Бежанската криза разкри безсилие и късогледство на ЕС
Зад призивите за нови партии и лица често се крие безсилие и бъдещо разочарование, казва Бойко Маринков
Бойко Маринков е председател на организацията на БСП в столичния район "Възраждане". Пред "Стандарт" той коментира ситуацията в столетницата преди предстоящия конгрес и основните проблеми пред България и ЕС в контекста на кризата с бежанците.
- Г-н Маринков, от началото на демократичните промени у нас оглавявате организацията на БСП в район "Възраждане"? Доверието на съпартийците ви ли бе основата, на която стъпвахте през годините?
- Ако трябва да бъда точен - за председател на РС на БСП "Възраждане" бях избран на 17 ноември 1990 г., десет дни преди второто правителство с министър-председател Андрей Луканов да подаде оставка. Още на първия тур, при таен вот и в конкуренция с шест други достойни кандидатури, получих 65% от гласовете, което беше очевидно доверие в аванс. На последната конференция на районната организация през 2012 г., отново с таен вот получих, 90% от гласовете на своите другари, което, признавам - изненада и мен. Разбира се, в тези 25 г. съставът на организацията се е променял, наложи ми се да изпратя в последния им път прекрасни другари от едно-две поколения и да посрещна в организацията нови две-три поколения. В успешни години към организацията се присъединяват нови 100 - 150 членове, в трудни периоди се е налагало да мобилизирам ръководството на организация, за да опазим традицията, сигурността и доверието помежду ни.
Районната организация "Възраждане" вероятно
има една особена атмосфера на общуване
която се налагаше да защитавам многократно. Това е чувството на другарство, на обич, на доверие и съпричастност в добри и лоши дни! Да постигнеш това, в условията на господстващия индивидуализъм в последните десетилетия, е опит да защитим човешкото достойнство в общество, наситено от нетърпимост, от арогантност и безскрупулност.
- Какво е актуалното състояние на партийната структура, какви са главните предизвикателства? В какво успяхте и какво се надявате вашият наследник да постигне?
- Най-важното за една организация е да намери неконфликтното съчетание на традицията от предходните поколения с новите идеи и модели на поведение на следващите поколения. Когато този баланс бъде нарушен, а това е честа практика, връх вземат недоказани модернизатори или твърди традиционалисти. Никога не съм се страхувал от конфликти, когато те са ясно формулирани и публични - те ще родят ново доверие. Най-големите поражения сме търпели от задкулисни договорки, схеми на лично протежиране, онази отвратителна практика на избори на ръководства на различни нива, които имат известен предварително резултат.
Всички български партии, включително и БСП, са в особен тип криза - размита идентичност, подмяна на предизборните програми с псевдопрагматични решения след тях, немислими коалиционни практики, деинтелектуализация и ограничаване на вътрешния диалог в рамките на структурите. В медиите
властват агресивните и, общо взето, безсмислени призиви
за "нови партии", "нови лица", "нови партийни модели". Това е послание, което трябва да превърне безсилието в нова идентичност, а това е най-бързият път към бъдещото ново разочарование.
- Споделете отношението си към разпоредбата в партийния Устав, ограничаваща до два последователни мандата заемането на ръководен партиен пост. Какъв според вас е смисълът от такова ограничение?
- Като делегат на партийния конгрес аз гласувах за тази промяна в Устава. Ако тя осигурява нормалното кадрово развитие - ще има своя положителен ефект. Казвам го с ясното съзнание за онези лични драми, които ще преживеят част от колегите, които влизат в обхвата на това правило. Опасявам се само от едно - от елиминирането на едно или две поколения в ръководствата на партията, което ще се възпроизведе като политика и ще има неприятни политически последствия.
- Предстои заседание на 49-ия конгрес на БСП. Очертават ли се според вас различни кръгове в партията преди партийния форум? Кои са линиите на различие - на идейна основа ли са те или на прагматична?
- След като съм бил делегат на последните десет партийни конгреса, мога с известни резерви да твърдя, че съм наблюдавал всички възможни комбинации на политическия процес, концентриран в рамките на тези два дни. Възможно е личните амбиции, икономически интереси и зависимости, регионална обособеност и предварителни договорки да превърнат всеки партиен форум в разделителна, а не в обединяваща среща на съмишленици. Единственото, в което съм сигурен, е, че в следващите седмици до май 2016 г. волята и решителността на лидера на партията ще определят атмосферата на партийния конгрес.
- Какъв резултат очаквате от Конгреса през май - за бъдещето на БСП и за перспективата пред България? Очертайте каква алтернатива на сегашното управление трябва да предложи левицата.
- Алтернативите са ясни - срещу БСП се води откровена кампания за откъсване на леви избиратели към "нови" квазилеви политически формации, разпознаваеми днес единствено с имената на своите лидери - партиите на Дончева, на Първанов, на Кадиев. Паралелно с това
в ход са всички елементи и експерименти на психологическата война
В медийното пространство се инициира безсъдържателен разговор за бъдещата "лява коалиция" от субекти, които само преди часове са напуснали БСП. Ние преживяхме вече последствията от "прагматични" коалиции в управлението, сега ни предлагат подобно поведение в предстоящата изборна кампания. Работата на сегашния парламент е най-яркото доказателство за сериозните дисбаланси в поведението на претендентите за гласовете на левите и патриотични избиратели.
Алтернативата на коалиционните комбинации е максимално откритата и публична кампания, при която са недопустими всички опити да бъдат наложени на БСП преживени вече неуспешни модели. Най-перспективен проект за успех на левите, на патриотичните, на съвременните и амбициозни българи е обединението, за което мечтая вече няколко десетилетия и което за мен има своето мото - "Обединеният народ ще победи!". Всичко, което преживява днес България, Балканите и Европа ни приближава към този модел на промяна в българския политически живот, а президентската кампания е чудесен шанс за него.
- Наскоро участвахте в конференция под наслов "Бежанската криза - гласове от Балканите", организирана от Делегацията на българските социалисти в ЕП. Като експерт по региона, Турция и Близкия изток - какви сигнали долови професионалният ви слух в тези балкански гласове?
- На 1 март 2016 г. в Брюксел представих на вниманието на европейски депутати, посланици на балкански страни в ЕС и на политолози от Хърватия, Сърбия, Македония и Словения обобщената експертна оценка на колегите от Института по балканистика с Център по тракология на БАН. Благодарение на Делегацията на българските социалисти в ЕП, и на първо място на г-жа Илияна Йотова, бяха създадени условията за една четиричасова напрегната и интересна дискусия. Радващо е, че много от идеите, тезите и платформите, които предложихме в Брюксел, вече намериха публична подкрепа в изказванията на балкански политици и на български евродепутати, като например участието на г-жа Йотова в острите дебати в ЕП на 9 март по онези публично обявени ангажименти, които бяха декларирани след срещата на Европейския съвет с министър-председателя на Турция проф. Ахмед Давутоглу.
На този етап е ясно, че първо - бежанската криза разкри сериозни несъответствия и разминаване в работата на трите основни европейски структури - ЕК , ЕП и ЕС. Второ - много от европейските структури демонстрираха безсилие и късогледство. Очевидно беше, че в рамките на 4 години в Турция и в някои страни на Магреба се натрупва миграционна маса от хора, които имаха определена цел - най-развитите страни на ЕС. Криминалните и престъпни структури всъщност овладяха този потенциал и започнаха да го прехвърлят по т.нар. Западнобалкански път още в началото на 2015 г. Европейските структури и преди всичко ЕК,
започнаха да търсят решения едва през есента на 2015 г.
Трето - миграционната вълна се съчета опасно с политическата нестабилност в балканските държави, мнозинството от които в този период бяха ангажирани с президентски, парламентарни и местни избори и тази тема влезе като съществен елемент в политическите дебати и решения. Острият дебат за споразумението от 7 март ЕС-Турция и неговите предварителни условия е продължение на всичко, което балканските общества преживяха до тук. Четвърто - миграционната криза има своите корени в сирийската криза, но истинските й мащаби и потенциал се крият в огромните неравенства, които се натрупаха за няколко десетилетия в глобален мащаб, в конкретния случай на разлома между интеграционната платформа ЕС и държавите от Близкия изток - от Магреба до Пакистан. За това днес мнозина се опасяват да разговарят за миграционния потенциал, който стои пред вратите на Европа, а той е вероятно между 15 и 20 млн. души на възраст от 20 до 30 години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
