На Балканите войната може да пламне и заради дузпа
"О, спорт, ти си мир!" С тези думи барон Пиер дьо Кубертен възкреси олимпийските игри в края на XIX век. Искрено вярвайки, че зелените терени и атлетическите писти ще бъдат мястo просто за игра, а не за национално съперничество. Уви - баронът е бил или наивник, или лицемер. Надяваме се, че все пак е първото. Защото именно стадионите се оказаха последното място - поне в Европа - където и днес изригват с пълна сила националистически страсти. И където се
припомнят стари вражди или нови съперничества
За зло последните жребии за квалификации за европейско първенство по футбол сякаш бях едва ли не дирижирани именно в тази насока. Сърбия срещу Албания, България срещу Хърватска. Не че във втория случай би следвало да има проблеми - напротив. Българо-хърватските отношения в исторически план са били отлични. Феновете на Загреб са може би запознати с това, но пък не пропуснаха да издигнат антисръбски лозунги на стадион "Васил Левски". Но ако в София всичко все пак бе в рамките на стандартното футболно хулиганство, при мача Сърбия-Албания нещата вече достигнаха до истински абсурд - "навиячите" нахлуха на терена и бяха готови да линчуват съдията. При липса на албански фенове, които предвидливо не бяха допуснати до скамейките.
Нахъсването на футболната публика с исторически реминисценции се прави навсякъде. Когато играят, примерно Англия и Германия, се напомнят всички злини, сражения и победи от двете световни войни. Тогава спортните вестници изобилстват с колажи, на които на
главите на националите са "вградени" каски
а заглавията са "копи-пейст" от войнствените речи на Чърчил или Чембърлейн.
За Западна Европа всичко това все пак може да мине за нещо като част от шоуто на мажоретките, забавляващи зрителите преди старта. Но на Балканите това си е чист риск. Тук място за подобни дженкове няма. Развеят ли се националните знамена, всичко се възприема сериозно. И стадионът се превръща в бойно поле, а екипите на двата тима вече изглеждат като бойни униформи.
Разбира се, "ултраси" има навсякъде. Но английските такива все пак не са в състояние да придизвикат междудържавен конфликт, ако вилнеят някъде в Холандия или Австрия. Но балканските може да предизвикат нещо доста по-сериозно. Защото, за разлика от Острова, където отдавна са разоръжили населението си и нямат задължителна военна служба,
на Полуострова сме въоръжени до зъби
а и сме минали (без най-младите) през казармата. И една искра - например дузпа, е достатъчна, за да запали такъв пожар, пред който прословутата футболна война между Хондурас и Салвадор през 1969 г. да изглежда просто градински фойерверк.
Поуките от последния екшън в Белград са ясни - във всички балкански държави съответните институции просто трябва да стигнат изкъсо агитките. Апропо, англичаните вече го направиха. Значи - има готово ноу-хау.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
