Стоките, които внасяме, стават прекалено скъпи за отънелия джоб на руснаците
Спадът на рублата касае най-вече нашия износ за Русия, тъй като тя е един от големите ни партньори сред неевропейските страни. Основният ефект, който може да се очаква от срива на рублата, е по линия на намалението на покупателната способност на руските фирми и граждани. Съответно ще има свиване на вноса от външни пазари, в които е включена и България. Двете най-големи пера в нашия износ за Русия са в областта на фармацевтиката - около 30 на сто, и пак толкова процента са машини, апарати, електрически съоръжения, включително хладилници, фризери и копирни машини. Също така изнасяме и потребителски стоки - безалкохолни и алкохолни напитки и храни, но те заемат относително малък дял от близо 4 %. По-дребни пера в износа ни за Русия са още части за автомобили и велосипеди. Големият риск всъщност е, че в момента, в който се срива рублата, това автоматично означава пренасяне на този срив и върху вътрешната инфлация в Русия и най-вероятно тя ще се напомпа. Инфлацията там и без това расте постоянно от началото на годината и вече е около 9-10 %. А ръстът на инфлацията автоматично свива реалните доходи на гражданите и реалните печалби на фирмите, намалява покупателната способност и възможността да се купува от такива пазари. Всъщност след като се срива рублата, стоките от България ще стават относително по-скъпи, тъй като ние търгуваме с Русия в чужди валути. По отношение на нашия внос оттам - ние внасяме основно горива. Нефтът и газът са основните пера във вноса ни от Русия. Но
цените там се договарят дългосрочно, и то в долари
така че нямат отношение към рублата. Затова ефект тук няма как да се очаква. Въпросът всъщност се отнася до вътрешния пазар на Русия и какъв ще е ефектът от намалената стойност на рублата върху вътрешната покупателна способност. Защото неизбежно, когато поевтинява една валута, това се отразява на тази покупателна способност и съответно на възможността да се пазарува отвън в чужда валута. Доколкото знам, България няма подписани договори, които да са котирани в рубли. Големите компании у нас, които изнасят за руския пазар, котират в чужда твърда валута, така че може да се очаква такъв ефект, който според мен ще е по-силен, отколкото този на руското ембарго за внос на храни от ЕС. Защото още в първите седмици, след като ембаргото бе оповестено, започнаха да се измислят варианти за заобикалянето му - през трети неевропейски страни. Например България внася вино в Русия през Беларус. Това бе една от използваните вратички тогава, която все още се прилага. Стара практика е български плодове да се внасят на руския пазар през трети страни, за да се използват по-ниски мита. Тази практика се разшири и затова ефектите от ембаргото върху износа ни за Русия реално са много ограничени и дори нулеви. Но ефектът от стойността на рублата е много по-сериозен и по-дългосрочен, като, разбира се, въпросът е колко ще продължи.
Проблемите на руската икономика са много сериозни
и това е само едно от проявленията им. Не мисля, че става дума за моментно пазарно настроение. Тук прозират много по-сериозни и фундаментални проблеми на руската икономика. Ако те не бъдат разрешени, Русия ще бъде изправена пред един по-дългосрочен низходящ тренд на своята икономика. Затова очаквам спадът на рублата да продължи. Дори да бъде временно овладян от Централната банка, рано или късно пак ще се прояви. А ефектите биха могли да са негативни и дългосрочни за българския износ за руския пазар и то този износ, който зависи от вътрешната покупателна способност.
(Записа Михаела Благоева)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
