През изминалата седмица с разрешение на КФН стартира първият в България борсово търгуван инвестиционен фонд Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF. Много малко държави в Европа и света могат да се похвалят с подобна новаторска финансова институция. Затова попитахме Николай Василев, бивш министър на икономиката и управляващ партньор в "Експат Асет Мениджмънт, който организира и управлява новия фонд, какви са целите на новата структура. Попитахме го още как ще се активизира борсовата търговия у нас и дали новият фонд ще допринесе за ръст на инвестициите в икономиката.
- Нашият коз са ниските данъци и политическо спокойствие
- Чрез борсов фонд може да си купиш акции и от Виетнам, без да познаваш местните компании
- От 20 години си говорим, че няма реформи и инвестиции
- Г-н Василев, какво начало се слага със старта на първия фонд, търгуван на борсата?
- В световен мащаб борсово търгуваните фондове (БТФ) са относително нов вид бизнес, който в различните държави е различно развит. В САЩ такива фондове има от две десетилетия. Обаче този бизнес силно се разви едва през последните години, като това е лесен и евтин начин всички инвеститори по света - независимо дали са големи институции или играчи на дребно, да инвестират във финансовите пазари. Тук разликата е, че те не вземат акция на една компания, а си купуват кошница от акции в зависимост от това какъв е фондът. Борсово търгуваните фондове могат да бъдат пасивни върху индекси на която е да е държава, какъвто е нашият, могат да бъдат върху сектори, върху група държави или организирани по други критерии. В Източна Европа този бизнес е доста слабо застъпен, има само няколко държави, където има или е имало подобни фондове. В този смисъл в България със създаването на такъв фонд, базиран върху индекса СОФИКС на Българската фондова борса - София, ще бъде един от пионерите в региона. Което е много добре за нас.
- Рисково начинание ли е това?
- Да, рисково е в няколко насоки. Представете си, че някой трябва да строи небостъргач. Ако никой досега не го е правил, ще се окаже, че има много специфични особености на този вид строителство, които не са същите като при строеж на къща или на голф игрище. По същия начин, ако досега такъв фонд не е имало, има доста особености как се създава той, как става търговията с него и как се изчисляват неговите котировки. Само практиката ще покаже дали всичко е било добре премислено и дали всички участници на пазара бързо ще се адаптират към този механизъм. Това е единият риск - че може да има технически въпроси, които не са регламентирани никъде - нито в наредба, нито в практиката. Вторият риск е, че не се знае колко инвеститори ще дойдат, особено от чужбина, а сме вложили много усилия. Ако има интерес към България, този фонд може да стане голям, ликвиден и изгоден за инвестиции. Ако няма, това развитие ще отнеме по-дълго време. И съответно има вариант много инвестиционни посредници да печелят от бизнеса с този фонд, но самата компания, която го е направила, може и да не печели.
- Очаквате ли самият фонд да инспирира такъв интерес, че да оживи инвеститорския климат унас?
- Точно така очакваме да стане. Нашата компания инвестира на световните пазари, като за последните две години сме вложили средства в около 50 държави. През последната година за пръв път инвестирахме във Виетнам точно през такъв борсово търгуван фонд. Ако иска човек да има експозиция към една държава, той няма нужда дори да знае кои са имената на компаниите там. Обаче при съществуването на такъв борсово търгуван фонд човек може да сложи дори милиони долари в него и да печели от развитието на цялата виетнамска икономика. По същия начин един канадски, бразилски или японски инвеститор, който никога не е инвестирал в акции на отделна българска компания, като види, че има национален фонд върху индекса, може пасивно да го купи и да чака държавата да се развие добре и индексът да се качи нагоре, за да спечели. Няма нужда да анализира компании, да следи отделни сектори, да чака дивиденти и т.н. Той си купува една акция на борсово търгувания фонд, което е евтино и просто. Така че очакването ми е през следващите години да има по-голям интерес към България с този фонд, отколкото без него.
- Искате ли да привлечете и дребния инвеститор - този със слаби познания и с малко пари?
- Такъв фонд е еднакво добър както за дребния инвеститор, който може да си купи и една акция, така и за най-големите институционални инвеститори. Щом в държави като Чехия, Словения, Хърватия, Сърбия няма БТФ, а в България има, може ние да привлечем по-голям интерес.
- От какво още се нуждае българският борсов пазар, за да се размрази търговията, да се отпуши пазарът?
- За съжаление, ще ви отговоря по същия начин, както ако ми бяхте задали този въпрос и преди 19-20 години. България трябва да направи още веднъж неща, които се случиха през предишното десетилетие. Това, което най-много липсва, са качествени компании и емитенти, които желаят да бъдат публични компании, които се управляват добре и се държат като публични дружества. Българските фирми на пазара са малки, някои от големите частни компании не желаят да излязат на борсата. Съответно други от големите са държавни и държавата също е "забравила" да ги листва на борсата. Това е основният проблем. Също така България по принцип не е дом на големи мултинационални шампиони, каквито има в Будапеща, Прага, Варшава. Ако ме питате откъде трябва да се тръгне, отговорът е същият като преди почти две десетилетия. Държавата трябва да листва част от държавните дялове, особено на големите енергийни дружества. А всички, особено хората във финансовия сектор, трябва да убеждаваме все повече растящите нови фирми да се листват на борсата. Животът трябва да им покаже, че това е атрактивно, печелившо и модерно. Капиталовият пазар трябва да бъде алтернатива на банковия сектор за финансиране на частните компании. Но в момента не е така.
- А фондът в кои компании ще инвестира? Вие казахте във всички, но все пак бихте ли уточнили?
- Фондът ще репликира максимално близко индекса СОФИКС, спазвайки ограниченията в законодателството. Индексът в момента се формира от 15 компании. Това в бъдеще може да се промени, но ние ще го следваме такъв, какъвто е. Ако някой ден в него има 25 дружества, ние ще инвестираме във всяко от тях в пропорции, приблизително равни на техните тегла в индекса. В някои по-развити държави има и други варианти като деривати или суапови операции с големи банки, които са без реално инвестиране в акциите, но в България няма такъв вариант и ние ще го правим по класическия начин.
- Как ще повлияят резултатите от току-що приключилите прегледи на качеството на активите на банките и стрес тестът на инвестиционния климат в България? Ще дойдат ли повече инвестиции, ще се повиши ли интересът и ще нарасне ли доверието в българската икономика?
- Това вече се случва. След приключването на проверките пазарът е нагоре с няколко процента. Една от основните причини е спокойствието около банковия сектор, тъй като се оказа, както и ние предполагахме, че там няма голям проблем. Това се отразява позитивно върху останалата част от икономиката и върху финансовите пазари.
- Смятате ли, че е дошло време обикновеният гражданин, дребният инвеститор да напусне безметежните пространства на банковия депозит и да започне да диверсифицира кошницата си?
- В развитите западни държави банковият депозит не е основното средство за спестяване. Там банките се използват за текущи разплащателни цели, примерно да превод на пари и плащане на месечните комунални разходи. Големите спестявания на домакинствата не са в банковия сектор, те се инвестирани в дългосрочни акции, облигации, пенсионни и взаимни фондове. Според нас дългосрочно това дава по-добри резултати.
- Как оценявате към момента финансовата и инвестиционна култура на българина, стана ли той по-грамотен финансово?
- Напредък има не само в България, а в цялата Източна Европа, която преди 20-25 години беше абсолютно неадекватна. Сега обаче не е така, все пак има милиони хора в страната, които имат или акции, или облигации, или частен пенсионен фонд. Това не означава, че тези хора автоматично са по-информирани какво се случва, но колкото повече спестяванията им нарастват, те започват по-живо да се интересуват. Всяка следваща година все повече хора, особено по-младите, ще бъдат все по-информирани за капиталовите пазари.
- Подобрява ли се бизнес средата в България и какво все още й пречи?
- Определям средата в България като средно добра, за мен след 1997 г. тя не е била никога лоша. Ако някой не вярва, да види какво става в съседни на нас държави. Законодателството е доста добро, хармонизирано е с европейското, данъците са едни от най-ниските в света. В България в момента има спокойствие, няма правителствена криза или война, което всички тук го приемаме за даденост, но ако се огледаме на картата на региона, ще видим, че не навсякъде е така. И, разбира се, оттук нататък страната се нуждае от повече инвестиции - наши и чужди, от по-активни реформи, каквито според мен много отдавна няма. Всичко това не е ново, всички си го знаем, но за съжаление прогнозирам, че нещата ще си останат такива още дълго време.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
