- Властите нехаят за постройката в родния Прилеп на писателя
- Домовете на Левски и Смирненски се рушат, властите си прехвърлят отговорността
Една новина премина покрай информационния поток и почти не предизвика коментари из медиите. А тя е, че родната къща на Димитър Талев в град Прилеп, намираща се днес в Северна Македония, се руши. Легендарната къща, която е описана в "Железния светилник" като дом на семейство Глаушеви, е собственост на семейството на Снежана Аческа от 1926 г. Жената иска да я продаде само и единствено на българската държава.Но държавата ни не проявява интерес вече две десетилетия."Аз съм сърдита на България. Много. Идва ми да натупам некого", казва Снежана Аческа, собственик на къщата пред Националната телевизия. Тя вече
20 години моли българските власти
да я купят и да я превърнат в културен център."И България май е глуха. Има ли уши, или няма, аз не знам", казва още Снежана Аческа.
Държавата обаче се оказва глуха и за още много културни, исторически и обществени сгради, които се разрушават пред очите ни вече повече от десетилетие. Най-пресните случаи, разбира се, са от столицата. Знакови сгради с красива архитектура, дори произведения на архитектурното изкуство (ако може свободно да го определим като изкуство). Преди девет години друга къща музей и то в самия център на столицата разбуни духовете на общественици и въобще на хората с историческа памет. Това бе къщата на Пейо Яворов.
До 2013 г. къщата музей не бе видяла ремонт и бе опасна за посетителите. Проблемът се коренеше в това, че през 60-те години двуетажната къща е била надстроена с един етаж и върху дървената конструкция е изградена бетонна, което е и причината за състоянието на музея.
Друга знакова къща-музей, този път свързана с Апостола на свободата - Васил Левски, също е пред разруха. Къщата е в село Батулци - мястото, където
Апостола основава един от революционните комитети
Сега тя е пред срутване. Причината - от години тече спор чия собственост е: на Министерство на културата или на Областна администрация-Ловеч. През лятото на 2021 г. решение на съда даде надежда, че спорът ще бъде прекратен, а къщата - спасена. Това обаче не се случи.
Две години след последното посещение нищо не се е променило. В ъгъла на селото къщата с история изглежда все така жална и чакаща да бъде спасена. Сградата е със статут на историческа недвижима културна ценност с местно значение. Първият етаж на къщата е бил ханче. Имало е пекарна за хляб, запазена до днес, както и таен изход, от който Левски да излезе от втория етаж през стълбата и да се оттегли към планината. През 1966 г. в къщата е открита музейна сбирка, която е била отворена за посетители до средата на 90-те години на миналия век. Част от експонатите са запазени в местните читалище и църква, а други са в неизвестност.
Три години поред Областна администрация-Ловеч кандидатства пред Министерството на културата за финансиране на изработката на инвестиционен проект за реставрация и консервация на сградата. След два неуспешни опита, тази година със заповед на министъра на културата има одобрение за реализация на дейности, свързани с проектиране на строително-ремонтни дейности.
Друга къща-музей, която от години
тъне в забрава и вероятно ще бъде съборена
е тази на Христо Смирненски. През 1959 г. къщата на Смирненски, намираща се на ул. "Овче поле" № 116 в столичния район "Възраждане", е обявена за музей. От 1976 г. е включена в структурата на Националния литературен музей. За последно къщата музей е ремонтирана през 1988 г.
През 2004 г. тя официално е затворена за посещение, а цялата експозиция - ръкописи, снимки, книги и инвентар - е преместена във фондохранилището на Националния литературен музей.
Теглим ли чертата, ще се окаже, че една голяма част от домовете, местата, където са творили, живели и завършили своя живот родните ни писатели, поети, творци и исторически личности, променили хода на българската история, тънат в мизерия, забрава и разруха. И винаги стои въпросът за отговорността. Кой е отговорен? Кой трябва да понесе вината за историческата грешка, за забравата и за късата памет? Община? Областна управа? Министерство на културата?
Вероятно горещият картоф ще се прехвърля от институция в институция и от управник в управник, докато не забравим всъщност какъв точно е бил проблемът. А той, проблемът, е преди всичко в
липсата на историческа памет
А тази всеобща дементност може би ще сложи и нашия край. В тъмата на забравата. Всичко зависи от нас. Искаме ли някой да ни помни?ob\
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
