Станахме добрият пример за ЕС как се пазят граници

Станахме добрият пример за ЕС как се пазят граници | StandartNews.com

Мария Иванова Габриел е член на Европейския парламент от групата на ГЕРБ. Зам.-председател на групата на ЕНП в Европарламента по въпросите на Средиземноморието, Северна Африка и Близкия изток. Ръководител на българската делегация в ЕНП. Заместник-председател на Жени ЕНП. Беше отличена с награда "Евродепутат на годината 2013" в категорията "Равенство на половете". Другият й приз е "Евродепутат защитник на социална кауза 2015" за борбата й с насилието над жените.

- Създаването на военна мисия на EUNAVFOR Med има за цел да разбие бизнес модела на трафикантите на хора

- Необходими са специализирани обучения на граничните служители

- Системата "Интелигентни граници" има за цел едновременно ефективна мобилност и повишена сигурност

- Г-жо Габриел, Европа е изправена пред огромен проблем - миграцията. Има ли отговор на това предизвикателството?
- Важно е да подчертаем, че ЕС разполага с нужните инструменти за преодоляване на настоящата криза. Сега трябва не да приемаме нови, а ефективно да прилагаме вече съществуващите. В тази връзка държавите членки също трябва да демонстрират своята силна политическа воля. През последните месеци Групата на ЕНП в Европейския парламент очерта ефективни и приложими идеи за решителна борба с това предизвикателство в дух на отговорност, но и предпазливост с оглед предотвратяване взимането на популистки и краткосрочни решения.

Трябва да сме наясно, че миграционната криза е предизвикателство от световен мащаб. Ето защо намирането на работещи решения изискват мобилизиране на усилията на цялата международна общност. Приоритет номер едно е изпълнението на съвместния план за действие за управление на миграционните и бежанските потоци, договорен в Ла Валета. Той предвижда на първо място справяне с първопричините за незаконната миграция и принудителното разселване. Сегашната ситуация трябва да се разглежда в по-широкия контекст на ожесточени конфликти и дестабилизация в различни части на света.
На следващо място са мерките за предотвратяване и борба с незаконната миграция, контрабандата на мигранти и трафика на хора. ЕС полага усилия за подобряване на сътрудничеството, свързано с връщането и обратното приемане. Тук ключова е ролята на трите агенции на ЕС - Фронтекс, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) и Европол. Те са необходими за работа в разпределителните центрове, за да помагат при идентифицирането и регистрирането на пристигащите нелегални имигранти. Освен това спешното финансиране за най-засегнатите държави членки и трите агенции е предвидено да се увеличи с 600 милиона евро за 2016 г. Важен момент е и създаването на военната мисия на EUNAVFOR Med, предназначена да разбие бизнес модела, приет от трафикантите на хора в Средиземноморието.
- Трябва ли да се прави разделение между политически и икономически имигранти, както призова комисар Димитрис Аврамопулос? Той смята, че първите трябва да се приемат в Европа, но другите - да се върнат обратно.
- Неведнъж съм подчертавала, че е от ключово значение да правим ясно разграничаване на истинските бежанци от икономическите и нелегалните мигранти. От една страна, Европа трябва да покаже солидарност към хората, които се нуждаят от международна закрила, тъй като бягат от въоръжени конфликт или от места, където основните човешки права не се зачитат. От друга страна, трябва да насочим усилията си към намаляване на стимулите за незаконна миграция. Провеждането на ефективна и хуманна политика за връщането на мигрантите, които нямат право да пребивават в ЕС, не е в противоречие с една добре обмислена и конструктивна общоевропейска миграционна политика. През октомври министрите на вътрешните работи на ЕС договориха създаването на Бюро за връщанията на нелегални имигранти в рамките на Фронтекс.
- Правят ли достатъчно местните власти и държавните органи на страните членки на ЕС да интегрират успешно тези бежанци? Какво "куца" в тази посока?
- Интеграцията на бежанците предполага достъп до образователните системи в държавите членки, до езикови курсове и други курсове. Образованието играе ключова роля за социална интеграция на бежанците. Това може да бъде разглеждано не само като инвестиция в бъдещето им, но и като двигател за растеж в Европа и в техните страни на произход.
- Не върви ли Европа след последиците, довели до бежанската вълна? Не е ли необходимо да се работи за създаване на условия за мирен живот, работа и доходи в родните страни на мигрантите?
- Създаването на извънреден доверителен фонд на ЕС за стабилност и справянето с първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка е пример за една от мерките в тази посока. Този доверителен фонд позволява да се финансират проекти, насочени към създаването на възможности за заетост и подпомагащи основни услуги за местното население.Сигурността и стабилизирането на съседните на ЕС страни са основен приоритет на ревизираната Европейска политика за съседство, която бе представена от Еврокомисията наскоро. Групата на ЕНП в Европейския парламент призовахме за планирането на конкретни инициативи, съобразени със ситуацията в различните съседни на Европа региони с цел генериране на стабилност и засилване устойчивостта на държавите и техните общества. Усилията ни са насочени към предотвратяване и прекратяване на конфликтите, като подпомогнем родните страни на мигрантите да изградят демократични системи на управление, в които съществува правов ред и се зачитат правата на човека.

- Като зам.-председател на Групата на ЕНП в Европарламента относно евро-средиземноморските отношения каква е според вас ролята на държавите от Средиземноморието за отговор на миграционната криза?
- Настоящата миграционна криза ни напомни за ключовата роля, която Средиземноморският регион и съседните ни страни имат за нашата сигурност. В същото време тя показа и необходимостта от задълбочено сътрудничество на ЕС със страните от Средиземноморието за намиране на общи решения на кризата. Политическата декларация, приета на срещата на върха по въпросите на миграцията в Ла Валета, е интегрална част от засиления диалог в рамките на евро-средиземноморските отношения по въпросите на миграцията. С нея бе даден още един израз на политическата ангажираност на ЕС и на страните от региона за продължаване на съвместните действия чрез съществуващите двустранни и регионални механизми, а именно процесите от Рабат и Хартум.
- Проведохте и конференция на тема: Борба с контрабандата на мигранти: инструменти, пропуски и предизвикателства. Какво е необходимо да направи ЕС за решаването на този огромен проблем с бежанците?
- За постигането на осезаеми резултати в борбата срещу контрабандата на мигранти е нужно подобряване на практическото сътрудничество, координация и ефективно прилагане на съществуващите инструменти. Необходима е по-добра систематичност на събирането на данни за маршрутите и методите на действие на контрабандистите на хора. От една страна са нужни мерки за превръщането на тази престъпна дейност във високорискова с ниска възвръщаемост за контрабандистите. Сред тези мерки са осъществяването на финансови разследвания, по-тясно сътрудничество в областта на правоприлагането, засилено сътрудничество с агенции като Евроюст, Европол и Интерпол, силно партньорство с трети страни. По отношение първопричините за незаконната миграция, е необходимо повишаване на осведомеността за рисковете от контрабандата на хора. Не на последно място са необходими специализирани обучения на граничните служители, практикуващите юристи и компетентните органи.
- Има ли държави, които се справят успешно с мигрантската криза, може ли тяхното ноу-хау да се ползва и от останалите европейски държави?
- България може да бъде посочена като пример за държава членка на ЕС, която успешно осигурява защитата на границите си въпреки засиления приток на бежанци. Както председателят на Европейският съвет Доналд Туск, така и британският премиер Камерън дадоха България като един от добрите пример в ЕС за управление на ситуацията по границите.
- Някои страни вдигат отново стени на границите си. Трябва ли да се връщаме десетилетия назад и пак да се ограждаме с мрежи и бодлива тел?
- ЕС се намира на кръстопът - дали управлението на границите да остане национална отговорност, или тя да бъде споделена. Не трябва да се поддаваме на популистки и антиевропейски лозунги, които използват страховете на хората, но не предлагат конкретни разрешения нито на кризата, нито на политическия и религиозен екстремизъм.

ЕС следва да направи всичко възможно за използване на съществуващите инструменти за защита на външните граници и гарантиране на сигурността на европейските граждани. В тази връзка очакваме ЕК да представи новото си предложение за пакета "Интелигентни граници". Системата има за цел постигането едновременно на ефективна мобилност и повишена сигурност. Едновременно с това се надявам да оползотворим пълния потенциал на тази система чрез осигуряване на достъп на правоприлагащите органи до бази данни като при Шенгенската информационна система или Визовата информационна система.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай