Д-р Александър Златанов спасил пациент с 40 минути сърдечен масаж
В напечената ситуация със спешната помощ здравното министерство сложи нов директор на центъра в София. В "окото" на протестите и недоволството на медиците се осмели да отиде д-р Александър Златанов. Зад смелото му решение обаче не стои гол кураж, а години опит в системата на Бърза помощ. Въпреки че допреди броени дни 54-годишният хирург беше начело на Регионалната здравна инспекция в София-област, 90% от професионалния му опит е преминал в системата на спешната помощ. Кариерата му там започва през 1994 г. в спешното отделение на болницата в Самоков, след като завършва Медицински университет в столицата. Работата му в системата на спешна помощ с малки прекъсвания продължава чак до октомври 2013 г., когато поема ръководството на РЗИ. Най-дългото е било заради депутатското място в 38-ото народно събрание от квотата на ОДС. Заради него обаче се забавил и със специализацията си. Оказало се, че не му признали за стаж годините на законотворец, за да го допуснат до изпит за специалност по хирургия.
"Наложи се да се върна в болницата и да поработя там, докато получа право да се явя на изпит", смее се той. Въпреки че обича и хирургията, спешната помощ заема първо място в сърцето му. През главата му са минали хиляди случаи на хора в беда, когато е трябвало да помогне. Сред тях е имало както драматични, така и куриозни. Никога няма да забрави как с негов колега кардиолог 40 минути са правили на смени сърдечен масаж, за да върнат от оня свят един човек. С усмивка на уста обаче и до днес си спомня за благодарствените писма от "шофьорите", които помогнали на пациенти в тежки моменти.
"Едно време, когато адресите бяха наблизо, сами отивахме до тях и помагахме, но понякога те оставаха с впечатлението, че сме шофьори", казва д-р Златанов. Затова в болницата на сутрешните рапорти редовно четели писмата на благодарните пациенти до "шофьора, който ми сложи инжекция и се почувствах по-добре". По онова време имаше много млади хора в спешна помощ и атмосферата беше прекрасна за работа, споделя д-р Златанов. Приятелствата му оттогава продължават и до днес.
"Един колега оттогава - д-р Станчев, който замина за Англия, ми звънна и ми даде международна подкрепа в този момент", шегува се той. Може би като недостатък на системата тогава отчита лошата техника - карали УАЗКИ, стари линейки - волги и латвии, в които нямало дори апарат за ЕКГ, дефибрилатор и друга преносима техника. Слагахме диагноза със слушалката, но имаше хора, които да работят и обществото ни приемаше добре, категоричен е той. За съжаление сега няма кой да работи в системата, а между нея и хората има не пропаст, но нещо като бразда, смята д-р Златанов. Но вижда и светлина в тунела.
"Преди време никой не се отдръпваше от колите по кръстовищата, когато идваше линейка със запалени светлини, а сега не е така, това е добър знак", казва той. И все пак признава, че трябва много работа, за да се подобри системата. Основните проблеми според него са в ниските заплати, липсата на сигурност по време на работа, както и амортизацията на колегите му.
"Тази професия е много натоварена, не трябва да завършваш кариерата си в линейка, защото е убийствено", смята той. Според него след известно време човек трябва да може да се прехвърли в администрацията или пък да има категоризация на труда, която да дава възможност за по-ранно пенсиониране. "Но задължително в спешна помощ водещи трябва да са медицинските екипи, а не администрацията, защото те са най-важните", категоричен е той. И обещава да работи, за да докаже това в ЦСМП-София.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
