На последния си рожден ден Мастъра ни събра в голям столичен хотел. Бяхме всички негови студенти с децата си, той беше подготвил подарък за всеки малчуган. Искаше да пеем тъжни песни, споделя актрисата от Народен театър "Иван Вазов" София Бобчева
- Честито Рождество Христово, госпожо Бобчева! Прекрасната Ви дъщеричка Стефани - Ирини вече е на година и два месеца.
Как минава един Ваш личен ден?
- Честито Рождество на Вас и на читателите Ви!
На въпроса ще отговоря по следния начин: хубаво напрегнато е при мен във всеки един от дните. Всичко започва и свършва със Стефани - Ирини. Наскоро проходи и сега пипа всичко, което намери...Какви ли не лудории върши. Днес например, ми беше много интересна: стои клекнала под масата, изправя си главата и я удря, разбира се, и започва да реве. И така на няколко пъти. Не се сеща, че може да се изправи чак, когато излезе от под масата. Такива едни смешки по цял ден ми прави. Аз, която съм актриса, колкото и да се напъвам, подобни истории няма да ми се получат на сцената. Просто вкъщи си имам една ходеща смешка в най-хубавия смисъл. По-умно ми минава денят с нея.
- Къде ще посрещнете Новата 2024 година?
- Не съм от хората, които планират нещата си. А и имам представление на 30 декември. Тоест, трябва да съм тук или близо до София. За мен вече стана традиция през последните години да съм в родния ми Пловдив при близки приятели. И те имат малко дете. Тоест, съчетаваме тяхната програма и нашата.
- Ученичка сте на големия Стефан Данаилов. Ще ни разкажете ли скъп спомен за него?
- Спомените са безброй много. Но сега се сещам как когато ни раздаваше дипломите на сцената на НАТФИЗ "Кр. Сарафов", аз за пореден път се появих при него притеснена, силно развълнувана и трепереща.
- Това е т. нар. "сценична треска".
- Точно така. Та, даде ми той дипломата, прегърна ме и се обърна към залата с публиката със следните думи: "Вижте го това момиче, пак трепери. Продължавай да трепериш, София. Никога не спирайте да се вълнувате, да плачете, да се радвате на това, което правите. Тогава има смисъл" . Така, че продължавам да си треперя!
- Ще споделите ли някой от конфузите си на сцената?
- При последното представление на "ХАГА" на украинската авторка Саша Денисова, което е гротескна, смешна и зловеща фантасмагория, базирана на реални събития и хора, свързани с войната в Украйна, машината за пушек духаше точно в мен. А героинята ми е сериозна, не трябва да мърда от мястото си, нужно е само да мълчи. Обаче пушекът ме обгърна цялата, краката ми се разтрепериха. Едва се сдържах права, което изобщо не е в линията на поведение на героинята ми.
- Имаше ли наказания на техническия състав след това?
- Не, просто преместиха машината, но изживях кошмар.
- След вашия клас, Мастъра, както го наричат още актьорите, е бил ръководител на още два. Събирате ли се всички?
- Организирано се виждаме веднъж в годината. От нашия клас са Илияна Коджабашева, Сашо Кадиев, Христо Терзиев, Сава Драгунчев , почти всички играем. Имаме общи проекти и често се виждаме на сцената. Но често студенти от всичките му класове се събираме на рождения ден на Стефан Данаилов - на 9 декември. И сме много свързани помежду си. Като от едно семейство сме.
На последния си рожден ден - на 70 годишнината си, той ни събра в голям хотел в София. Каза ни да не идваме с половинките си. Но поиска всеки да дойде с детето си. За всяко дете беше подготвил подарък. Това беше един празник, който започна в 14.00 ч. и приключи на сутринта.
- Беше болен. Усетихте ли, че той по този начин се прощава с всички вас, неговите деца в актьорлъка?
- Той много обича студентите му да пеят. А всички ние имаме и певчески дарби. Направи ни впечатление, че искаше от нас да пеем само тъжни песни. Ние решихме, че той по този начин все още страда за Мария - съпругата му, която беше починала наскоро.
Той беше човек на празника. Никога не е бил тъжен, дори при изпълнението на баладите, той пак някак си беше в купона, както се казва.
- Майката на биологичния син на Стефан Данаилов - Ирен Кривошиева, съхранява целия му личен архив - снимки, документи, ценни картини, икони, престижни награди. Готова е да ги предостави за един бъдещ негов музей. Театър "Българска армия", и вероятно Народния, ще предоставят негови сценични костюми и реквизит. Вие, учениците на Ламбо, ще застанете ли зад една такава инициатива? За да внесем заедно в общината искане за преотстъпване на помещение за музея?
- Прекрасна идея. Ще я подкрепим, разбира се. Ние например, много искахме Камерната зала в театъра да я назовем на негово име. Чакаме развитието.
Наскоро гледах представлението "На майка ми" на режисьорката Росица Обрешкова, която е дъщеря на сестрата на Мастъра - актрисата Росица Данаилова. Много силни семейни и творчески спомени имаше в сюжета. Дано спектакълът има дълъг живот.
- А Вие имате ли си любим спектакъл?
- Много обичам дипломния си - "Красива птичка с цвят зелен" на Карло Гоци с режисьор Росица Обрешкова. Жанрът на пиесата беше комедия дел арте - един от любимите ми стилове. Играех стара и злобна възрастна жена, много си харесвах ролята.
- Силно впечатлена съм от ролята Ви в моноспектакъла "Бонбон" на Здрава Каменова, свързана с препъни камъните на едно младо момиче, което непременно от село иска да се установи в града. Какво мислите за чалгарството?
- Това е тежка тема, засягаща начина ни на живот. Важи и за България, а и за Европа. Материализмът, опростачването. Да, в "Бонбон" става дума за това как войнстващият провинциализъм настъпва нагоре и нагоре....И тъпче всичко по пътя си. ... И затова културата трябва да стане един от най-важните приоритети на държавата.
- Как сте в Народния театър?
- Добре. Работим и с чужди режисьори. За нас това е много важно - да опознаем опита и тенденциите, да направим сравнения. Имаме интересен репертоар.
- Да ви е на добър час през 2024 г. Какво е пожеланието ви към колегите?
- Да бъдат здрави!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
