* Вдигаме линията на бедност за 638 лева, това ще повиши социалните плащания
* По програмата "Топъл обяд" общините могат да помагат с храна на пострадалите в огненото бедствие
* Допълнителната помощ до 2500 лв. е целева - за оборудване и обзавеждане, не се дава на ръка
* Благодарение на тристълбовия пенсионен модел хората могат да се осигуряват и доброволно
* Трудовите посредници върнаха на пазара 45 000 души
* Имаме механизми да хващаме игрите с болничните
* Чрез борси зад граница работодателите привличат българите от чужбина
- Министър Иванов, колко българи пострадаха в огненото бедствие и се нуждаят от подкрепа на държавата?
- Ситуацията в засегнатите от пожарите населени места е много различна, но мисля, че с общите усилия на всички ангажирани институции държавата оказва навременна подкрепа на пострадалите семейства на цялата територия на страната. Както е известно, най-тежко бе в селата Отец Паисиево и Воден, където изгоряха общо 65 къщи. Това са малки населени места и случилото се не е статистика, а трагедия в личен план. Затова мисля, че не числата са най-важни, а навременните действия за преодоляването на последствията.
- Агенцията за социално подпомагане (АСП) създаде възможно най-бързо организация за оказване на подкрепа на пострадалите. Обявихте, че те могат да разчитат на 1578 лева за покриване на инцидентно възникнали жизнено важни потребности. Колко души са се възползвали от тази подкрепа и кога ще я получат?
- До момента са подадени 25 заявления за отпускане на еднократна помощ по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. По спешност са изплатени 11 помощи в максимален размер от 1578 лв.
Напълно разбирам и съчувствам на хората, които коментират, че тази сума е крайно недостатъчна.
Затова бих искал да обясня, че това не е помощ за възстановяване на унищожените им домове. Това е първоначална помощ, с която хората да платят най-неотложните си разходи за храна, вода, дрехи, лекарства, хигиенни материали, да изкарат нови документи за самоличност, ако те са били унищожени.
Еднократната помощ се предоставя заедно с подкрепа от други източници. Общините например, които изпълняват проекти „Топъл обяд“ по Програма „Храни и основно материално подпомагане“, имат възможност временно да включат и хора, които заради бедствието нямат условия да приготвят сами храната си. Получателите на еднократната помощ за покриване на инцидентно възникнали потребности са и сред групите с право на пакети с храни и хигиенни материали по тази програма.
За да осигурим подкрепа за засегнатите от пожарите общини, направихме преразпределение на средствата по Националния план за действие по заетостта. По този начин пренасочихме 3,4 млн. лв. за сформиране на аварийни екипи. В тях по заявка на общините ще могат да бъдат наети 700 безработни за дейности, свързани с гасенето на пожарите и преодоляване на нанесените от огъня щети.
- Отделно пострадалите могат да кандидатстват пред общините за допълнителна помощ до 2500 лв. от Фонд „Социална закрила“ към Министерството на труда и социалната политика. Какви са условията за това?
- Едно от условията за отпускане на помощта до 2500 лв. е домакинството да е одобрено от Агенцията за социално подпомагане за отпускане на еднократната помощ за покриване на инцидентно възникнали потребности по Закона за социално подпомагане. Друго условие е пострадалото жилище да е законно построено и да се обитава от семейството законно. Заявленията се подават до два месеца от настъпване на събитието.
Подкрепата от Фонд „Социална закрила“ е целева за закупуване на оборудване и обзавеждане, поради което има изискване домакинствата да не са получавали средства за това и по друга линия. Тъй като общините са тези, които най-добре знаят дали на пострадалите вече не е предоставена подобна подкрепа, затова и заявленията се подават чрез местните администрации.
Искам специално да отбележа, че помощта от Фонд „Социална закрила“ не се изплаща на ръка. За вече закупено оборудване или обзавеждане тя може да бъде получена под формата на възстановяване на разходите срещу фактура и предоставена банкова сметка, приложени към заявлението. Когато закупуването им предстои, към заявлението се прилага проформа фактура и банкова сметка на доставчика, от който ще бъде закупено то, а парите се превеждат директно на търговеца. Целта е да се гарантира, че помощта ще бъде използвана по предназначение.
- Тези суми обаче са недостатъчни, за да възстановят хората изгубените си домове, градени цял живот. Какви са възможностите на държавата да им помогне?
- Не мисля, че има помощ, която би била достатъчна да възстанови подобни загуби, които са и материални, но в много по-голяма степен емоционални. Това, което мога да гарантирам, е, че цялото правителство, всички ангажирани институции работят заедно и в синхрон пострадалите да бъдат подпомогнати възможно най-бързо да възстановят доколкото е възможно ритъма на ежедневието си.
Разбирам, че средствата, с които
Министерството на труда и социалната политика може да помогне по закон, са недостатъчни, но те, както казах, са предназначени за посрещане на първоначални потребности от храна, вода, лекарства, дрехи. Затова се стремим помощта за задоволяване на инцидентно възникнали потребности да бъде отпусната на пострадалите максимално бързо. С тази цел Министерството на труда и социалната политика подготви промени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане за въвеждане на отделна целева еднократна помощ при бедствия. Предвижда се тя да бъде също до трикратния размер на линията на бедност, но да се предоставя по по-облекчен ред, за да може подкрепата да достига още по-бързо до хората.
- Започна подготовката за бюджета за 2025 г. Какви социални политики ще искате да бъдат заложени в него?
- Това, за което екипът на Министерството на труда и социалната политика ще настоява, е бюджетът да гарантира безпроблемното изплащане на различните видове социални плащания, както и осигуряването на работата на социалните услуги в условията на очакван ръст на линията на бедност и на минималната работна залата. Подкрепата за хората от уязвими групи е основен ангажимент не само на нашето министерство, но и на цялото правителство.
Публикувано за обществено обсъждане е Постановлението за определяне на линията на бедност за 2025 г. Предложението на Министерството на труда и социалната политика е тя да бъде 638 лв. Това ще бъде нарастване с 21.3% или със 112 лв. По-високата линия на бедност ще повиши адекватността на социалните помощи, които от 1 юни 2023 г. са обвързани с нея. Впрочем точно с линията на бедност е обвързана и помощта при бедствията, която е актуална.
Предстои да започне работата по Постановлението за определяне на минималната работна заплата за 2025 г., но затова трябва да се изчакат данните на Националния статистически институт за средната работна заплата за първите две тримесечия на годината. Дотогава всяко число би било спекулация, но със сигурност ще има повишаване. Това ще доведе до ръст на възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ, на работещите в социалните услуги, които се финансират от националния бюджет, на наетите от общините за предоставяне на услугата „Асистентска подкрепа“, на приемните родители. От тези хора изискваме качествена грижа, но сме им длъжници по отношение на възнагражденията.
- Как вдигането на линията на бедност на 638 лева ще се отрази на пенсиите и минималната работна заплата?
- По-високата линия на бедност има водеща роля в политиката за намаляване на бедността сред различните социални слоеве на населението. Както вече обясних, тя е база за определяне на размера на финансовата подкрепа за хората с увреждания, социалните помощи по Закона за социално подпомагане, финансовите помощи и средства за превенция на изоставянето и отглеждането на деца в риск по Закона за закрила на детето.
Линията на бедност обаче няма влияние върху минималната работна заплата, която според Кодекса на труда се определя в размер на 50% от средната работна заплата за последните две тримесечия на предходната година и първите две на настоящата. Нейното равнище не влияе и върху размера на пенсиите. Единствено се използва за правото на достъп до социална пенсия за старост по Кодекса за социално осигуряване.
- КНСБ настоява служебното правителство да въведе мярка 60:40, както по време на Ковид-пандемията, за подкрепа на фирмите, които имат спадове на производството и продажбите заради рецесията в Западна Европа. Какъв е Вашият отговор на това предложение?
- Подобни предложения трябва да бъдат добре обмислени и дебатирани в условията на социален диалог между всички заинтересовани страни. Трябва внимателно да се прецени какви ще са ползите и вредите от въвеждането на социални мерки за решаване на бизнес проблеми. Практиката показва, че за трайното справяне с тях много по-работещи са мениджърските решения, свързани с оптимизиране на дейността, преструктуриране, привличане на нови инвестиции.
Според мен днешната ситуация не може да бъде сравнявана с пандемията, която по същество беше здравна и социална криза, затова и се търсеше решение за запазване на заетостта чрез социалните мерки. Тогава предприятията бяха принудени да спрат работа без възможност за реакция, но с перспектива да възстановят дейността си и беше важно да запазят квалифицираните си работници. Ако се заложи на социални мерки в условията на стагнация, без да се очертава развитие за самия бизнес, има сериозен риск да бъде изхабен публичен ресурс, който може и да доведе до временно и палиативно запазване на заетостта, но не съм сигурен, че ще помогне за оцеляване на предприятието в дългосрочен план.
- Равносметката на първите пенсионери, които се възползват от личните си партиди в допълнителните частни фондове, показва, че натрупаните суми са малки - средно малко над 5 000 лева. Мнозина работещи вече предпочитат да ги прехвърлят към НОИ. Българите не се научиха да инвестират в пенсиите си или има нещо сбъркано в пенсионния модел?
- Не бива да забравяме, че пенсионерите, които в момента получават пенсия от втория стълб, имат натрупвания в партидите си там за 23 години, а изискуемият стаж в момента е 36 г. и 6 месеца за жените и 39 г. и 6 месеца за мъжете. Т.е. в немалка част от професионалния си път те нямат вноски в универсален пенсионен фонд. Този факт доста изкривява статистиката, защото при осигуряване във втория стълб през целия период на заетост сумите в партидите със сигурност биха били други. Не би било коректно в настоящата ситуация да се твърди, че пенсионният модел е сбъркан.
С опцията да прехвърлят партидите си в Националния осигурителен институт на хората все пак е дадена възможност сами да преценят как да защитят парите си. Но решението може да бъде само субективно. Не бива да забравяме, че благодарение на тристълбовия пенсионен модел хората могат да се осигуряват и доброволно, което би им осигурило допълнителен доход към пенсията от първия и втория стълб.
- Участвахте в големия национален форум на "Стандарт" "Демографското бъдеще на България. Инвестиции в технологии, инфраструктура и човешки капитал". Заявихте, че МТСП има програма да мотивира живеещите в чужбина български граждани да се приберат у дома, като им предложим пакети от стимулиращи мерки. Какви ще бъдат те?
- Не говорим толкова за финансови мерки. Ясно е, че с публични средства не могат да бъдат предоставени атрактивни пакети за хората, които са се реализирали професионално и са устроили живота си в чужбина, за да бъдат те мотивирани да се приберат у дома. Това може да направи само бизнесът с атрактивни предложения за работа като условия на труд и заплащане.
Усилията на Министерството на труда и социалната политика са насочени към това да се осигури връзка на българските работодатели с наши сънародници, работещи в чужбина, чрез организиране на събития и инициативи от типа на трудовите борси. На тях работодателите могат да им предложат работни места и условия на труд, с които да ги убедят, че си струва да се върнат в България.
За организирането на тези събития основна роля играят службите по трудовите и социалните въпроси, които работят в някои европейски държави, и Агенцията по заетостта. Т.нар. трудови аташета са служители на Министерството на труда и социалната политика. Позиционирани са в посолствата ни и работят изключително активно съвместно с дипломатическите ни мисии.
- Бизнесът настоява за две мерки, които да гарантират демографското бъдеще - криминализиране на сивия сектор и спиране на безконтролните болнични. Възможно ли е това и при какви условия?
- Не съм съвсем наясно за пряка връзка между тези мерки и гаранцията за демографското бъдеще на България, но вероятно биха осигурили по-голяма сигурност за бизнеса. Ще припомня обаче, че и сега укриването на данъци и на осигуровки е криминализирано според текстове от Наказателния кодекс. Дали тези текстове са работещи е отделна тема.
Много по-работещи са мерките за мотивиране на хората сами да отстояват правата си. Те трябва да знаят какво печелят, когато трудът им е деклариран, а то никак не е малко. Декларираната заетост им гарантира право на обезщетения и пенсия в периодите, когато няма да имат доходи от труд. И колкото по-висок е бил осигурителният им доход, толкова по-високи ще са и те.
Контролът по отношение на правомерното изплащане на болничните е неизменен приоритет на Националния осигурителен институт и е изключително засилен. От практиката ми на управител на НОИ съм напълно наясно с начина на действие на контролните органи. За предотвратяване на неправомерните изплащания се извършват анализи на подадените данни в регистрите на НОИ и в резултат на тези анализи се идентифицират осигурители, при които се забелязват индикации за неправомерност.
Например: сключени трудови договори с лица за кратък период с висок осигурителен доход, без да се внасят осигурителни вноски; случаи на подадените данни за осигурителен доход, който не съответства на длъжността, на която е назначено лицето; лица, за които началото на временната неработоспособност е започнало преди сключване на трудовия договор. Тук позволете да не бъда съвсем изчерпателен, за да не „образоваме“ кандидат-измамници.
- Големият проблем в България е, че има над 1 милион души, които нито учат, нито работят, близо 600 000 от тях са млади хора. Какъв е механизмът те да бъдат върнати на пазара на труда?
- Колкото и клиширано да звучи, механизмът е в общите и навременни действия. В Закона за насърчаване на заетостта вече са факт промени, които позволяват по-ефективен обмен на данни между различните ангажирани с проблема администрации. Целта е максимално бързо да бъдат идентифицирани хората, които нито учат, нито работят, младежите, извън образователната система, за да може трудовите посредници от бюрата по труда да стигнат до всеки един от тях. След това те започват да работят с тях по индивидуален план, да ги насочват към обучения, курсове за квалификация и преквалификация, към заетост.
Агенцията по заетостта работи по специален проект за активиране на неактивните хора. Разкрити бяха центрове за активиране, предстои разкриването на още. И резултатите показват, че вървим в правилната посока. През 2023 г. са активирани над 45 000 души, което е с 38% повече спрямо 2022 г. За първото полугодие на тази година активираните от трудовите посредници в бюрата по труда и от ромските медиатори са почти 27 000 души, което е с 5000 повече, отколкото през същия период на 2023 г.
Много е важно и бизнесът да предлага достойни условия на труд, които да са привлекателни за младите. Голяма част от неактивните младежи, които още нямат семейства, имат родители, осигуряващи им средства за препитание. За съжаление, за тях работата не е от жизненоважно значение и те не са склонни на компромиси със заплащането, което им се предлага.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
