На 12 януари се навършиха 100 години от рождението на големия български интелектуалец Петър Увалиев. Същия ден, в присъствието на съпругата му Соня Рув-Увалиева и дъщеря му Мила-Георгина, бе открита паметна плоча на мястото, където е бил родният му дом на ул. "Кърниградска" в столицата. По-късно през деня тържествата продължиха в Софийския университет "Свети Климент Охридски", на който бе дарен архивът на Увалиев. С неговата съпруга Соня разговаряме за това какъв човек е бил големият български дипломат и журналист, какво го е разочаровало и колко му е липсвала родината.
Искам младите да знаят защо го ценим, казва съпругата му Соня Рув
- Г-жо Увалиева, с какво искате да бъде запомнен съпругът ви?
- Искам да бъде запомнен с това, което той може да предложи на следващите поколения. На тържествата за отбелязване на 100-годишнината от рождението му присъства една дама, която е на 94 г. и е познавала Петър, когато той е бил на 10 г. Дали обаче младите хора го познават? Това, което бих искала, е по-младите поколения да знаят защо ценим Петър Увалиев. В личен контекст - заради убеждението му, че е много важно хората да се разбират един друг - през културата, различните страни и народи, а в неговия случай - чрез радиопредаванията. Ето защо ще бъдат публикувани неговите радиоесета, които открихме в архива му. Неговите убеждения, позициите му трябва да бъдат взети под внимание, а в интелектуален смисъл - способността му да разговаря на различни езици, което му помагаше да върши своята работа, както и любовта му към театъра. С неговите интереси Увалиев беше почти ренесансова личност.
- Изпреварихте въпроса ми за това какъв човек беше съпругът ви.
- Беше изключително любезен и щедър. Винаги канеше хора в дома ни, който беше известен като "неофициалното посолство". Той беше човек, който може и да не се съгласяваше с останалите, но винаги им казваше: "Обяснете ми". Често с дъщеря ми му казвахме: "Хайде да спрем, главата ми е уморена", а той казваше: "Не, трябва да ми обясните защо мислите така".
Винаги искаше да разбере другия човек и мисля, че всички трябва да се стремим към това в една демократична страна. Да мислим как, защо, как да убедим някой да си промени мнението, ако не е прав, да има диалог. Той винаги се опитваше да прави именно това.
- В този контекст, когато говорим за диалог и разбирателство, какво мислите за събитията в Париж?
- Смятам, че това беше изцяло варварски и неприемлив акт. Всеки има правото да изразява мнението си и би трябвало да има други начини да убедиш журналистите в това списание. Всеки здравомислещ човек вероятно е шокиран и ужасен от случилото се. Опасявам се обаче, че трябва да сме внимателни. Политиците във Франция са напълно различни от тези във Великобритания. Това, което ние се опитахме да направим, може би не докрай успешно, е да станем мултикултурни, т.е. да насърчим индийско говорещите, или арабско говорещите групи да запазят културата си и особено - езика си.
Във Франция опитаха да превърнат всеки във французин да го интегрират във френското общество. Може би не толкова успешно, може би интеграция като политическо намерение, но всъщност младите хора са отегчени, не работят и са отворени за радикализация. Трябва много внимателно да мислим за политиките си и какво да правим. Първото нещо, мисля, е да спрем радикализацията.
- Да ви върна на темата за съпруга ви. Кое е най-ценното в архива му, който дарихте на Алма матер и защо избрахте тъкмо СУ?
- Всъщност не съм взимала решение да правя архив, струва ми, че той вече си съществуваше. Мисля, че това е черта на характера - баща ми, аз, Петър - никога не изхвърляме документ или лист хартия. Така дойде идеята да се направи нещо добро от документите на Петър. Сред листата, които открих и които не знаех, че съществуват, беше например кръщелното му свидетелство. Така реших да напиша и биография, използвайки документите и слагайки ред в тях. Архивът съдържа оригиналите на радиоесетата му, дневниците, които е запазил, копия на лекции, които е произнасял. Събрахме всички документи на Петър в 10 кутии и ги изпратихме в България. Ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев щедро предостави пространство. Избрах университета за дарението, защото той винаги е бил много щедър по отношение на събитията, които сме организирали, и главно, защото това е Алма матер на Петър.
- Казвате, че съпругът ви винаги се е опитвал да разбере другия. Имаше ли политически спорове между вас?
- Петър се връща в България след войната. Като дипломат, би предпочел да остане в неутрална страна и Венеция по това време е неутрално място. През 1945 г. обаче той решава да не е политически емигрант, а да се върне в страната, защото вярва в нейното позитивно бъдеще. Решава да продължи с кариерата си на дипломат и е изпратен в Лондон като втори секретар. Когато обаче е в Лондон, осъзнава, че има други, различни и може би по-добри начини за демократизация. Той се отнася много положително към възможностите на социализма. Тъй като обаче има възможност да попие други мнения, позиции и опит във Великобритания, той става повече либералдемократ. В Челси, където е къщата ми, никога никой друг освен консерваторите не е печелил избори. Вотът за друг, бе вот на вятъра, консерваторите печелеха така или иначе. Петър обаче винаги беше малко "предизвикателен" и затова не давахме автоматично гласа си на консерваторите, а гласувахме за либералдемократите.
- Кои бяха най-големите разочарования на Петър Увалиев?
- Той решава да напусне мястото си в българското външно министерство и може би, може би е било разочароващо да се откаже от дипломатическото и професионално израстване, което е можел да има. Със сигурност той беше наясно с трудностите на това решение.
Разочарован беше, че е отрязан от родината си. Това бе и причината той да е толкова "българоман" и родолюбец. Той е трябвало да изгради нов живот за себе си. Мисля, че тук разочарованията спират, защото Петър става много успешен в новия си живот.
- Казахте, че България му е липсвала през цялото време. Как изглеждаше родината му в неговите представи за бъдещето?
- Много интересен въпрос. Защо дъщеря ми Мила-Георгина не говори български? Защото Петър никога не си е представял, че ще й се наложи да използва езика. Кой можеше да си представи последвалите събития? Когато тя беше 18-годишна или в университета, нещо такова, той й каза: "Не български, ако искаш, учи руски". Той беше приел факта, че България напредваше по някакъв път. Знаеше какво се случва, защото приятелите му идваха в "неофициалното посолство". На 10 ноември 1989 г. чух новините по радиото в колата и незабавно му звъннах, но той не беше у дома. Не беше за вярване случилата се промяна!
- Какво мислите вие за политическите промени?
- Ситуацията беше земетръсна, всички тези промени в Източния блок! Като хора, живеещи в демократично общество, ние много подкрепяхме това. Това, което наблюдавах, беше влизането на България и Румъния в ЕС през 2007 г. Страната получи достъп до еврофинансиране. Ако трябва да вземем конкретен пример, кметовете на различни градове получиха възможност да реновират и подобрят историческите си сгради. Например в Свищов, в Русия видях невероятни подобрения от естетически и урбанистична гледна точка. Ние приветствахме България в ЕС. За съжаление, не така беше с Найджъл Фараж например. Той реши, че има нужда от мишена за прицелване и България и Румъния се оказаха пред погледа му.
- Какво е вашето обяснение за лошия имидж, който понякога страната ни има в чужбина?
- Когато преди повече от 50 г. срещнах Петър, се питах къде е България, кои са съседните й страни не знаех, че езикът е славянски.
Преди десетина години мои колеги и приятели ми казваха: "Къде се намира тази страна?" и аз им отговарях: "Защо не дойдете с мен и не разберете?". От няколко години водя групи мои приятели в България. Туристическа агенция, която познавам, организира 10-дневни турове в страната. Някои хора, които познавам и които са широко скроени, имат много положително мнение за България. Аз бях наградена от Външно министерство със "Златна лаврова клонка" за принос за опознаването на България във Великобритания. Има група хора, които имат много позитивно мнение, но за съжаление има, и то вероятно мнозинството, хора с отрицателно мнение. Но те имат такова негативно отношение и към индийци, сомалийци, турци.
- Вероятно са ви питали многократно, но какви бяха отношенията между съпруга ви и Георги Марков?
- През 1969 г. Георги писа на Петър от Виена, че се надява да дойде в Лондон и дали е възможно Петър да каже какви са възможностите му за работа за българската секция на Би Би Си. Той идваше в апартамента, където живеехме в началото на 70-те години. Беше много приятелски настроен с някои хора, сред които беше секретарката на Петър - Пени. Чрез други хора Георги срещна Анабел, за която се ожени. Не знам много за Георги, не бях много заинтересована да слушам разговори на професионални теми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
