Подписаните в сряда споразумения с двете "американски" централи в енергийния комплекс "Марица изток" ще се отразят положително на финансовото състояние на НЕК.
Всъщност тук имаме три новини. Първата е добра, втората - много добра, а третата, за съжаление и както винаги, е лоша.
Добрата новина е, че с тези споразумения се намалява ежегодния дефицит на НЕК само от "американските" централи със 100 млн. лв., или - с 1 млрд. лева до изтичането на подписаните с тях дългосрочни договори. На практика това означава, че ние, българските потребители, индустриални и битови, няма да платим 1 млрд. лв. на двата американски ТЕЦ.
Много добрата новина е, че за първи път от толкова години в българската енергетика се решава една много интересна задача за ликвидиране на междуведомствения дефицит. Примерът е с Джон Наш - автор на модерната теория на игрите. Във филма "Красив ум" с Ръсел Кроу бе направена следната демонстрация с ефекта на стоте долара. Например Пешо дължи на Иван 100 долара, Иван на Драган - 100 долара и така - общо 10 души, последният от които дължи на първия - Пешо, 100 долара. Общият дефицит е 1000 долара - това е масата на задлъжнялостта, но системата е в равновесие, защото всеки дължи на всеки 100 долара. Как се решава задачата? Идва трети човек и дава на Пешо 100 долара, Пешо ги връща на Иван, той - на Драган и пр., като последният връща на Пешо 100 долара и системата вече е чиста. В момента у нас се разиграва същата схема. БЕХ взема 700 млн. кредит, дава го на НЕК, а НЕК изчиства задълженията си към "американските" централи, които пък ще се разплатят с мините. Така от цялата тази операция мините ще получат 350 млн. лева, а те от своя страна трябва да се разплатят с доставчиците, те пък - с поддоставчиците и пр. Като цяло в бюджета ще влязат пари и така системата се затваря.
Цялата тази операция може би е личен принос на добрия финансист Теменужка Петкова, понастоящем енергиен министър.
Лошата новина е, че това няма да реши проблемите на системния дефицит, който по официални данни беше около 900 млн. лв., от които около 500 млн. лв. са надпазарната експозиция само на "американските" централи, около 400 млн. - на фотоволтаици, заводски централи и пр.. И това са разходи на НЕК, които не са отчетени в цената на тока. Сериозността на проблема е, че това е системен дефицит, който се натрупва през годините. В края на преференциалния период той ще е около 13,5 млрд. лева. Този огромен дефицит не може да се ликвидира само с подписаните с "американските" централи споразумения. Те са само началото, но не и краят на задачата.
Необходими са и други действия, някои от които вече бяха направени - с промените в Закона за енергетиката се ограничава режима до нормативния на фотоволтаичните и вятърните централи, заводските ще работят в принудения режим, т.е. ще се признава само токът от производството на пара за технологични нужди, а останалия ще се продава на свободния пазар. Но като цяло новината е добра. Веднага искам да подчертая, че подписаните споразумения няма да окажат влияние върху цените на тока за вътрешния пазар. Те ще намалят дефицита в НЕК, който, ако не бъде ликвидиран, ще трябва рязко да се вдигне цената на тока, което пък, вече видяхме, е перфектен механизъм за свалянето от власт на което и да било правителство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
