Пролетта вече е тук, макар че ту вали, ту напича слънце, и още не сме й се порадвали. А днес преминаваме от зимното часово време към лятното. България ще премине към него в 3.00 ч сутринта на 27 март. Тогава часовниците се преместват с един час напред. Според постановление на Министерски съвет към лятно часово време се преминава всяка година в последната неделя от март в 3.00 ч, а връщането към астрономическото време става в последната неделя на октомври в 4.00 ч местно време, когато стрелките се местят с един час назад. Как обаче тази смяна на стрелките на часовника влияе на физическото и на психическото ни здраве?
Смяната на часовото време в името на използването на повече от осветената част на денонощието е практика в много от развитите страни по света. Но практиката сочи, че тази промяна има неблагоприятен ефект върху мнозина. По данни на Световната здравна организация (СЗО) смяната с лятното часово време предизвиква безсъние при 45% от европейците. Мнозина учени са категорични, че местенето на часовника с час напред не е съобразено с биологичните потребности на организма или с природата. От това на първо място страда връзката между отделянето на мелатонин и съня. Между хормона на епифизата и съня съществува пряка връзка и недостигът на мелатонин значително затруднява заспиването.
Хлапетата и хората с хронични заболявания са по-уязвими към смяната на времето. Тази промяна води до изостряне на хроничните заболявания, като най-често се наблюдава влошаване на симптомите при страдащи от астма, хипертония, язва и нервни разстройства. Увеличават се и случаите на депресия или резки смени на настроението. Смяната на времето влияе върху естествения ритъм на организма ни. За да се адаптираме към новите условия, са ни нужни от седмица до месец, като най-бързо се приспособяват младите хора до 35 г., които нямат стресови професии. С промените в метеорологичните условия се изменя и биологичният ни часовник. В организма ни настъпват фини промени, за да се приспособим към физичните промени на заобикалящата ни среда. Част от хората са доста чувствителни към увеличаваща се осветеност и продължителност на светлата част от денонощието. Много често въвеждането на лятно часово време предизвиква десинхроноза, което е нарушаване на синхрона между механичния и биологичния часовник. При разминаването на ритъма на организма ни с ритъма на хронологичното време ние усещаме отпадналост, чувство на дезориентация и дезорганизираност. Главните неприятни усещания, с които можем да се сдобием, вследствие на смяната на стрелките на часовника са главоболие и умора. Възможни са обаче и спад в имунитета, раздразнение, апатия, нежелание за работа, загуба на апетит, гадене и чувство за тежест в стомаха. С преминаването към лятното часово време ще ни се наложи да се измъкваме от завивките по-рано с един час. По-ранното ставане изисква друг вид пренастройка на организма ни. За да запазим здравословното си количество сън, ще трябва да си лягаме с един час по-рано. Тази пренастройка обаче не е толкова лесна и в повечето случаи е трудно постижима. Защото дори да си легнем по-рано, просто се въртим в леглото, без да можем да заспим. На другия ден съответно сме си недоспали, а често и с главоболие.
Какво обаче можем да направим, за да се адаптираме по-лесно към промяната на времето и да се разминем с минимум негативни ефекти? Лекарите съветват да повишим значително физическата си активност през първите ден-два след смяната на стрелките на часовника. Затова в неделя и понеделник е най-добре да се отдадем на разходки, любимия спорт или занимания във фитнеса. Така вечерта ще ни е много по-лесно да се пренесем в страната на сънищата, дори още щом помиришем възглавницата. Нищо, че ще е с час по-рано от преди. Ако все пак не можем да заспим и да броим овце наум, няма да ни помогне. Просто ще прекараме една безсънна нощ, след която със сигурност ще спим непробудно. Добре е в първите дни от лятното часово време да не приемаме кафе, шоколад и енергийни напитки след 17 ч. Консумацията на алкохол също не е препоръчителна, защото пречи на добрия сън. По възможност следващата седмица не поемайте задачи в офиса, които изискват прекомерна концентрация и носят напрежение. Здравословното хранене също ще ни помогне да се адаптираме с най-малки щети за организма ни. Най-внимателни към здравето си трябва да са хората с хронични заболявания. Те трябва редовно да приемат предписаните им лекарства, а при промяна в здравословното им състояние и поява на притеснителни симптоми веднага да се консултират със специалист.
Знаете ли, че...
Катастрофи
Статистиката сочи, че с преминаването от зимно към лятно часово време нараства броят на произшествията на пътя. Обяснението е, че и най-малките промени в съня и циркадните ритми могат да променят концентрацията на шофьорите, като не е изключено и заспиването зад волана.
Трудови злополуки
От инциденти на работното място в този период са най-застрашени миньорите, шофьорите, заетите в промишлеността и хората, които боравят с машини.
Инфаркти
Според изследване рискът от сърдечни удари през първите три дни от смяната на зимното часово време с лятно е по-висок с 5% спрямо останалите дни в годината. Обяснението за това отново се крие в недостига на сън. Защото при недоспиване хормоните на стреса в организма ни се активират и се освобождават в по-високи дози. Една от вероятните последици е инфарктът.
Главоболие
Огромна част от протичащите в организма ни процеси са под контрола на циркадните ритми. Те влияят и на производството на някои хормони, които се отразяват на настроението, апетита и съня ни. Когато тези ритми бъдат нарушени, човешкото тяло веднага отбелязва разликата и реагира, доста често с болка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
