В Гърция ел. енергията е по-евтина, но има пречки за вноса
Тарифите трябва да са по-ниски през нощта, казва Константин Стаменов
Свободен ли е свободният пазар на ток? Страхува ли се бизнесът от повторение на газовата криза от 2009 г., коментира за "Стандарт" председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори /БФИЕК/ Константин Стаменов.
- Г-н Стаменов, наскоро БФИЕК и други бизнес организации протестирахте срещу високите цени на тока. Каква е ситуацията?
- Много сложни стават нещата в сферата на електроенергетиката. Наскоро АЕЦ "Козлодуй" обяви търг за годишната доставка от 1 юли, тъй като договорите ни сега изтичат. Той е за 400 мегавата, докато по данни на ЕСО свободният пазар у нас е 1150 мегавата към април 2014 г. Началната цена спрямо миналогодишната е увеличена с 3,50 лв/Мвтч.
Търгове обявиха и ТЕЦ "Марица-изток" 2, и НЕК, но количествата са недостатъчни за свободния пазар. Търгът се обявява в 12 без 5. В същото време свободни мегавати за продажба има, но не се обявяват. Консумацията спада през последната година, но търговете се обявяват за малки количества. Така се създава изкуствен дефицит. Подобен сценарий имахме през 2011 г. Тогава цените се вдигнаха с 4-5 лв., защото всеки си мислеше, че няма да има свободни мегавати. А след това едни количества електроенергия се раздаваха по телефона. И в крайна сметка целта е ясна - да се вдигне цената на електроенергията.
Отделно ДКЕВР предвижда мрежовите такси да се увеличават с близо 3 лв. При тази разлика в таксите и цената на тока означава 6-7 лв. увеличение. За бизнеса това е около 70-80 млн. лв. повече за ток на годишна база. Ако се вдигне цената на търговете с повече, сумата набъбва на 100 млн. лв. И то в условия, когато се очаква експортно ориентираните предприятия да издърпат икономиката от кризата. В същото време по информация от индустриалните ни предприятия, които имат операции в съседните държави, знаем, че там цените за стопанско потребление са намалени. Например в Гърция от март т. г. вече са с по-евтина енергия от България с 10 лв. При нощния ток разликата е към 20 лева. Разбира се, че енергетиката също е индустрия, но цените при тях се определят в нечий кабинет, а не от пазара.
- Можете ли да си купите ток от Гърция?
- Не. Това е другият проблем. При нас има ограничения на капацитетите при внос на електроенергия. Има много периоди в годината, когато можеш да си внесеш по-евтин ток отвън. Но през входящите капацитети има ограничения. Така се затваря България и за вътрешно потребление се взима ток само от страната, вносът е незначителен. В същото време другата мярка, която м. г. беше въведена като временна, но все още не е отменена, е износът на електроенергия да не заплаща такса "Задължения към обществото" и такса "Достъп". Това стана с промени в ЗЕ от август 2013 г. Ценово предимство е 20 лв/Мвтч при износ спрямо вътрешен потребител. Т.е., когато ние, като предприятия, се конкурираме при търговете с търговците, които изнасят българска енергия, сме в неизгодна ситуация, защото те могат да наддават до 20 лв. повече от нас. И така се позволява електроенергията вътре в България да поскъпне, а заради капацитетите не можем да си внесем.
Поощрява се износ на евтин ток, но не и внос
Това е директна загуба на конкурентоспособност на българските предприятия. Дори и да предположим, че това е в интерес на енергетиката, тя като отрасъл не е такова перо, което може да подпомогне икономиката на България в такава степен, каквато са едни работещи предприятия. Електроенергията е суровина. Само бедните и неразвити икономически държави изнасят суровини. Развитите държави изнасят продукти с висока добавена стойност, преработени в местните им производства. Тази тема беше многократно повдигната пред министерството на икономиката, пред Министерски съвет, но така и не получихме конкретен отговор. В началото на месеца пуснахме жалба до Комисията за защита на конкуренцията, изпратили сме сигнал и до президента, и до дирекция "Конкурентоспособност" в ЕК и търсим всякакви възможности за противодействие.
- А има ли алтернативни варианти на търговете за енергия, които се провеждат у нас?
- Искаме да има повече продукти на свободния пазар на електроенергия. В момента предимно се продава ток на една и съща цена 24 часа в денонощието. Което категорично не е в интерес на енергетиката, нито на индустрията. През деня товарът е 2 пъти по-голям от през нощта. А изключването на мощности през тъмната част на денонощието и включването им сутрин струва пари. Тези пари се плащат от всички потребители. В тази връзка категорично смятаме, че трябва да има евтин нощен ток. И онези индустрии, които могат да работят през нощта, да го правят. Тогава ще има по-голям товар и няма да се изключват толкова мощности. Когато едно производство работи нонстоп, себестойността на произведената продукция пада. Когато се включва и изключва, тя се вдига. През нощта, когато е изключено, то си има постоянните разходи. Отделно
самото включване в паралел със системата също е разход
В интерес на истината, в последните месеци се появиха предложения от НЕК и ТЕЦ "Марица-изток" 2 за нощен ток, уикенд и други продукти. Но поради облекчението за износ те се предлагат на непазарни нива. Нощният ток би следвало да е на нивата 20-30 лева, а се предлага на 65 лева.
Предложили сме и още нещо, което вече го има в новите правила за търговия с ел.енергия - потребителите да бъдат ползвани като източник на резерв за енергийната система. Когато в системата има много голям товар, ЕСО може да подаде команда до дадено предприятие, което може да изключи или намали мощности. И обратното - когато няма достатъчен товар в системата, то да се включи, да започне да консумира и да повиши натоварването. Имаме уверение, че до края на този месец вече ще има такъв проектодоговор. Той няма да е за отделно предприятие, а за всички индустриални потребители.
- Това договор между заводите и ЕСО ли ще бъде?
- Да. Досега ЕСО винаги са работили с производители, на които се разпорежда да намалят или увеличат товара си. По същия начин ще бъде с консуматорите. Те ще могат да подават оферти към ЕСО, в които да предлагат, например,
срещу 2 лв. на мегаватчас, да разтоварят 20 мегавата мощности
или пък да ги натоварят допълнително в зависимост от ситуацията. От своя страна операторът ще класира тези оферти и ще подаде изгодните към Централното диспечерско управление. Ще се активират производител или потребител при нужда в поредността от най-ниска към най-висока цена.
- А кога очаквате да бъдат включени и предприятията в балансирането?
- Ако през юли бъдат подготвени проектите на такива типови договори, вероятно есента можем да очакваме да има вече подписани. Темата е доста актуална и в Европа. Всички се отнасят позитивно, защото не инвестираш в изграждане на нова мощност, а използваш съществуващи възможности за оптимизация. Днес имаме много ВЕИ-та със силно променливи товари и има силни небаланси в електропреносната мрежа. Те могат да се балансират от потребителите. А и консуматорите от своя страна ще имат по-конкурентна цена.
- Как гледа индустрията на опасностите от спиране на доставките на руски газ?
- Според нас по-голяма опасност е това да се случи през зимата. Но силно се надяваме, че в летните месеци Украйна и Русия ще постигнат някакви договорености. ЕК е много ангажирана с въпроса. Преди време присъствах на среща в Брюксел с дирекция "Енергетика" и там живо се интересуваха и за нашата сигурност на доставките - запознати ли сме с плана за действие в кризисна ситуация, дали и какви алтернативи има България.
Една възможност е от реверсивната връзка с Гърция. Разбира се, тези доставки ще са по-скъпи. Другата алтернатива е в запасите от хранилището в Чирен. Третата е местният добив. Четвърта опция - зимата топлофикациите да превключат на мазут. По моя информация с тези алтернативи могат да се покрият 60-70% от консумацията за около 100 дни. Алтернатива са и интерконекторите, но тях още ги няма. Дай, Боже, до зимата да заработи тръбата с Румъния. Там има и друг проблем. В румънската част налягането е по-ниско. Така, за да бъде възможно да има поток към България,
съседите трябва да направят компресорна станция
Но не им се иска, защото цената на газа е по-ниска.
- Все пак, при евентуална кризисна ситуация през зимата, какви биха били щетите за българската икономика?
- При спиране на газовите доставки има и рискове за някои инсталации в заводите, които са с непрекъсваем цикъл на работа. Рискът е за човешки живот и материални щети. Има инсталации, за които не може да се осъществява дори намаляване на подавания газ. След кризата от 2009 г. БСК беше изчислила, че за целия период на прекъсване на доставките щетите за българския бизнес са били за 150 млн. лв. Тогава не ни се платиха дори частични неустойки, нито от Русия, нито от Украйна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
