- Бедните общества са по-склонни да отричат реалността и да търсят конспиративни теории
- Депутати ми споделиха: "Налазиха ни тв продуцентите"
- Недоверието е основен проблем за донорството
- Ако не променим отношението си към природата, скоро ще дойде нова пандемия
- Сериалите изместиха филмите в Закона за киното, казва режисьорът Стефан Командарев в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Промените в Закона за киното станаха повод за поредната остра реакция на Вашата общност. Какво от очакваните неща не се случва там?
- Казано накратко, крушката си има опашка. Мои колеги, аз самият, бяхме в работни групи, имаше голям ентусиазъм този закон да бъде променен и да стане наистина европейски. Но когато го видяхме при внасянето и гласуването 18 декември алармирахме, че в него има сериозни проблеми. И по отношение на така наречените стимули, за които ние още тогава казахме, че не трябва да бъдат в рамките на Националния филмов център и не трябва да бъдат заедно с парите за българско кино. Точно тогава вместо "български филм" се появи понятието "аудиовизуално произведение", като веднага стана ясно, че целта е да обхване телевизионни филми и сериали. Това, което се е случило между първо и второ четене, е тотално променяне на философията на закона и обръщане с хастара нагоре. Депутати в неофициални разговори ми споделиха: "Налазиха ни телевизионните продуценти". И изведнъж в този закон, който трябваше да бъде за българското кино, като приоритет се изведе производството на телевизионни сериали. Едно от обясненията, които чухме, е, че тези сериали ги правят същите екипи, същите режисьори и актьори. Явно налазването от страна телевизионните продуценти е било сериозно, аз все още се чудя как не са се усетили да налазят рекламите на производителите на салам, на лютеница, на фирмите за бързи кредити. Защото не е лошо и те да си правят реклама с обществени пари. Всичко е "аудиовизуално произведение", а много често екипите са същите - което е страхотен аргумент. Така че реално от Закон за киното, ние отидохме в посока да се въведе цяла схема за производство на телевизионни сериали, най-вече към частните канали, които са задължени да отделят 10% от бюджета си за производство на филми, а не го правят. Да не говорим, че се въвеждат културни тестове - трябва да популяризираш във филма си например възможности за туризъм - тоест аз в следващия си филм може би трябва да вкарам леденото хоро в Янтра, за да бъде одобрен сценарият. Този културен тест, както и да го гледам, си е цензура.
- Мислите ли, че може да има обрат по отношение на закона?
- Аз твърдя, че съм оптимист по емоции и песимист по разум. Няколко депутати ми казват: "Да, това беше грешка", но явно натискът е бил сериозен. Да видим.
- Третият филм от трилогията Ви бе планиран като филм за линейките, тоест за медицинските работници, след такситата и полицаите, а се превърна във филм за пенсионерите. Пандемията ли промени идеята?
- Аз не знам откъде излезе тезата за линейките. Ние от самото начало подготвяхме тази трета тема, защото идеята на трилогията бе да направи нещо като снимка на това, което се случва в нашето общество днес. Да породи въпроси и морално безпокойство. И, естествено, в една такава картина ние не можехме да не включим пенсионерите, защото те са най-големите жертви на това, което се случи в последните 30 години. Филмът, както и всички предишни мои филми, отново ще бъде междунаредна копродукция, в която до момента са се включили Германия и Франция, а много е вероятно да се включи и една съседна балканска държава. Надяваме се наесен да започнем да снимаме.
- Как се снима по време на пандемия? Има ли затруднения?
- Ние и в момента снимаме документален филм за донорството. Преди няколко дни имахме близо 12 часа снимачен ден. Снимаме с вземане на мерки, с правилните маски, с тестване. Аз имам медицинско образование, а и се написаха много неща как да се пазим от въпросния вирус.
- По отношение на донорството как се роди идеята? Поставихте тази тема във филма за таксиметровите шофьори "Посоки".
- Идеята се роди точно оттам. За да напишем сценария, ние имахме много срещи с доктор Мариана Симеонова, която беше шеф на тогавашната Комисия по трансплантации, както и с Георги Пеев, който е Ваш колега и е с трансплантирани сърце и бъбрек. Станахме много близки приятели. През 2019 година в разговор с него възникна идеята да направим този филм и да се опитаме да променим печалната статистика у нас. Защото в Европа ние сме на последно място и по този показател. Снимките ми донесоха приятелство с героите на филма. Получих много емоции - както положителни, така и отрицателни, защото човек не може да остане безразличен към съдбите на хората, които от години са в листата на чакащи, при положение, че донорските ситуации са няколко на година. Много хора остават в листите с години, без да дочакат спасителната операция. Не е лесно да се прави такъв филм, но аз се надявам, че съдбите на тези хора, емоциите им, погледът отвътре върху здравната система по някакъв начин ще променят нещата. Дори и само няколко души да бъдат спасени като резултат от този филм, пак ще е много. Но нашите амбиции са много по-големи.
- Трябва ли да се промени системата, по която се дава съгласие за донорство?
- За мен това не е "ключът от бараката". Огромният проблем е недоверието. В общество с висока степен на социално неравенство, каквото е българското, недоверието към здравната система, към механизмите й, към това какво ще се случи с органите на близкия ни човек /въпреки че България има една от най-прозрачните системи за даряване на органи/ са от съществено значение. В една донорска ситуация са ангажирани екипите на няколко болници, така че няма начин нещо да остане скрито-покрито, да не говорим за търговия с органи. Но базовото недоверие го има. Мечтата ни е донорството да стане част от културата на обществото, към което се стремим. Естествено, трагедията с починал близък е огромна, но не е ли по-добре неговото сърце, неговите органи да отидат при други хора и да дадат нова светлина за болни и страдащи? Това е едната страна, личната. А другата е свързана с болниците, с координаторите по трансплантации. Ние имахме възможност да снимаме с някои от най-добрите.
- Споменахте за базовото недоверие спрямо властите. Как ще го коментирате по отношение на пандемията, тъй като доста хора са негативно настроени спрямо мерките в момента?
- Това недоверие отново е свързано с факта, че сме бедно общество с огромно социално неравенство, хора, които са икономически пострадали от това, което се случва. Първите реакции са тези, с които се приемат трудните неща в живота - отрицание и гняв. Най-лесното е да се отрече това, което се случва, да се търсят виновници, да се търсят конспиративни теории и т. н.
- Има ли тази реакция отношение към това как властите представиха нещата, към тяхната реторика?
- В една такава ситуация няма невинни. Със сигурност нещата са могли да бъдат направени по по-добър начин. Но това, което се говори поне от медицинските власти /аз мога да коментирам тях, защото бившата ми професия е такава/, е нещо, което се говори в цял свят. По-скоро не трябваше да даваме ухо на по-псевдонаучни, по-конспиративни твърдения - че нещата не са сериозни, че това е "грипче", което всеки момент ще премине. Реалността е друга.
- Доста от Вашите колеги - актьори и режисьори, останаха без компенсации и без препитание през тези локдауни. Каква политика трябваше да се приложи?
- Това нещо е кошмарно. В цяла Европа имаше механизми за компенсации. Тук дочух, че има нещо подобно, но аз лично съм говорил с доста от моите актьори и нито един от тях не е получил каквото и да било.
- Светът голям ли е дебне ли от някъде спасение?
- Ако говорим за пандемията с този конкретен вирус, най-вероятно в един момент тя ще приключи. Въпросът е, че това е поредният вирус, който прескача от животните към хората. Колкото повече се изсичат гори и джунгли, колкото повече животновъдството отнема от природата, толкова по-чести ще стават срещите с тези вируси. Когато свърши Ковид-19 и ако тези неща не се променят на световно ниво, най-вероятно скоро ще дойде Ковид - 20 и няколко. А и също ако не се промени нашето лично поведение - какво консумираме, какво купуваме.
- А в духовен план дебне ли ни спасение?
- Това е личният кръст, който си носи всеки. И личната морално и човешка съдба на всеки отделен индивид. Това е всекидневна битка. Ако човек не сваля гарда и се опитва да прави нещата както трябва, с някакъв елемент на морални ценности и солидарност с другите - да, спасение дебне.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
