И да е съвсем вън човек от всякакви нашумели и модерни работи, все пак би трябвало да е забелязал, че в музиката сред подрастващите се е случила промяна: вече не се расте с чалга в ушите, а с рап. Приносът, или пък минусът на тая работа, се дължи на Криско, който здраво се е разположил в главите на 16-17-годишните и не мърда оттам. Криско обаче е откритие на Спенс - прекарва години като диджей в лейбъла на по-опитния рапър. Сега, както често става, приемствеността между учител и ученик никак я няма: вместо това двамата си разменят обвинения през песни и си посвещават един на друг задължителните за рапа агресивни реплики. Ето какво каза по този повод Спенс, който разработи жанра още в края на 90-те.
- Тези т.нар. войни в рапа, между млади и стари, задължителни ли са? Какъв е проблемът между теб и Криско?
- Не ме дразни успехът му. Нека да е кумир на младежите. Той като човек е некачествен материал, както се изразява Бойко Борисов.
С него имам други отношения, познавам го много отдавна. Когато се разделихме, той не постъпи коректно и аз съвсем приятелски му казах - няма да те правя известен, ти сам ще се потрудиш. Той обаче направи друго. Погледнете следната извадка от негов текст: "Ще поръчам от едното и от другото само като ги омеся става чудото!" - окей ли ви се струва това? Затова му бих шута. Той е от тези хора, които, като му наредят една линия амфетамини, взема, щото е на аванта. И знаеше, че когато е при мен, ако чуя, че прави рима за наркотици, ще му се случи нещо ужасно. Казвам му нещата в очите, а той мълчи, понеже е гузен. Гледах го във "Всяка неделя": когато го питаха защо пише такива текстове, мълчеше и гледаше надолу. Той бяга от тези неща, защото нищо не може да каже. Жалко. Никога не съм отричал, че все пак е талантлив. Щом ми е бил 3 години диджей, значи съм му имал доверие. Той обаче се поддаде на тъмната страна.
- Все пак, като човек врял и кипял толкова години в рапа, как си обясняваш нещо, което е съвсем сигурно: това момче направи пробив и той е реален.
- Просто е. Рапът му е като чалгата. Текстовете му са едно голямо нищо. Обърнете внимание на началото на това парче с Мария Илиева, "Видимо доволни". "Палим, палим!" - на какво ви прилича? На мен ми прилича точно на чалга. Но ще ви кажа какъв е най-големият проблем. Че Криско пее всички тия работи пред деца, съвсем малки. Сигурно сте гледали едно видео, размотаваше се във Фейсбук. В един мол, във Варна, около него щъкат сума ти деца. И той пее за наркотици. Всички тия работи със СЕМ са смешни, бяха всъщност пошла реклама. Проблемът с Криско е не на телевизията, а на родителите, които оставят децата да слушат това. СЕМ са зле, можете да се досетите колко точно пък тези хора разбират рап. Направиха му само евтин пиар.
- Ти си от пионерите в жанра, които започнаха още през 90-те. Как ставаха тогава нещата?
- Беше красиво. Тогава рапът не беше комерсиален, беше истински. И както във всяко едно нещо, като влязат парите, нещата се развалят. В момента всяка една музикална компания може да произведе "звезди". Пълно е с хора, болни от звездомания, искащи именно такъв успех. През 90-те всичко се правеше от любов към тази музика - мисълта за парите беше назад, любовта беше по-важна. Индустрията обаче е вече заразена. И това, което най-много ме дразни, е, че никой не помни кой му е помагал навремето. Аз си знам за мен: ако не беше диджей Станчо, едва ли щях да стигна напред. Човек трябва да помни откъде е тръгнал и да не забравя. Понеже тези хора, които ги срещаш нагоре, по-късно почваш да ги срещаш и надолу, не е ли така?
Но какво да се прави... Сега готвя нови неща, напук на всички глупости, които се случиха на рапа.
- Има ли промяна в двете фрази, с които стана известен навремето: от какво ти писва напоследък и какво те прави щастлив?
- Писна ми от безделието, което е навсякъде - в другите, а и в мен. Щастлив ме правят децата ми. Три месеца бяха до мен на пясъка това лято. Какво по-голямо щастие.
- Как ги възпитаваш?
- Не ги карам да ме приемат като родител, а като приятел и да ми споделят всичко.
- Идват съвсем патови избори. Нещо да имаш да кажеш за тях?
- Преди няколко години си бях въобразил, че е време да се направи някакво младежко движение. Но си дадох сметка, че ако стане така, че да имаш голямо влияние сред младите хора, и те са зад теб, или ще те купят, или ще те убият. За второто е ясно, че никой не иска, но пък и първото ми е проблем: не искам да се продавам, както направиха други рапъри, сещате се кои.
Друго ме притеснява. След 150 дни протести видяхме как кокалът се държи до последно. Винаги съм мислил, че големият проблем на българския преход е, че беше безкръвен. Гадно е да се казва, но е така. Хората в политиката не изпитват страх, а за да работят, трябва да бъдат уплашени.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
