Вадим от джоба си по 268 долара всяка година, 70% отиват за лекарства
Здравната система у нас се нуждае от реформи. За да подпомогне провеждането им, здравното министерство поръча доклад на Световната банка за проблемите и възможните решения. Той бе представен у нас от международните експерти.
Българите доплащат три пъти повече за здраве, отколкото е нормално, по-зле сме дори от Турция, Румъния, Хърватска. Този феномен кара много хора да не ходят на лекар и води до допълнително обедняване на хората. Това са част от констатациите в доклада на Световната банка "Диагностика на финансирането на здравеопазването в България", който бе изготвен по желание на здравното министерство и бе представен от международните експерти на миналата седмица.
47% от всички средства, които се дават за здраве всяка година, вадим от джоба си. Това е 3.8% от БВП или по $268 на човек. "Плащанията със собствени средства са значимо по-високи от прага от 15-20 процента като дял от общите здравни разходи на СЗО", се казва в доклада. Освен това сравненията със съседни страни като Румъния и Хърватска показват, че доплащанията във времето при нас се увеличават. Нарастването е с над 20% от 1995 до 2012 г., обобщават експертите на Банката. Дори страни като Тайланд, Чили и Мексико, които са имали аналогични доплащания, са успели да постигнат огромен напредък в намаляването им за разлика от България, допълват специалистите. Най-голям дял от средствата, които вадим от джоба си, отиват за лекарства. Това перо е около 70% от всички плащания със собствени средства. "Тези високи частни разходи вероятно са резултат от несъвпадението между целите на фармацевтичната политика на НЗОК и по-широкия принцип на предоставяне на финансова защита и достъп до жизнено важни лекарства", заключават експертите.
Отказът от лечение е най-притеснителната пряка последица от високата степен на доплащане. По този показател България се нарежда на второ място в ЕС, преди нас е само Латвия. Обедняването на хората и невъзможността им да се възползват от различни стоки и услуги е друга последица на голямото доплащане за здраве. "Здравните плащания са "катастрофални", когато представляват висок процент от приходите на домакинството, почти 20% от домакинствата в България са изразходвали над 10% от общите си разходи за здравеопазване", казват от Св. банка. Цифрите сочат, че това е доста по-високо от средното за ЕС-15 - 5,8%. Най-ощетени са бедните хора, при които кешовите плащания са по-висока част от приходите им.
Парадоксалното в увеличаването на доплащането през годините е, че то се случва на нарастването и на публичните средства за здравеопазване, констатират още от банката.
Изразходването на държавни средства за здравеопазване в България е доста сходно на страни със сравними приходи, казват от банката. През 2012 г. държавните здравни разходи са 4.15 от БВП, но съставляват едва 51% от общите разходи за здраве. Тоест на човек държавата дава за здраве 291 долара, а почти още толкова вади всеки от джоба си.
Този феномен показва, че финансирането на системата не работи добре и не осигурява нужната защита и грижа на хората. За да се подобрят нещата, от банката предлагат и насоки за промени. Според специалистите трябва редовно да се проучва защо пациентите доплащат толкова много, а след това да се "разработят целенасочени политики за подобряване на финансовата защита". Експертите препоръчват да се разработят и политики, които да премахнат неосигурените. Също така да се редуцира доплащането за лекарства и да се види дали може да се вкара частно допълнително осигуряване.
Искат да намалим болниците
В само 53 клиники приемат над 10 000 души годишно
Болниците у нас са повече от нужното, което води до падане на качеството на лечение и повишаване на разходите за него. Това са част от основните изводи в доклада на Св. банка".
"Болничният капацитет и делът на хоспитализациите са над средното равнище, дори когато се сравнява България със страни със сходни равнища на приходи и разходи за здравеопазване", се казва в него. Въпреки намалението на легла в клиниките през годините, те отново са повече. "Освен това разпределението на хоспитализациите по болници подсказва и значителен свръхкапацитет и фрагментарност на болничните услуги", допълват от банката. Едва 53 от 365 болници в страната лекуват над 10 000 души на година или над 30 на ден. В трите най-натоварени болници в България се изписват над 95 пациенти на ден, а в 103 болници около трима-четирима. Това показва, че този сектор се състои от много висок брой болници, което може да бъде вредно за икономическата ефикасност и същевременно да намали качеството на грижите за пациентите, категорични са от банката. Според тях доказателство за това са е стандартизираните данни за смъртността от апендицит, херния и запушване на червата. България е на първо място по умирания от апандецит в Европа. У нас те са 0.15% при средно за ЕС - 0.03. Според смъртността от херния и запушване на червата пък сме на трето място след Сърбия и Унгария. При показател от 0.4% средно за ЕС, ние сме с 0.6%. Това подсказва, че много болници може би не предоставят качествени услуги, категорични са от банката. Анализ на 21 095 смъртни случаи в базата данни на НЗОК показва, че 6954 от тях или една трета са можели да бъдат избегнати, допълват експертите. За да се подобри този сектор, от банката препоръчват нов начин на заплащане на услугите от НЗОК. Както и касата да има право да избира с кои болници да работи. Също така въвеждане на положителни стимули за клиниките при споделяне на риска.
Брой хоспитализации на година по болници
Брой хоспитализации Брой болници
По-малко от 500 51
500 - 1000 27
1000 - 5000 161
5000 - 10 000 61
Повече от 10 000 53
Общо - 353
Източник: Св. Банка
Невинаги купуваме хапчета на ниски цени
Разходите за лекарства се увеличават с бързи темпове и заемат голяма част от общите харчове за здравеопазване. Освен това не винаги цените, на които ги купува държавата са достатъчно ниски в сравнение с други европейски страни. Това са едни от основните изводи в доклада на Св. банка. Около 38% от общите разходи за здравеопазване са за лекарства. Това е повече в сравнение със средните стойности за ЕС от около 25%. Огромен е делът на доплащането от пациентите - 81% от общите фармацевтични разходи. "Най-тревожно е, че бързото нарастване на разходите става без очевидни подобрения в здравните резултати и за сметка на равнопоставеността на населението", заключават от банката. Според експертите невинаги медикаментите се купуват и на ниски цени. "За някои лекарства за хронични състояния много цени се сравняват неблагоприятно с цени в Обединеното кралство и Нова Зеландия", казват от банката. Според тях има възможност за предлагането им на по-ниски цени на касата, защото фирмите дават отстъпки на аптеките. В много случаи има проблеми и с цените на иновативните медикаменти, които се сравняват със 17 други държави. Този механизъм не е ефективен, защото в много случаи води до цени, които са еднакво или по-високи в абсолютни стойности, от страни с много по-високо национално материално благосъстояние, казват от банката. За да се подобри достъп до медикаменти за болните хора и да с еконтролират публичните разходи, от банката предлагат различни мерки. Сред тях са преразглеждане на критериите за включване и ценообразуване на лекарства, които да плаща държавата. Това да стане така че да се гарантира, че всички нови лекарства се оценяват според ползата, до която водят.
Само 10% от жените с профилактични прегледи
20% от хоспитализациите на пациенти у нас е можело да се избегнат, твърдят експерти от Световната банка. За съжаление секторът на първичната помощ в България не е в състояние да предоставя медицински услуги за незаразни заболявания, допълват експертите. Включването на профилактични услуги е значително по-ниско, отколкото в други страни на ЕС. Само 10% от жените между 50 и 69 години са прегледали гърдите си, а по-малко от 20% от пълнолетните са си направили цитонамазка, дават за пример от банката. Причините за неефективната извънболнична помощ са много. Една от тях е ограничаването на работата на специалистите заради лимитите на направленията при положение, че доскоро нямаше лимити за болниците. В същото време обаче част от талоните специалистите използват не по предназначение, отчитат още от Банката. Ако някои лекари получават неформални плащания от специалистите, на които пращат пациенти, те не се санкционират и могат да използват целия си бюджет за тази цел. Няма и стимули са коректните медици. Друг проблем е, че някои услуги, които технически могат да се правят извън болниците, не се плащат от касата и се вършат само в клиниките. За други, които се финансират от НЗОК извън болниците - като изследване с ЯМР, чакането е толкова дълго, че хората избират да влязат отново в болница, казват от банката.
Сравнения на цени за избрани лекарства от първите 12 по стойност в Приложение II
INN Търговска марка Цена в БГ в евро Цена в UK в евро
bevacizumab Avastin 1234 1166
trastuzumab Herceptin 599 514
Nilotinib Tasigna 1054 767
Imatinib Glivec 486 2176
rituximab Mabthera 1293 1102
pazopanib Votrient N/A N/A
Sunitinib Sutent 2486 2121
bortezomib Velcade 1088 962
Erlotinib Tarceva 2093 2058
pemetrexed Alimta 1215 1009
cetuximab Erbitux 216 224
sorafenib Nexavar 3785 3748
Източник Св. Банка
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
