Случаят на Сапунджиев издава много тежки комплекси, обяснява д-р Цветеслава Гълъбова, директор на психиатрията в Курило
- Д-р Гълъбова, мислите ли, че пловдивчанинът Благой Сапунджиев, който уби жена си и детето си и после са самоуби, е нормален човек?
- Да, това поведение не е нормално или поне не се побира в представите за такова. Дали в основата му лежи някаква конкретна психиатрична болест, ще реши експертизата.
- Една от версиите за трагедията е ревност. Може ли тя да превърне един мъж в убиец?
- Патологичната ревност сама по себе си не е психично заболяване. Но има такава диагноза - нарича се "ревностна параноя". Патологичните ревнивци са обикновено хора с личностни разстройства. Те са с много тежки комплекси, общуването и живеенето с тях е трудно. Защото патологичният ревнивец има т.нар. изискващо поведение. Във всеки едни момент той иска от партньора да му докладва своята вярност, лоялност, любов. Ако попиташ патологичния ревнивец: "Какво да направя, че да не се съмняваш в мен?", той няма отговор. Защото е толкова вътрешно несигурен, толкова нестабилен, че изисква постоянно нови и нови доказателства. И, разбира се, като човек с нестабилни вътрешни устои, може да изпада в състояние на гняв, на ярост, за да извърши тежко престъпление.
- Не ми го побира мозъкът, как баща може да посегне на детето си?
- Чисто теоретичните обяснения в момента са, че той може да идентифицира образа на детето с този на "невярната" съпруга. Трябва да бъдем много внимателни, когато избираме партньор. Тези неща не остават дълго време скрити. Защото при патологичната ревност се касае за много дълбоко вкоренени комплекси. Причините са много - включително домашно възпитание, поведенчески модели на родителите, обществена среда и т.н. И идеята, че можеш да превъзпиташ даден човек, "да му избиеш" комплексите, граничи с лудостта. Най-добре е, когато видиш такива неща у партньора си, бързо да се спасиш от това, защото резултатите наистина могат да бъдат трагични.
- Значи корените на тези комплекси могат да се търсят в детството?
- Всички комплекси започват да се формират в детството, в младежката възраст. Като не зависят само от един фактор. В генерирането им много голяма роля играе семейната среда. Не бива да правим децата си свидетели на сцени на насилие. Трябва да бъдем много внимателни как общуваме с партньора си пред децата. Ако се разровим в миналото на Сапунджиев, ще са намерят много маркери, че е щял да се превърне в това, което е станал. Може би много хора са виждали, че има неадекватна реакция към жена си. Но "семейните работи" си остават семейни работи. Нямаме и културата да търсим брачни консултанти и психотерапевти. Обикновено хората казват: "Тоя ли ще ми решава проблемите с жена ми?!". Мъжете обикновено решават проблема, като се обадат на приятели и отидат да се напият в кръчмата. Жените пък споделят с приятелки или с фризьорки и козметички, при цялото ми уважение към тях. Ходенето при терапевт, особено при брачен консултант, е на заден план. Жените по-често търсят консултации, отколкото мъжете. Ако имахме тази култура или започнем да я създаваме, ще има благоприятно отражение. Дори да се стигне до разпадане на двойката, поне няма да има такива ексцесии. Защото при нормални обстоятелства, ако ставаше дума за един нормален човек, той щеше да си събере багажа и да си отиде. Българският мъж отива при мама. Хубаво си отишъл при мама, ама защо се връщаш и правиш такива неща?!
- Този човек изглежда е имал пъклен план за това, което ще извърши, тъй като си е купил пистолет няколко дни преди убийствата?
- Това означава, че в него е имало много злоба, ярост, злост от това, че "неговата собственост" самостоятелно взема решения. Съпругата му, съдейки по снимките, е хубава. Тя е счетоводител, по-успяла е от него. Това при българските мъже е огромен проблем - да признаят, че жената до тях е по-образована, по-интелигетна и изкарваща повече пари. Това също е част от механизмите за формиране на комплексите. Комплексът е и липса на сигурност в собствените качества. Така се стига до тая трагедия. Много жалко!
- Като че ли намеквате за народопсихология в трагедията?
- На нашите географски ширини е много приемливо жената да бъде третирана като собственост. Друго, което ми прави впечатление, е лекотата, с която се възпитава възможността след брака да няма личен живот. Какъв личен живот, бе? Няма такъв филм! И мъжът с "очарователна" лекота се намесва в личното пространство. Започва да рови в лаптопа, в профила, в GSM-а на половинката си. Жените също понякога постъпват по този начин. Разликата е, че когато се съмняват във верността на другия, стават истерични, получават панически атаки, докато мъжете са доста по-радикални в действията си. Това е свързано с половата патология. Иначе има и жени, патологично ревнуващи. Но те много по-рядко биха пристъпили към убийство от ревност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
