и наследството на страната ни. В края на годината бе създадена и Младежка академия "Чудесата на България", която ще се развива през 2025 г. с дискусии в страната, специализирани изложби, уникални клипове и лекционни курсове.
- Подкастът "Чудесата на България" събра най-големите имена
Голяма гордост за "Стандарт" е професионалното тв студио на медията, което стартира в началото на 2024 г. От него се излъчва единственият по рода си у нас специализиран подкаст за културно-историческо наследство. "Чудесата на България" с автор и водещ Славка Бозукова, издател и главен редактор на "Стандарт", събра най-големите имена в историята и археологията у нас. Своите предложения за Бранд България, за сесията на ЮНЕСКО, за бъдещето на младите отправиха акад. Васил Николов, откривател на Провадия-Солницата, проф. Людмил Вагалински, който повече от десетилетие проучва Хераклея Синтика, директорът на НИМ доц. Бони Петрунова, директорът на НАИМ-БАН доц. Христо Попов, археолозите проф. Диана Гергова, д-р Филип Петрунов, историците проф. Пламен Павлов, акад. Иван Илчев, проф. Иван Маразов, писателката Здравка Евтимова, актьорите Христо Мутафчиев и Калин Сърченов и още ред други големи имена.
- Стратегия за демографско бъдеще
Дългосрочна национална стратегия за демографско бъдеще на България поиска на 31 май 2024 г. национален форум на "Стандарт", който събра на една маса министри, депутати, кметове, ръководителите на най-големите работодателски организации, синдикатите, БАН, университетите, неправителствените организации и медиите.
Конференцията излезе с меморандум, в който категорично се настоява демографското бъдеще на България да стане стратегически държавен приоритет. Конференцията поиска всеки закон да има задължителна оценка за въздействие върху демографските процеси, преодоляване на неравенствата между регионите, инвестиции в малките населени места, криминализиране със закон на сивия сектор, спиране на безконтролното даване на болнични.
Форумът поиска мерки за включване в социално-икономическия живот на 1 милион българи, които в момента нито учат, нито работят, нито са в бюрата по труда, социализация на ромското население, превръщане на социалното министерство в Министерство на труда, социалната политика и демографията.
Мерките ще бъдат внесени в Народното събрание в момента, когато има редовно правителство, което може да поеме отговорност за новата демографска политика на България.
- 70 000 деца спасени в нета
Спасяването на над 70 000 деца от нараняване в интернет е голямото постижение на кампанията "Киберзащитници", която "Стандарт" провежда съвместно с Българска академия за сигурност с председател Владимир Бронфенбренер.
Всяка седмица медията ни публикува на хартия и онлайн картинки с практически съвети към деца и родители за предпазване от тормоз в дигиталното пространство. Резултатът е, че процентът наранени деца в България вече е по-нисък от средноевропейския.
Тази година гимназия в град Септември стана пилотното училище с мащабна програма за киберсигурност. В края на годината "Стандарт" и Българска академия за сигурност проведоха съвместно с Военна академия международен форум, с който ангажираха властта за създаването на стандарти за обучение по киберсигурност в университетите, за да излизат от тях перфектни кадри на световно ниво.
- Агробизнесът с 10 искания към властта
И тази година двата национални форума на "Стандарт" от кампанията "Да! На българската храна" - Великденският и Коледният, бяха в окото на бурята. Те дискутираха най-наболелите за агробизнеса въпроси. Преди Възкресение Христово сложихме на масата липсата на пари за т.нар. украинска помощ за земеделие и спомогнахме за осигуряването им.
Преди Рождество производители, преработватели и търговци, отправиха 10 искания към властта.
Агробизнесът настоя да бъде отменено предвиденото в Бюджет 2025 вдигане на осигуровките. Той алармира за опасностите, които крият опитите за вдигане на нулевата ДДС ставка за хляба и брашното и предвиденото повишаване на акцизите за алкохолните напитки и бирата.
Липсата на държавни пари и инфраструктура за напояване на фона на ужасяващата суша и климатичните промени бяха другите проблеми, по които секторът настоя за спешни решения.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
