Забраните винаги са били най-пълноводният поток в извора на народното творчество. Откакто пандемията започна, вицовете рязко избуяха. Особено кръчмарските.
Докато миналата есен вървяха по-бодряшките като: "Втори ден не излизам от кръчмата. Страх ме е, че ще ги затворят", днес, почти 3 месеца след забраната, на мода са по-носталгичните, един от които е: "Двама съпрузи вечерят вкъщи и си спомнят как в доброто старо време ходели често на кръчма. Синът им попитал. Тате, какво е кръчма. Защо плачеш?"
Социалните мрежи са пълни с черния хумор, а празните джобове на ресторантьорите отприщват далеч не безобидно социалното напрежение.
"Искаме на 1 февруари да отворят ресторанти, кафета и сладкарници. Ако това не се случи, обсъждаме "италианския модел", заяви председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов след поредната среща на собствениците на заведения в Министерство на здравеопазването във вторник. Кръчмарите бяха извикани, за да им съобщят, че шансът за отваряне на заведенията от 31 януари клони към нулата.
Новата властова оферта е 18 февруари за ресторантите и 1 март - за дискотеките. Това обаче отново е под условие.
Браншът скочи като ужилен сред срещата и напълни медиите с призиви към неподчинение и отваряне от 1 февруари, въпреки забраната. Така собствениците на българските заведения ще повторят протестните действия на стотици техни колеги в Италия и Австрия - на 15 януари те широко разтвориха врати в знак на протест срещу противоепидемичните мерки, които според тях убиват бизнеса им и ограничават правата и свободите на хората.
В сряда сутринта телевизиите осъмнаха с медицински експерти, които обявиха, че лабораторните изследвания показват недвусмислено, че новият британски щам на вируса вече е у нас и заразява наред, а след тях видни учени демонстрираха математически модел на силно увеличени случаи на зараза през следващия месец.
След края на сутрешната им акция се появи отново Алибегов, за да изстреля напрежението до висините, като заяви. "Да си говорят. Ние отваряме. Какво ще направят, ще ни застрелят ли?"
Да прокопаеш тунел до ресторанта
Алибегов обаче далеч не е говорител на целия бранш. Защото властта успя да изправи ресторантьори срещу хотелиери още от декември, когато разреши на вторите да отварят заведенията си с вечерен час 22.00 часа. Открехната вратичка даде възможност на хотелиери да понапълнят заведенията си, събирайки клиентите от кръчмите на близките улици. В резултат на това пламнаха съседски войни, започнаха удари под кръста, а голяма част от доносите към полицията за незаконни банкети и купони се оказаха написани не от съвестни граждани, а от огладнели конкуренти. Въпреки десетките акции срещу нарушители, публична тайна е, че голяма част от известните ресторанти в хотелите са пълни, особено през уикендите, а за доброто настроение на тържествата се грижат безработни от локдауна фолкзвезди.
Фалът с вечеринката, на която бе изловен да пее Милко Калайджиев, изобщо не отказа собствениците на заведения, направи ги доста по-изобретателни в аварийните ситуации на принципа: "Сиромах човек, жив дявол". А вицът, че най-новата обществена поръчка на властта щяла да бъде за прокопаване на тунели до ресторантите, е поредното доказателство, че надлъгването им с полицията няма да приключи. Техните искания сега са насочени главно към промяната на вечерния част на 23.30 часа, а на мушката им е здравният министър. Изказването му, че "след 22.00 ч. заразата по-бързо се разпространява", е повод за стотици иронични коментари, закачки и мемета. Като това, дето вирусът спи, но си е навил будилника за 10 вечерта.
Февруари - кошмарът на кръчмаря
Собствениците на кръчмите по улиците обаче са на прага на търпението си, което отприщва както завист, така и отчаяние. Недоумяват защо са отворили ресторантите в хотелите, където се събират много хора от различни места на България, а кварталните заведения, в които клиентите са съседи и си ходят на гости по домовете, стоят заключени. Разделението тече и по линията - курортите са пълни, градските ресторанти фалират.
Техните собственици вече извадиха страшната прогноза, че 30 процента от колегите им въобще няма да отворят дори при отпадане на частичния локдаун. Припомнят, че февруари е най-тежкия месец и няма да имат финансов капацитет да платят наеми, осигуровки и ДДС. Парите от първоначалното зареждане пък едва ли щели да си ги върнат месеци наред, защото клиентелата е под въпрос.
Проблемът с помощите продължава да расте. Браншът твърди, че част от служителите още нищо не са получили, а други - за 45 дни са взели 24 лева. Тези дни стана ясно, че има сериозно забавяне в администрацията при обработване на документите за помощи. От 6000 молби по мярката "Запази ме" са разгледани едва 1500.
Ресторантьорите се оплакват, че чиновниците отказвали дори да им дадат информация кога ще разглеждат останалите 4500. В същото време премиерът Бойко Борисов съобщи, че от над 30 000 регистрирани заведения, едва 6300 са поискали помощ. "Защо - отговорете си сами", каза Борисов. Отговорът е ясен - останалите работят в сивия сектор и не могат да представят нужните документи, за да получат помощи.
Ситият на гладния не вярва
Кръчмарите се оплакват, че не виждат съчувствие от останалите хора в обществото. "Който работи, въобще не го интересува този бранш. Те са си взели заплатите", казват пловдивски ресторантьори. И са прави, претенциите им към властта вече проглушиха ушите на много хора още от началото на пандемията. След първия локдаун премиерът първо с тях се срещна. Светкавично парламентът им свали ДДС-то на 9 процента. Преглътнахме по-солените цени за онлайн поръчките. Както и космическите надценки за прасета и пуйки по Коледа.
Но ако спазят ултиматума и на 1 февруари прибързано отворят врати, да не очакват навалица от клиенти. Не защото на хората не им се ходи на кръчма или толкова харесват мерките на властта. А защото тонът за протестите задават точно кръчмари и чалгари.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
